Въздухът в София е опасно мръсен. В пъти по-мръсен от този в Лондон, Мадрид и Париж. България пък е на второ място в света по смъртност в резултат на мръсния въздух. Изпреварва ни само Украйна. Данните са от декември 2016 г. на СЗО. Причините за атмосферното замърсяване са основно в трафика, праховите частици и отоплението на твърдо гориво. За тях трябват сериозни и продължителни управленски решения.
Какво обаче дишаме вкъщи, в офиса и в детската градина? Дали у дома въздухът е по-чист от този на улицата? Кои са капаните за замърсяването и как да им се измъкнем? Трябва ли да чистим денонощно, за да предпазим децата си от алергии и болести, или има и други решения? За всичко това попитахме д-р Тихомир Мустаков, алерголог и педиатър. Той е главен асистент в детско-юношеския кабинет на Клиничния център по алергологи и имунология на болница „Александровска“ в София, има и дългогодишна частна практика.
Статистиката е безмилостна – в България дишаме опасно мръсен въздух, но има ли разлика между това, което вдишваме на улицата, и това, което вдишваме вкъщи? Вярно ли е, че домашният е с пъти по-страшен, д-р Мустаков?
Невинаги въздухът вкъщи е с пъти по-мръсен от този на улицата, но пък да не забравяме, че в помещенията вдишваме комбинация от външния въздух, обогатен с още замърсители. Затова е много важно да има чест обмен между двете страни- външна и вътрешна, за да може поне „домашните“ замърсители като влажност, частици, изпарения и т.н., да бъдат изнасяни навън. За съжаление, когато външният въздух е много замърсен, той не може да осигури здравословни условия вътре.
Изключително важно в днешно време е, когато се планира едно жилище, да се обърне внимание и на качествената изолация и на вентилацията.
Жилището не трябва да бъде мъртва клетка, а да бъде толкова живо и толкова дишащо, колкото са и обитателите му.
Външният въздух се замерва системно, а вътрешният?
Има спорадични изследвания като ALLHOME, което показа, че в повечето домове у нас има плесен. Това насочва към проблеми, свързани с конструкцията, както и с поддържането на сградите у нас.
Въздушните опасности как се отразяват върху здравето на българина?
Огромен процент – над 80% от хората, които проявяват алергии – реагират към плесени. Затова препоръчваме оптимизиране на битовата среда. Домашният прах също е съществен елемент в бита. Над 1 милион българи страдат от алергия към микрокърлежи – акари, които са най-честата причина за развитие на астма и алергичен ринит. Често пациентите казват: с домашния прах не можем да се преборим, той е навсякъде. Но не е и необходимо да няма дори и една прашинка. В малки количества човешкият организъм може да се справя с праха. Въпросът обаче е, че в зависимост от микроклимата на жилището – под това се разбира влажност, конвекция, опресняване на въздуха, температура, наличието на тапицерии, мокети, матраци, китеници, губери, възглавници, някои жилища са много благоприятни за размножаването на микрокърлежи. Когато температурата е равномерна, а влажността е по-висока над 55 -60%, микрокърлежите се размножават отлично. Това увеличава количеството на домашнопраховия алерген.
Често хората се възмущават, че имат алергия към домашен прах, въпреки че непрекъснато чистят. Тук не става дума за чистота, а за поддържане на материалите с минимум хранителни вещества за микрокърлежите и естествено изчистването на участъците, където те се размножават най-много – матраци, възглавници, големи килими и мокети.
Хората с този тип алергия имат оплаквания през цялата година с пик през есента и зимата.
Как да се преборим с микрокърлежите в матраците?
За съжаление, температурата, която е максимално комфортна за човек – 18-24 градуса, е оптимална и за тях. Затова целта на мерките е да се прекъсне този комфорт – да се проветрява по няколко пъти на ден, поне преди и след спане. Важно е да се проветряват и възглавниците – да се изтупват след спане, а матраците да се обработват редовно с препарати срещу микрокърлежи и да се минават с качествена прахосмукачка един път в месеца от двете страни. Жилищата масово са покрити с мокети, които на практика не могат да се изчистят от микрокърлежи.
Доколко вътрешният интериор има отражение върху алергиите?
Важно е с какво ще бъде обзаведено жилището – съвременната индустрия непрекъснато произвежда нови материи. Колкото са по-нови, толкова са и по-неизвестни. Пластмасовите покрития за под са интересни за алергологията, тъй като е важно какво излъчват. Има вещества, които увеличават вероятността за алергии и отделяйки се във въздуха, дразнят бронхите и лигавицата на дихателните пътища и кожата, особено на бебетата, и могат да предизвикат повишено проникване на алергени и съответно увеличаване на честотата към други алергени.
Затова препоръчително е подовите покривки и одеялата да са от естествени материали, особено когато вече има данни за алергия. Памучните изделия не служат за храна на повечето видове микрокърлежи.
Доказано е обаче, че каквито и материи да използват производителите, след 5-6 години микрокърлежите се поселват в тях. Ако няма вентилация и микроциркулация на въздуха, ако влажността е висока, няма значение колко скъп е матракът, защото във въздуха ще циркулират спори на плесен.
Защо децата са най-големите жертви на мръсния въздух и вътре, и навън?
От една страна, факторите на замърсяване действат с натрупване. Всеки ще каже, че децата са живели само няколко години, затова няма страшно. Не е така, само две-три години са достатъчни факторите на средата да окажат своите вредни влиния. Особено ако са в по-сериозни концентрации. Децата са все още незрели в своята детоксикираща функция, защитните им бариери са все още много пропускливи, така че те безкрайно много зависият от въздуха, от храната, от материите. Освен това съвременните деца прекарват дълго време в помещения с нездравословни условия. Няма контрол, който да докаже има ли вредности във въздуха в детските градини и ясли, дори няма и норми. Има норми за хигиенни изисквания – например дали има болестотворни бактерии по повърхностите, което се решава с миене с доста силни препарати, като белината е далеч най-невинна, и решавайки един проблем – с капковите инфекции, се създава друг проблем – децата цял ден дишат изпарения на дезинфектанти. Това е една от професионалните болести в хирургическите отделения, т.е. голяма част от децата ни имат същите вредности като хирурзите и операционните сестри. Това е сериозен фактор за по-честото боледуване в детската възраст, защото когато лигавицата бъде раздразнена с висока концентрация на хлор, се получава химичен бронхит. Когато той е практически постоянен или ежедневно поддържан, дихателната лигавица престава да има нормалните си защитни функции – оттам започват чести вирусни инфекции, повече алергични болести и др. Когато децата влязат в училище, режимът им става по-разнообразен, имат повече активности навън, там са по-здрави. Дори алергичните им реакции намаляват. Нараства обаче едно заболяване – алергичната хрема. Над 500 милиона човека в цял свят страдат от алертичен ринит, а последствията могат да повлияят върху съня, когнитивната функция и психиката.
Как да се предпазим?
Специално при децата – да се извеждат навън, когато е валял дъжд или сняг, който служи като естествен филтър на атмосферния въздух, да се избягва ходенето навън в мъгла или при сухо време и силен вятър. Колоездачите е препоръчително да са с предпазни маски, защото могат да увредят белите си дробове. Решението за градската среда е подобряване на автомобилния парк.
А при комбинация студено време плюс мръсен въздух какво да правим?
В студа най-голяма част от замърсителите остават в ниския слой на въздуха, затова тогава не е препоръчително хората с дихателни проблеми да излизат навън. Когато има вятър, той отвява замърсителите и „проветрява“ града. Голям проблем са и калните участъци, които щом изсъхнат, се превръщат в източници на прах. Калта е много вредна –осигурява живот и на патогенни бактерии, и на вируси.
0 Коментара