Продължителността на човешкия живот днес е по-голяма от всякога. Прогнозите сочат, че 65-годишните се очаква да добавят още около 19.3 години към своя живот. За сравнение – 65-годишните през 1950 година са прибавяли около 13 години към средна продължителност на живота си, според данни от Националния институт по остаряването в САЩ. Очакванията са, че населението на възраст 85 и повече години, вероятно ще се увеличи с 351% през 2050 г. Удивително, нали? Първите хора, които ще доживеят 150 години, са вече родени, твърдят експерти по дълголетието и остаряването.

Photo by eberhard grossgasteiger on Unsplash

На пръв поглед това звучи доста невероятно, докато не осъзнаем факта, че световният рекорд за дълголетие принадлежи на

французойката Жан Луи Калмен, която доживява 122 години,

а все повече хора днес достигат 110+ години. 
Впечатляващо или не, става ясно, че перспективата за по-дълъг живот ще ни накара да преразгледаме усилията и времето, които отделяме на работа и кариера. Хората ще трябва да се фокусират в качеството на своя бъдещ продължителен живот, вместо нетърпеливи да очакват обичайното пенсиониране около 60 г.

„Намираме се в един особен исторически момент, в който хората живея, едва ли не, двойно по-дълго от всякога.”, твърди Тамара Симс – психолог и изследовател в Lifespan Development Lab в Станфорд. „Моят ментор, Лаура Карстенсен, говори за цялостно пренаписване и разширяване на общоприетата дефиниция за средна възраст. За това ще е нужнa мащабна културна промяна, което със сигурност не би било лесна задача.”

Една от концепциите, които Симс предлага, е да бъде намален интензитетът на работа в периода преди достигането на 60 г. Това означава, че хората биха могли да работят много по-спокойно на младини, „взимайки назаем” време от по-продължителната втора половина на живота си. Например

бъдещите дълголетници могат спокойно да работят на половин трудов ден,

докато не станат на 50. По този начин ще разполагат с време да създадат семейство, да се отдадат на своите артистични заложби или да опознаят собствената си личност, с ясното съзнание, че имат достатъчно време за изграждане на кариера, отколкото техните родители са имали на младини.

Вероятно за поколението на т.нар. “baby-boomers” в САЩ , рoдени между 1946 и 1964 г. е вече твърде късно за „заеми” от старините. Но за сметка на това, т.нар. „millennials” – съвременните американци между 18 и 32 години – са на правилното място в правилното време за постигане на перфектния баланс между живота и кариерата. Това са около 87 милиона души или 1/3 от населението на САЩ днес.

Геронтологът Даун Кар от „Center on Longevity” в Станфорд вярва, че с времето ще нарастват притесненията, свързани с пенсионната система от времето на бейби-буумърите, която не е никак подходяща за бъдещите поколения. „Не би било реалистично да се смята, че хората ще работят 30 години, за да финансират следващите 60”, твърди тя.

Кар предлага модел, според който младите хора ще се фокусират по-старателно върху

избора на подходяща професия,

за да изберат такава, която би могла да им позволи дългосрочно специализиране и служебно израстване в бъдеще. „Добре е да имаме предвид, че годините на работоспособност биха могли да се окажат повече, отколкото сме си представяли. Подходящата работа, която носи смисъл и удовлетворение, би могла да накара човек да се чувства много по-добре през този период от живота си.”

Същевременно, за работата след 65 годишна възраст има и много положителни здравни аргументи. Хората, които упражняват смислена и пълноценна професия след пенсионирането си, независимо дали заплатена или доброволна, са в доста по-добро емоционално и здравословно състояние, според доклад от правителствените здравни служби на САЩ.

Тамара Симс припомня

колко важно е това да бъдем активни

„Когато се пенсионират по желание или пък биват пенсионирани принудително, заради изискванията на системата, хората преминават внезапно от напрегнато работно ежедневие в тотална пасивност. Доказано е, че тази промяна води до определени отклонения в когнитивното и емоционално здраве.”

Photo by Wiebrig Krakau on Unsplash

Андрю Рийд, който споделя практиката си в „Center on Longevity” и „The Lifespan Development lab” в Станфорд добавя: „Може би, давайки на по-младите възможността да избегнат работната схема „от 9 до 5”, за да имат време за семейство, деца или постигане на други мечти, би могло да бъде един интересен начин за тях да „се докоснат” до пенсионирането много преди да им се е наложило”.

Това може да включва и последната тенденция за една „нулева година” между дипломирането и започването на работа.
 „Хората вероятно смятат, че им предстои да живеят само десетина или петнадесет години в пенсия”, добавя Рийд, „но това време може да се окаже същинска трета фаза от живота ни, дори и с продължителност колкото предходните две”.

През октомври в София предстои Форум Дълголетие 2017

Facebook Twitter Google+

0 Коментара