Изпотяването е напълно естествен и необходим за нормалното функциониране на организма процес. Заради собствения ни комфорт и здраве си струва да знаем кога и как може, а понякога е и наложително, то да бъде ограничавано.

Изпотяването е необходима за оцеляването на организма функция. Потта охлажда тялото благодарение на процеса на изпаряване на водата, предпазвайки по този начин организма от прегряване. Човешкото тяло има около 4 милиона потни жлези, от които три четвърти са екринни потни жлези, изпълняващи терморегулаторна функция. Другият вид потни жлези са апокринните жлези.

Екринни потни жлези

Играят съществена роля в процесите на терморегулация и на водно-електролитния баланс. Активни са от първите дни на живота. Разположени са върху цялата повърхност на тялото, с изключение на главичката на пениса, вътрешната повърхност на препуциума, малките срамни устни и леглото на нокътя. Средната гъстота на екринните потни жлези възлиза на 60/cm2, а в областта на китките и стъпалата до 600/cm2.

Потта, отделяна от екринните потни жлези, няма мирис и е прозрачна;99% се състои от вода. Съдържа натриев хлорид, урея, лактати и минерални съединения, като калий, калций, фосфор, магнезий, цинк, желязо, биогенни амини и витамини.

Върху състава на потта влияят и приеманите лекарства, хормоните, приеманите храни и дори климатичните условия.

Апокринни потни жлези

Тяхната функция не е изследвана добре; най-вероятно имат връзка със синтеза на феромони. Активизират се и започват да отделят секрет едва през периода на пубертета. Те са повече и по-активни при мъжете, отколкото при жените. Разположени са главно в областта на подмишниците и слабините, пъпа, зърната на гърдите и ануса, малките срамни устни при жените, тестикулите при мъжете, както и върху клепачите и във външните слухови канали.

Постоянно произвеждат пот, а някои фактори, например емоциите, предизвикват пулсаторно изпразване на жлезите. След задействането на дразнителя се отделя малко количество лепкав, мътен, жълто-белезникав секрет, стерилен и без миризма. Единствено действието на бактериите, намиращи се на повърхността на кожата, предизвиква излъчването на неприятна миризма на пот или човешко тяло. Вероятно за тази миризма са отговорни модифицираните андрогени. Потта, отделяна от апокринните потни жлези, се състои от вода (90%), холестерол (75%), триглицериди и мастни киселини (20%) и малко количество естери на холестерола, естери на восък и сквален (5%) , както и неголямо количество андрогени.

Дейността на апокринните потни жлези зависи от дейността на андрогените и се регулира чрез хормоналните процеси.

Прекомерно потене (хиперхидроза)

Често специалистите диагностицират прекомерно потене или свръхпродукция на пот от екринните потни жлези. Неговата етиология не е изучена докрай, но се знае, че съществена роля играят генетичните фактори. Може да се проявява в ограничена форма – само върху определен участък от кожата, предимно на подмишниците, върху китките и стъпалата или в генерализирана форма – тоест по цялото тяло.

Прекомерното потене в генерализирана форма може да бъде:

-физиологично: при процесите на аклиматизация в тропическия климат, при използването на някои подправки или храни, може да бъде предизвикано от физическо натоварване или пълнота.

-симптоматично: следствие от съпътстващи болести (напр. свръхактивност на щитовидната жлеза, алкохолно отравяне, болест на Паркинсон, увреждане на гръбначния мозък) и изчезва под влияние на лечението на основното заболяване.

Предотвратяване на потенето

Независимо от това, дали потенето е прекомерно или количеството отделяна пот остава в норма, усещането за влага и неприятната миризма предизвикват дискомфорт и често силно притеснение. Освен това продължителното присъствие на пот върху кожата, например върху стъпалата или на подмишниците, е вредно. Влажният епидермис се запарва, което води до това, че всички дразнещи фактори по-лесно проникват в кожата – следователно тя по-лесно бива подложена на инфекции, причинени от гъбички, вируси и на алергии. Затова е толкова важна и се препоръчва всекидневната хигиена и грижа със съответните антиперспиранти. По мнение на лекарите, препоръчително е редовното използване на препарати, които действат многопосочно:

Намаляващи отделянето на пот

Повсеместно използваната субстанция, която блокира отделянето на пот, е алуминиев хлорид (иначе казано алуминиева сол). Тя има способността временно да затваря потните канали на нивото на долните слоеве на епидермиса. Активната алуминиева сол се свързва с компонентите на потта и образува аморфен гел, който блокира отворите на потните жлези.

На пазара има много препарати, чиято цел е действие срещу изпотяване, но не всички от тях са тествани по отношение на ефикасността на действието им. Само продуктите със съответната висока концентрация на алуминиева сол са в състояние да осигурят целодневна защита срещу изпотяване.

Действащи антибактериално

Антибактериалните препарати трябва да съдържат съединения:

− ограничаващи развитието на бактериите по повърхността на кожата,

− предотвратяващи бактериалното разлагане на съставките на апокринната пот.

Антибактериалното действие няма пряко влияние върху дейността на потните жлези, но косвено – намалявайки размножаването на бактериите и бактериалното разлагане на потта – предотвратява образуването на неприятна миризма.

Антиперспирантите не трябва да съдържат алкохол, който наистина действа антибактериално, но същевременно дразни и изсушава кожата, предизвиквайки зачервяване и усещане за парене.

На пазара са достъпни и дезодоранти в различни форми – спрейове, лосиони и стикове. Тяхното действие е краткотрайно. Състои се в блокиране на размножаването на бактериите, разлагащи потта и маскиране на миризмата на пот с ароматизиращи субстанции. Те не оказват влияние на самата дейност на потните жлези.

Общи препоръки за хората със склонност към потене:

•Носене на незапарващи дрехи от естествени тъкани

•Често пране на дрехите

•Честа смяна на дрехите и обувките

•Избягване на употребата на кафе, алкохол и силни подправки

•Използване на препарати, ограничаващи потенето

При хиперхидроза се препоръчва допълнителна консултация с лекар-дерматолог, който може да предпише съответно лечение.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара