Унив. проф. д-р Кристоф Цилински е медицински директор на Wiener Privatklinik и директор на на нейния онкологичен център – WPK Central European Academy Cancer Center.

Проф. Цилински е професор по медицинска онкология и клинична имунология, включен в Топ 2% на най-цитираните учени в света на Станфордския университет. Има значителен принос в областта на имунотерапията, таргетните терапии и свързания с рака тромбоемболизъм. Автор е на над 600 статии и рецензии в рецензирани списания, както и различни книги.
Проф. Цилински е президент на Централноевропейската кооперативна онкологична група – организация, която провежда клинични изпитвания и образователни дейности в 23 страни от Централна и Югоизточна Европа. Той е и главен редактор на ESMO Open, списанието на Европейското дружество по медицинска онкология.
Най-съвременното лечение на онкологичните заболявания е във фокуса на Wiener Privatklinik и не случайно много българи и други пациенти от Източна Европа избират частната болница във Виена. Защото, за съжаление, в България не са достъпни всички одобрени и регистрирани от Европейската агенция по лекарствата нови медикаменти и терапии за онкологични заболявания. Проф. Цилински и негови колеги са поставяли въпроса в Европейския парламент, че всички граждани на Европейския съюз би трябвало да имат равен достъп до лечение, но засега няма механизъм, който да задължава здравните системи на отделните държави да го правят – новите терапии са скъпи. Затова често се правят кампании за събирани на средства за лечение в чужбина или хората сами намират начин да финансират терапиите си извън България.

Проф. Цилински разказва кои са най-новите достижения в терапията на онкологичните заболявания – едно от най-значимите здравни предизвикателства в света през XXI век.
Според него днес напредъкът в онкологията се държи на новите познания и разработки в биологията, молекулярната наука и имунотерапията. И макар и ракът да е сериозно предизвикателство в цял свят, във все повече случаи той се превръща в хронично заболяване, което може да бъде контролирано.
Всяка година около 20 милиона души по света чуват диагнозата „рак“. Очаква се броят им да нарасне до 30 милиона в следващите няколко години, поради увеличаването на продължителността на живота. „Ракът е, по принцип, болест на старостта“, обяснява проф. Цилински. И добавя, че вече не бива да го приемаме като бързо фатално заболяване. В много случаи – с изключение на няколко агресивни вида тумори – пациентите вече живеят значително по-дълго благодарение на напредъка в лечението.
В основата на съвременното лечение на рака е разбирането на биологията, а ракът е най-сложното биологически заболяване – включва множество молекулярни и клетъчни механизми, които стимулират растежа и разпространението на тумора.
„В момента, с изключение може би на две или три форми, ракът вече не е бързо смъртоносно заболяване. Това се случи благодарение на развитието на нашето разбиране за биологията на много злокачествени тумори. Факт е, че колкото по-добре разбираме биологията на дадено заболяване, толкова по-добре можем да го лекуваме“, казва проф. Зилински.
Персонализирана онкология

Проф. Цилински говори и за персонализираната онкология. Тя представлява модерен подход в лечението на рака, при който изборът на терапия се основава на молекулярния и генетичен профил на тумора, а не само на неговото местоположение или стадий. Това означава, че терапията се „персонализира“ – избира се лекарство или комбинация, които са ефективни точно за конкретния тумор на конкретния пациент. Този подход е особено важен при тумори, които не реагират на стандартни терапии или при редки форми на рак.
„Генетичният анализ позволява да се идентифицират мутациите и молекулярните маркери, които „задвижват“ растежа на раковите клетки. На базата на тази информация можем да определим дали даден пациент ще отговори по-добре на таргетна терапия, имунотерапия или друг вид лечение. Например, ако туморът носи мутация в гена EGFR, може да се приложи специфична таргетна терапия, която блокира този рецептор.“, казва онкологът.
Във Wiener Privatklinik всеки онкологичен случай се обсъжда от мултидисциплинарната комисия (Tumor Board), която включва онколози, патолози, хирурзи, радиотерапевти и други специалисти. Патолозите извършват молекулярната диагностика – секвениране на туморната тъкан, за да открият генетичните аномалии. На базата на този профил се изготвя индивидуален план за лечение, като се използват най-новите международни препоръки и достъпни терапии. Това позволява по-точно, ефективно и щадящо лечение.
„Това е смисълът на персонализираната медицина – да не лекуваме „по шаблон“, а с фокус върху конкретния пациент и неговия тумор. Водещите онкологични центрове в света – включително и WPK – вече използват персонализирана онкология като стандарт. Това не е мода, а научно обоснован подход, който носи реални ползи за пациентите – по-висока ефективност, по-малко странични ефекти и по-дълга преживяемост. Нашата цел е този подход да стане достъпен за всеки, независимо от държавата, в която живее.“, добавя проф. Цилински.
Прецизна медицина и целеви терапии
Усъвършенстваните терапии за рак се основават на разбирането на биологията на заболяването, главно как туморните клетки възникват, растат, разпространяват се и образуват метастази – основната причина за смъртта в повечето случаи.
„Прогресията на рака зависи от два фактора: самите ракови клетки и заобикалящата ги среда, които заедно стимулират растежа на тумора чрез молекулярни сигнални процеси. Тези сигнали действат като спусък, който активира клетъчното размножаване и злокачествената трансформация. При някои видове рак, като рак на гърдата и простатата, растежът се влияе силно от специфични хормонални рецептори (естроген, прогестерон, тестостерон), което обяснява защо целевите терапии могат ефективно да блокират тези пътища“, обяснява професорът, подчертавайки, че съвременната онкология вече не лекува рака единствено въз основа на неговото местоположение (например, белодробен или рак на гърдата), а все повече въз основа на неговия молекулярен профил.
Проф. Цилински казва, че в Европа вече са одобрени над 150 целеви лекарства, предназначени да действат върху конкретни генетични мутации. Това е резултат от мащабното картиране на раковия геном и революционизира лечението на заболявания като рак на белия дроб, меланом, рак на дебелото черво или рак на гърдата.
Този подход позволява терапиите да бъдат прецизно съобразени с биологичните характеристики на тумора, което значително подобрява резултатите, като същевременно намалява ненужната токсичност.

Нов подход в диагностиката – течна биопсия
„Течната биопсия е минимално инвазивен тест, който се извършва върху телесни течности – най-често кръв – за откриване на циркулиращи туморни клетки (CTC) и циркулираща туморна ДНК (ctDNA). За разлика от конвенционалната биопсия, която включва директно извличане на туморна тъкан, течната биопсия осигурява молекулярна „снимка“ на тумора, без да се налага хирургична намеса“, обяснява проф. Цилински.
„Течната биопсия е новаторски инструмент в персонализираната медицина на рака. Тя предоставя важна прогностична информация и значително подпомага планирането и оптимизирането на грижите след лечението. Едно от ключовите й предимства е възможността да се проследяват промените в тумора в реално време. Туморите еволюират и лечението трябва да бъде в крак с тях. Медицината има нужда от методи, които разкриват тези промени динамично, без да излагат пациентите на допълнителен риск. Течната биопсия прави точно това – предлага данни, които помагат да се прецизират терапевтичните решения и да се повиши ефикасността на лечението.“
В клиничната практика течната биопсия се използва не само за първоначална диагноза, но и за текущо наблюдение. Например пациент, лекуван по хирургичен път от колоректален рак, може да изглежда в ремисия въз основа на образни изследвания. Наличието на туморна ДНК в кръвния поток обаче може да показва остатъчно заболяване на микроскопично ниво – критична информация за вземане на решение за по-нататъшно лечение, обяснява още онкологът.
Чрез използването на генетични данни от този метод лекарите могат да насочват пациентите към най-подходящото лечение, избягвайки прилагането на скъпоструващи терапии, които може да се окажат неефективни. Това позволява по-прецизен терапевтичен подход, който намалява риска от ненужни странични ефекти и подобрява качеството на живот. Освен това, течната биопсия може лесно да се включи в работата на мултидисциплинарни медицински екипи, където информацията от различни специалисти – онколози, хирурзи, лъчетерапевти, патолози и генетици – се обединява за изготвяне на индивидуализиран лечебен план.
Приложението на това изследване е не само при напредналите ракови заболявания. Все по-често течната биопсия се използва за ранен скрининг при високорискови групи, като например хора с фамилна анамнеза за рак или хронични пушачи в случай на рак на белия дроб.
Проф. Цилински обаче подчертава, че интерпретирането на тези резултати изисква напреднали експертни познания, често с участието на специалисти по молекулярна генетика.
Ракът не е статичен, обяснява той. Той се държи като „жив орган“, който може да се променя под натиска на лечението, подобно на това как биологичните системи се адаптират в отговор на промени в околната среда.

Имунотерапия: Използване на защитните сили на организма
Друг пробив в лечението на онкологичните заболявания е имунотерапията, която действа чрез активиране на имунната система на организма, за да разпознава и унищожава раковите клетки.
Обикновено туморите развиват механизми, за да се „скрият“ от имунните клетки. Имунотерапията премахва тези защитни бариери, позволявайки на белите кръвни клетки да атакуват рака директно.
Често комбинирана с химиотерапия, имунотерапията променя изхода при множество видове рак и допринася значително за намаляване на смъртността.
От въвеждането си имунотерапията – отличена с Нобелова награда през 2018 г. – се превърна в много важен напредък в онкологията. И намали смъртността от рак.
Проф. Цилински посочи значителна глобална тенденция: смъртността от рак намалява с приблизително 2–3% годишно от 2016 г. насам, благодарение на подобрените терапии. Ключови фактори са целевите терапии, наред с имунотерапията, ранната диагностика и по-добрите стратегии за лечение.
Ракът на белия дроб остава водещата онкологична причина, но това е и областта, в която е постигнат най-значителният напредък. Смъртността от рак на гърдата, например, е намаляла с почти 50% през последните 30–40 години в западните страни, до голяма степен благодарение на ранното откриване и хормоналните терапии.
„Ракът на белия дроб е основна причина за смъртността от онкологични заболявания. Повечето хора умират от рак на белия дроб. А ракът на белия дроб беше най-страшното и много бързо смъртоносно заболяване. Сега, благодарение на познанията ни за него, които се увеличиха значително през последните няколко години, можем да се насочим конкретно към тези клетки и да ги лекуваме, и основният спад в смъртността е именно от рак на белия дроб“, разяснява професорът.
„Ако погледнем смъртността от рак на гърдата в дългосрочен план, тя е спаднала с почти 50% през последните 30 до 40 години. И това се дължи на по-доброто ни разбиране за биологията на рака от една страна и разработените терапии. От друга страна – имаме и различни стратегии в сравнение с преди при лечението му. Това е много важно. Ракът на гърдата е заболяване, което засяга всяка осма жена, което е много.“, добавя той.
Ще има ли ваксини срещу рак?
Проф. Цилински е оптимист за бъдещето на ваксините срещу рак, но подчертава, че универсална ваксина не е възможна, поради разнообразието на туморната биология. Вместо това бъдещите ваксини вероятно ще са насочени към конкретни видове рак.
Въпреки напредъка, някои видове рак остават голямо предизвикателство, включително на панкреаса, на яйчниците и напредналият рак на шийката на матката (въпреки че до голяма степен може да се предотврати чрез ваксинация).
При други видове рак, като злокачествен меланом и някои видове рак на главата и шията, се наблюдава значително подобрение в процента на преживяемост.
Лечението на рака вече не се определя от един-единствен подход, а от дълбоко разбиране на биологията, генетиката и взаимодействието на имунната система. Най-добрите умове в областта, сред които е и проф. проф. Кристоф Цилински, работят върху по-персонализирани, прецизни и ефективни терапии. Посоката е, че ракът постепенно се превръща от фатално заболяване в състояние, което в много случаи може да бъде контролирано, управлявано и все по-често излекувано.

0 Коментара