Все повече изследвания показват, че микробите в устата – по зъбите, езика и венците – не влияят само на устната хигиена, а могат да бъдат сигнал за сериозни заболявания в цялото тяло. Учени твърдят, че оралният микробиом може да помогне за ранната диагностика и дори превенцията на редица хронични и животозастрашаващи състояния, съобщи National Geographic.
Скорошно изследване, публикувано в JAMA Oncology, установи, че 27 вида бактерии и гъби са свързани с 3,5 пъти по-висок риск от развитие на панкреатичен рак. Използвайки секвениране на целия геном, изследователите открили, че наличието на определени микроорганизми в устата значително повишава вероятността пациентът да бъде диагностициран с това тежко заболяване. По думите на д-р Джиюнг Ан, директор на Програмата по епидемиология и контрол на рака в NYU Laura and Isaac Perlmutter Cancer Center, профилирането на бактериалните и гъбични популации в устата може да помогне на онколозите да идентифицират пациентите, които имат най-голяма нужда от скрининг за панкреатичен рак.
Устната кухина е дом на една от най-големите микробни общности в тялото. Оралният микробиом включва над 700 вида бактерии, както и гъби, вируси и други микроорганизми, разпределени по различни зони. Биологът Джесика Марк Уелч от ADA Forsyth Institute обяснява, че бактериите по зъбите са различни от тези по езика, а покривът на устата и венците имат свой собствен набор от микроби. При здрави хора микробиомът включва полезни бактерии като Streptococcus и Rothia, които помагат за контрол на възпалението и предпазват от патогени. Вредните микроби обаче могат да нарушат този баланс. Например Porphyromonas gingivalis, свързана с пародонтално заболяване, се храни с тъканите на венците и стимулира хронично възпаление, което е свързано със сърдечно-съдови заболявания, диабет, някои видове рак и дори болестта на Алцхаймер.
Бактериите могат да мигрират чрез кръвоносните съдове или слюнката, достигащи различни органи. Например Fusobacterium nucleatum, типично намираща се в устата, е свързана с колоректален рак, като пациентите с рак са пет пъти по-склонни да я имат в стола си в сравнение със здравите хора. Проучвания при животни показват, че P. gingivalis, преместила се от устата, може да предизвика панкреатичен рак. Хроничното възпаление и увреждането на кръвоносните съдове са обвързани и с инфаркти и инсулти, а някои изследвания дори сочат влияние върху мозъка – пародонтозата може да промени активността на микроглиалните клетки, които обикновено почистват амилоидни плаки, свързани с Алцхаймер.
Въпреки натрупаните доказателства, директната причинно-следствена връзка между оралните бактерии и системните заболявания все още е трудна за доказване. Генетиката, храненето и хигиената играят ключова роля – някои хора развиват тежка плака без възпаление, докато други с малка плака получават гингивит.
Съвременните изследвания разглеждат устната кухина като диагностичен прозорец към здравето. Слюнката може да се използва за ранно откриване на заболявания, тъй като е лесна за събиране и съдържа ключови биомаркери. Учени изучават и терапевтичния потенциал на микробите – някои произвеждат противовъзпалителни вещества, а други могат да подпомогнат разработката на ваксини.
Поддържането на здрав микробиом зависи от балансирана диета, богата на пребиотици и пробиотици, както и на омега-3 мастни киселини и свежи зеленчуци. Захарта и подсладените напитки могат да нарушат баланса на микробите, стимулирайки възпаление и нежелани хранителни навици. Основните принципи на оралната хигиена – редовно миене на зъби, използване на конец и почистване на езика, както и професионални почиствания – остават ключови. Важно е и използването на щадящи води за уста, които не съдържат алкохол или силни детергенти, за да се запазят полезните микроорганизми.
Постигането на баланс в устната среда не само предотвратява кариеси и пародонтоза, но и подпомага здравето на цялото тяло, превръщайки устата в надежден индикатор за състоянието на организма и потенциален инструмент за ранна диагностика на редица сериозни заболявания. | БГНЕС
0 Коментара