Според на­родните представи тиквата е вместилище на душата. Земята има форма на тиква. Сред плодовете, които задължително при­състват на коледната трапеза, е и тиквата, като корите и семките от нея се запаз­ват за лек.

В Хасковско на Бъдни ве­чер се вари тиква „за здраве на всички в семейството“. След Зимен Св. Атанас не се яде тиква; нарушилите тази забрана боледуват от охтика, синя пъпка, ци­реи, отоци или се подуват след смърт­та си.

Маски от тиквени кори носят участниците в карнавалните шествия на Сирница. В деня на св. Марина момите от старопланинските селища влачат след себе си стъбла от тиква, та подире им да се „влачат“ ергените. С помощта на тиква се „лекуват“ приживе близнаци и едномесеци: помежду им се сади тиква, чийто сготвен плод те изяждат, стоейки на два срещуположни речни бряга, от двете страни на мост или на островче; другаде „лекуваните“ получават по една половинка от тази тиква и се прибират у дома си по различ­ни пътища; в някои райони „разделя­щите се“ застават от двете страни на къщния праг, удрят една в друга седа­лищните си части над него, а след това се захранват с тиквен „саморасляк“.

В Родопите раждането на необичай­но голяма тиква в домашната градина е предзнаменование за болест. В Беленско се вярва, че охтичавите измират най-много, когато цъфтят тиквите. При глухота на главата на болния се захлупва половинка от гореща печена тиква, която престоява така едно денонощие; това се повтаря многократно. В зелена тиква се пъхва болният пръст при обишолец и устрел.

Лекуващият се от брадавици отива при плет, на който са навързани тикви, откъсва от плета толкова трънчета, колкото са брадавиците му, и във вся­ка една от тях забожда трънче; накрая вади трънчетата и забива всяко от тях в по една тиква.

Отвара от цвят от тиква се пие при кашлица и пясък в бъбреците. При оток в устата или на езика (устобол) се дъвче лист от тиква. С настъргана сурова тиква се налагат рани от изгорено, отоци и циреи. В Пернишко настъргана тиква се слага до главата на новородено, за да се предпази от истравци.

Анги­на, сливици и буци се налагат с варе­на тиква тя трябва да е непременно бяла, ако ще се налагат подутини от заушка, или жълта – за налагане на отоци; с тиква, сварена в прясно мляко, се прави превръзка на забрало; салото на жълта тиква е съставна част на целебно мазило за урбалец; за циреи се приготвя мехлем от варена на тих огън смес от дървено масло, домашен сапун и ситно наряза­на тиква; с гореща печена тиква се напарва мъртва кост; при запек се яде варена тиква, а при разстройство – сурово тикве­но семе.

Глисти се лекуват с приема­на вътрешно отвара от тиквено семе или ядене на сурово или счукано на дребно печено тиквено семе (по 1 су­пена лъжица преди обяд, ежедневно), или смес от изсушено тиквено семе и счукан чесън. Ухапаният от бясно куче носи гердан от 40 семки от тиква от Бъд­ни вечер, като всяка сутрин откъсва по една семка и я хвърля в реката; на места вместо семки се използват 40 парченца от кората на коледната тиква.

Клинавите жени пият вода, в която са киснали кори от тиква, ядена на Божик. С пепел от изгорена кора или корен от бяла тиква се налага кел. При уплах се пие настойка от настърган в ракия ко­рен от тиква. Свинска мас с разбъркана в нея пепел от дръжката на тиква е мазило за струпеи.

Откъс от „Българска народна медицина. Енциклопедия“

Facebook Twitter Google+

0 Коментара