Храната може да служи като среда за растежа на бактериите, ако не се обработва, приготвя или съхранява правилно. Една от причините е промяна в климатичните фактори, като температура, влажност, валежи и интензивност на екстремното време.
Съобщава се, че средната глобална температура се е увеличила с 0,8°C и може да се повиши с 2 до 5°C в края на века. Тези климатични промени ще доведат до изменение в сезонните и географски прояви на микроорганизмите в храната. Това може да увеличи честотата на заболявания, пренасяни с храната, особено стомашно-чревни заболявания.
Обичайните патогени, пренасяни с храната, като салмонела, ешерихия коли и кампилобактер, които процъфтяват в топли и влажни условия, драстично увеличават популацията си в храната, което води до появата на заболявания. Тъй като жизнеспособността и предаването на тези патогени в околната среда са повлияни от промените в климатичните фактори, много от болестите се появяват през лятото, по-ранна пролет и по-топли зими.
Появата на множество инфекциозни заболявания е силно повлияна от факторите на околната среда, като изменението на климата или използването на земята. Климатът, времето, топологията, хидрологията и други географски характеристики могат да повлияят на степента и честотата на пренасяне на патогенни микроорганизми от източници на околната среда.
Болести, свързани с климатичните промени,
вече се изчисляват на 4,6% от всички рискове и опасности на околната среда. Изчислено е, че изменението на климата през 2000 г. е допринесло за около 2,4% от всички огнища на диария в света, 6% от огнищата на малария в някои развиващи се страни и 7% от случаите на денга в някои индустриални страни. Общо оценките показват, че смъртността, свързана с изменението на климата, е била 0,3%, докато свързаната с това тежест на заболяванията е била 0,4%.
Сценариите за изменение на климата предвиждат промяна в разпространението на инфекциозните заболявания със затоплянето и промени в огнищата, свързани с екстремални метеорологични условия, като наводнения и суши.
Много инфекциозни агенти,
векторни организми, нечовешки резервоарни видове и скоростта на размножаване на патогените са чувствителни към климатичните условия. Както Salmonella (в червата и храната на животните), така и Vibrio cholerae (във водата) се размножават по-бързо при по-високи температури. В региони с ниска температура, слаби валежи или липса на векторни местообитания предаването на болестта, пренасяна от вектори, е ограничено, но климатичните промени могат да променят екологичния баланс и да предизвикат епидемии.
При хората кампилобактериоза
се причинява от Campylobacter sp., като C. jejuni e най-разпространеният вид. В развитите страни Campylobacter е най-честата бактериална причина за диарийно заболяване. Той може да предизвика коремна болка, водниста, понякога кървава диария, треска, главоболие и гадене. Основният резервоар на Campylobacter sp. е алиментарният тракт (храносмилателната система) на домашните и дивите животни – домашни птици, говеда, свине и овце.
Храни като месо, сурово мляко, пресни зеленчуци могат лесно да бъдат замърсени и фекално-оралният път да води до случаи на заболяване при хората. Консумацията на пилешко месо е основен източник на Campylobacter, макар да се смята че и много други фактори играят роля. Campylobacter показва силна сезонна променливост, като най-често увеличение на
заболяването се наблюдава между месеците юни и август
и периодите на по-топло време, макар предаване на патогена да се случва през всички сезони. Това кара учените да вярват, че той може би се влияе и от климатичните промени. Най-често съобщаваният фактор е положителната връзка с температурата, но разбирането на причините за този факт е недостатъчно, тъй като за разлика от други бактерии Campylobacter не се размножава извън червата.
В рамките на температурен интервал от 8 – 20°С, постепенното увеличаване на температурата на околната среда се свързва с повишено разпространение на кампилобактериозата. Повечето хора, които се разболяват от кампилобактериоза,
развиват диария, спазми,
болки в корема и треска в рамките на 1 до 5 дни след излагане на тялото. Диарията може да бъде кървава и може да бъде придружена от гадене и повръщане. Болестта обикновено продължава една седмица. Най-стръмното увеличение на случаите при хората се наблюдава при средни температури между 8 и 13°С, по-слабо увеличение при температури над 13°С. Други възможни причини за разпространението на кампилобактериозата включват валежите, часовете слънцегреене и относителната влажност.
В рамките на Европа, Salmonella sp. е причина за 71% от всички лабораторно потвърдени взривове на хранителни отравяния. Изследванията на взривовете са показали, че неподходящата температура е допринасящ фактор в 32% от случаите. Инфекцията със Salmonella води до диария, треска и коремни крампи, обикновено 1 – 3 дни след заразяването. Симптомите продължават 4 – 6 дни, но в някои случаи може да се наложи хоспитализиране.
Макар че съществуват няколко възможни пътища на предаване на Salmonella,
консумацията на сурови или недостатъчно сготвени яйца
или пилешко месо е от най-голямо значение за трансмисия на бактериите. Salmonella е чувствителна към изменението на климата и инфекциите са по-чести през лятото. Причина за това е, че Salmonella може да се размножава в храни, съхранявани при температура на околната среда. Следователно в един по-топъл свят инфекциите със Salmonella може да се увеличат. Възможното покачване с 1°С на средната седмична максимална температура може да бъде свързано с 8,8%
увеличаване на седмичния брой случаи,
а покачването с 1°С на средната седмична минимална температура може да доведе до 5,8% увеличение на седмичния брой случаи. По-добрият растеж на Salmonella при по-високи температури води до по-висока концентрация на Salmonella в хранителните продукти през топлите месеци.
Температурата може да повлияе на предаването на Salmonella инфекции чрез няколко причинно-следствени пътища, като директни ефекти върху бактериалната пролиферация и косвени ефекти върху хранителните навици през горещите дни. Оптималната температура за растежа на Salmonella е между 35°C и 37°C. Растежът е значително намален при температура <15°C. Температурата на околната среда влияе върху развитието на Salmonella на различни етапи от хранителната верига:
производство на сурова храна, транспорт
и неподходящо съхранение.
Ежегодно известията за случаи на Salmonella достигат своя пик през лятото и е показано, че степента на уведомленията има положителна линейна корелация със средната температура на предходния месец или седмица.
Температурата на околната среда допринася пряко за размножаването на патогени в храните и по този начин за вероятността от инфекция. Освен това е отбелязано, че ентеричните заболявания в умерените ширини имат сезонен характер, с най-висока честота на заболявания през летните месеци. Проучвания предвиждат, че степента на известията за
случаи на Salmonella инфекцията
се очаква да се увеличи в бъдеще с изменението на климата, причиняващо повишаване на температурата в околната среда, което допринася за около 1000 допълнителни случая годишно.
Австралийско изследване предвижда до 2050 г. допълнително 4000 – 7000 случая на салмонело годишно, докато в Европа се очаква случаите да се увеличат с 9,3 – 16,9% до 2080 г. Сезонни промени в честотата на определяне на Salmonella sp. във водна среда се свързват с максималните месечни валежи през лятото и есента, които следват след фекални замърсявания. Наводненията, причинени от обилни валежи, могат да нарушат пречистването на водата и канализационните системи и да допринесат за повишена експозиция на Salmonella sp. и други патогени.
Друг важен климатичен фактор е влажността, тъй като тя влияе върху растежа на Salmonella sp. От друга страна, необходимостта от повишаване на напояването с потенциално заразена вода през сухите месеци представлява риск за предаване на Salmonella sp., както показват проучвания върху зеленчуци.
Листериозата при хората
се предизвиква от бактерия Listeria monocytogenes и се характеризира с развитието на менингит и сепсис 3 – 70 дни (средно 3 седмици) след инфектирането. През 2007 г. общо 1635 случая са съобщени в 29 европейски страни, като болшинството от случаите (56%) се срещат при индивиди над 65-годишна възраст. Макар случаите да са значително по-малко в сравнение с другите хранителни отравяния, през последните години се наблюдава ръст на регистрираните случаи, особено в индустриализираните страни. Сезонната зависимост е слаба в сравнение с другите патогени, но във Франция се наблюдава влияние на сезона с увеличаване на летните температури.
Listeria sp. са повсеместни в околната среда и растат при широк температурен диапазон, поради което те присъстват целогодишно и могат да бъдат открити по целия свят независимо от климатичната зона. Следователно е малко вероятно промените в сезона директно да влияят върху разпространението на Listeria sp. Въпреки това, косвено могат да бъдат засегнати пътищата на предаване.
Възможността за замърсяване на храната
с Listeria monocytogenes може да нарасне в бъдеще. Пропуски във веригата на охлаждане по време на (екстремни) горещи явления може да увеличи риска от инфекция. Например съхранението на студено пушена пъстърва при 10°C, вместо препоръчителните 0 – 3°C, в продължение на 17 дни води до размножаване на голям брой Listeria monocytogenes, присъстващи в продукта.
Климатичните промени вероятно ще увеличат тежестта, честотата, времето и продължителността на екстремните метеорологични събития в света, което от своя страна ще увеличи рисковете за здравето. Campylobacter е важен причинител на гастроинтестинална болест и нарастващ проблем за общественото здраве.
Макар че има сериозни доказателства, че
честотата на заболяването
е свързана с околната среда и времето, съществува несигурност по отношение на точните механизми, което затруднява оценката на вероятното влияние на климатичните промени. Спешно са необходими още изследвания. Само когато има много по-задълбочено разбиране за това как климатът и времето влияят на заболяването, предизвикано от Campylobacter, ще бъде възможно да се направи пълна оценка на вероятните въздействия на климатичната промяна. Salmonella е друг
важен бактериален агент,
предизвикващ стомашно-чревна инфекция, който проявява положителна връзка с температурата на околната среда. По-високите температури позволяват по-бързо възпроизвеждане. Тенденциите за затопляне на климата може да увеличат процента на инфекциите със Salmonella.
За разлика от Campylobacter има ясно разбиране на някои от основните механизми на положителната асоциация с температурата на околната среда.
Автор на статията е Доц. д-р Тери Врабчева, дм, която е автор в Климатека. Тя е завършила медицина в Санкт Петербург, Русия и след това защитава дисертация в Националния център по обществено здраве и анализи по проблемите на безопасността на храните, където от 2006 г. е доцент. Има специализации в Германия, Франция, Холандия и Италия. Професионалните ѝ интереси са в областта на химическата безопасност на храните. Последните няколко години се занимава с влиянието на климатичните промени върху храните и храненето.
0 Коментара