Малцина знаят, че плодовете, листата ц цветовете на трънката са ценно лекарство. Ние почти не забелязваме този дар, който природата ни поднася безплатно.

Трънката цъфти през май, а плодовете се берат през септември, когато те омекват, захарността им се увеличава, а тръпчивостта намалява. Когато паднат първите слани, част от гликозата на плода се превръща във фруктоза, а киселинността и съдържанието на дъбилни вещества намаляват.

Химическият състав на плодовете зависи от климатичните и почвените условия. Съдържат сравнително малко вода – до 72 на сто, захари – 7 до 8 на сто. Трънката се сочи като един от най-киселите плодове. Това се дължи на ябълчната, лимонената, винената и янтарната киселина, чието количество в неузрелите плодове достига до 35 на сто.

В плодовете се откриват също голямо количество пектин, багрилни и дъбилни вещества, както и екстрактивни, на които се дължи специфичният вкус и аромат. Количеството на целулозата е ниско – 2-3 на сто, минералните соли (калциеви, калиеви, магнезиеви, фосфорни) е до 1-1,5 на сто, а на витамин С – до 60 мг на сто. По съдържание на витамин С

трънката се нарежда преди ягодите, дренките и нара.

Плодобете на трънката малко се използват, а от тях могат да се приготвят вкусни компотц, желета, сокове, мармалади. сиропи, вина, туршии, ракия, оцет и др.

Сиропите и сладката се приготвят както от другите плодове, но с подправки – канела или карамфил ц индрише. На 1 килограм плод се слага един до 1,250 кг захар.

Виното от трънки е трайно, ароматично и пивко. Приготвя се както вината от другите плодове. Прясно изстисканият сок, леко подсладен, е много полезно, ароматно безалкохолно питие, богато на витамин С, органични киселини и други съставки.

Още гърците и римляните са използвали трънката (предимно плодовете) като лечебно растение. От стари писания е известно, че швейцарците са прилагали

плодовете при лекуване на левкемия.

Англичанните ядели цветовете на трънката свежо откъснати, (без да ги варят на чай), за да бъдат здрави.

Отварата от цветовете има леко слабително действие и се използува при запек и лениви черва. Отварата от листата се прилага като пикочогонно средство при възпаления на бъбреците и пикочните пътища, при стомашно-чревни заболявания и обриви.

Сок от плодовете повлиява благоприятно възпалението на венците и гърлото. Освен това той възбужда апетита, защото има подчертано сокогонно действие и подпомага; храносмилането.

В народната медицина суровите и изсушените плодове се

прилагат при слаби форми на диабет.

Богатото съдържание на калциеви, магнезиеви и фосфорни соли действа благоприятно върху обмяната на солите в организма, а също и върху съкращаването на сърдечния мускул. Магнезиевите соли имат отношение към холестериновото ниво в кръвта, предотвратяват развитието на атеросклеротични изменения в кръвоносните съдове. Витамин С укрепва стените на кръвоносните съдове, предпазва организма от инфекциозни заболявания, подпомага нормалната дейност на някои от жлезите с вътрешна секреция.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара