Половината от антибиотиците в Европа се изписват неправилно, сочат данни на Европейската комисия. Във Великобритания например са регистрирани случаи на опасна форма на туберкулоза, невъзприемчива към познатите лекарства, а в Испания доскоро всеки можеше да си купи без рецепта антибиотик, което рязко намали през последните години дейстието им при нужда. От прекомерна употреба на антибиотици се жалва и Америка. Страната на неограничените възможности е заплашена от златисти стафилококи и стрептококи, предизвикващи труднолечими детски ушни инфекции… Появата и разпространението на бактерии, устойчиви към въздействието на антибиотиците, предизвиква нарастващо безпокойство сред медиците. Дали човечеството губи войната с микросвета?
Според специалистите и у нас лекарите изписват прекалено често и без да е необходимо антибиотици. В България те се използват 2 пъти повече в сравнение с Норвегия и Швеция, казва д-р Тодор Кантарджиев, национален консултант по микробиология. „В нашите болници се употребяват доста повече антибиотици от развитите европейски държави, с което до известна степен се компенсират някои хигиенни неудачи. Трябва да се направи още много по отношение на хигиената, стерилния въздух в операционните и стерилната вода в болниците“, коментира Кантарджиев.
Не действат при грип!
У нас продължава порочната практика антибиотици да се взимат без лекарско предписание, да се купуват от аптеките без рецепта, да се прилагат и за лечение на вируси, което е напълно погрешно, обяснява доц. д-р Нася Хаджиева, началник Лаборатория по микробиология и вирусология в болница „Царица Йоанна-ИСУЛ“. Тя пояснява: „Когато човек усети, че е настинал и се разболява, трябва да изчака 72 часа, преди да посегне към антибиотика. Ако има грип, няма нужда от антибиотик, ще мине само с противотемпературни лекарства. Един здрав организъм ще се възстанови от 3 до 4 дни, а ако това не стане, тогава трябва да се намеси лекар и да изпише съответния антибиотик“.
Ако продължава неправилното използване на антибиотици, скоро те могат да спрат да действат на човешките организми и на бактериите, което би обезоръжило медицината.
Бактериите – полезни и вредни
Те съществуват вече 3,5 млрд. години и са се научили майсторски да се приспособяват. По време на Втората световна война достъпността до пеницилина позволява да се съкрати съществено броят на смъртните случаи от инфектирани рани. Но през 1944 г. се появява щам на бактерии, на които той не действа. През 1967 г. в селце в Папуа (Нова Гвинея) е открита бактерията стрептококус пневмоние (пневмокок). През 1976 г. американски войници, които се връщат по домовете си от Азия, пренасят гонорея, устойчива към пеницилина. Между 1979 и 1987 г. само 0,2% от пневмококовите щамове в американските болници са устойчиви към пеницилина. А през 1994 г. са намерени щамове, които вече са устойчиви към всички известни антибиотици.
Защо „привикват“ бактериите
към антибиотиците и стават резистентни? Антибиотиците въздействат върху популацията на бактериите, а в нея винаги се намират няколко „ненормални“, мутирали. Те са част от защитния арсенал на бактериите. Често мутациите водят до невъзприемчимост на бактериите към антибиотика. Тогава той убива „нормалните“ бактерии, но не може да се добере до мутантите.
Европа е заплашена от масово разпространение на нова бактерия, наричана златист стафилокок (Methicillin-resistant Staphylococcus aureus – MRSA), устойчива на съвременните антибиотици. Златистият стафилокок засега е провъзгласен за крал на супербактериите. Според американски изследвания смъртността от него превишава тази от СПИН. Досега MRSA се смяташе за вътреболнично заболяване, опасно главно за възрастните хора и пациентите с отслабен имунитет.
Според британските епидемиолози този микроб е извън контрол – 12% от случаите на инфекции от MRSA се дължат на извънболнични щамове. Най-много бактерии има в офисите – по телефоните, мишките и факсовете, сочат изследванията на Чарлз Джерба, микробиолог, специалист по околната среда и професор в Аризонския университет. Колкото по-често устройствата се ползват от различни служители, толкова по-вероятно е предаването на инфекции. Златистият стафилокок се среща във всички офисни помещения. В началото на т.г. американска компания започна производство на клавиатура, която „може да се мие в съдомиялна машина“. Необичайният продукт е предназначен специално за използване в болници, но вече миещи клавиатури предлагат и други компании.
Проф. Ричард Джеймс от нотингамския Център за лечение на съпътстващите инфекции отбелязва, че засега медиците не могат да се противопоставят на златистия стафилокок. В повечето случаи заразяването се предава при непосредствен контакт и се проявява под формата на обриви по кожата, напомнящи ухапвания от насекоми.
И още нещо. Учени в САЩ са се опитвали да установят връзката между използването на битови измиващи средства и възникването на резистенни бактерии в домашни условия. Изводът се оказал предвидим: чистотата е хубаво нещо, но стерилността – лошо.
В организма ни има около 2 кг микроби
Част от тях са „добри“, а други – „лоши“. „Добрите“ участват в храносмилането и мастния обмен, защитават от алергии, поддържат имунната система и дори намаляват вроятността от развитие на онкологични заболявания. Те държат нащрек враговете на човека – стафилококи и стрептококи, които си имаме в изобилие. Когато спадне количеството на „добрите“ микроби, властта попада в ръцете на „лошите“. Появява се дисбактериоза. Затова често след антибиотиците се назначават препарати, подпомагащи размножаването на полезните микроби. По тази причина лекарите препоръчват при продължително лечение с антибиотици да промените и начина си на хранене:
– Яжте по-малко сладки неща, защото те са любима храна на бактериите.
– Откажете се от употребата на изкуствени подсладители, които могат да предизвикат метеоризъм (газове в червата) и диария.
– Консумирайте плодове и зеленчуци с бактерицидни свойства. Подходящи са ряпата, лукът, чесънът, хрянът и целината. Най-голяма антимикробна активност притежават малините, ягодите, боровинките, наровете. Ще е полезно да добавяте към ястията подправки като карамфил, канела, кимион и дафинов лист.
– Въздържайте се от животински продукти: животновъдните ферми стават развъдник за супермикроби.
– Ако антибиотикът се приема през устата – някои храни могат да го дезактивират – попитайте лекаря си.
– Специалистите препоръчват по време на лечение с антибиотик да се яде българско кисело мляко и сирене, както и кисело зеле.
– Алкохолът, дори и в малки количества, може да отслаби действието на всяко едно лекарство. До 50 мл концентрат, докато се вземат антибиотици, не вреди, твърди микробиологът доц. Тодор Кантарджиев.
По време на бременноста
Доколко са опасни или не в този така деликатен за жената перидо, зависи от много фактори, включително вида на антибиотика, в какво количество е приемът му, за какъв период от време и през кой перод от бременността. Някои антибиотици се смятат за безопасни през цялата бременност – от грепата на пеницилина, цефалоспорините. Други (от грепата на стрептомицина и тетрациклина!, се свързват с възможен риск и следва да се избягват по време на бременност. При всички случаи трябва да се премери добре рискът от прием на антибиотик и от тежестта и последствията от заболяването.
През последните години не са разработвани кой знае колко нови антибиотици. Фармацевтичните компании залагат на удобството при приема им, но не и на нови химични формули. Учените са категорични: ограничете ненужната употреба на антибиотици, за да са ви полезни, когато имате нужда от тях!
Победи и поражения
Терминът антибиотик идва от гръцки (анти-против, биотикус-годен за живот) и за пръв път е използван от Селман Уаксман през 1942 г. С този термин ученият е обозначавал всяка субстанция , произвеждана от микроорганизми, която спира развитието на други микроорганизми.
Пеницилинът. Утрото на петък, 28 септември 1928 г. Докато работи в лабораторията си в мазето на болницата „Св. Мария“ в Лондон (сега част от Империъл Колидж), Александър Флеминг забелязва синьо-зеления мухъл, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална култура. Ученият стига до заключението, че освобождаването на мухъл потиска растежа на бактерии. Така започва пътят към грандиозното откритие на първия в света антибиотик. Пеницилинът, спасил стотици милиони живота, спада към групата на бета-лактамите. Антибиотиците от пеницилиновата група действат само срещу размножаващи се микроорганизми.
Стрептомицинът. Следвайки откриването на пеницилина, който не е активен срещу Mycobacterium tuberculosis, проф. Селман Ваксман със своя екип през 1943 г. открива първия антитуберкулозен агент – стрептомицин. Това откритие дава началото на нов изключително важен клас антибиотични продукти и е възнаградено с Нобелова награда за физиология през 1952 г. Стрепомицинът спада към групата на аминогликозидите, чиито основни представители са стрептомицин, неомицин, канамицин, гентамицин, тобрамицин, амикацин. В наше време те имат различни търговски имена. Техният успех като антибиотици се дължи на високата им и широкоспектърна активност. Приложението им включва инфекции на пикочо-половата система, кожата, белите дробове, околоносните кухини и сливиците. В съвременната терапия те се комбинират почти винаги с бета-лактамни антибиотици (пеницилин, ампицилин, амоксицилин, пиперацилин, оксацилин).
0 Коментара