Около 60-70 деца всяка година у нас се раждат с пълна глухота, според данни на Световната здравна организация. Причините могат да бъдат различни, а решението за пълноценен живот – кохлеарна имплантация.
Тази година отбелязваме 20-годишнината от началото на кохлеарната имплантация в България. Първата кохлеарна имплантация у нас е направена от проф. Иван Цанев в МБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ. За тези две десетилетия са извършени около 700 имплантации. „20 години по-късно мога да кажа, че България разполага с водещи специалисти и рехабилитационен апарат. Направи се много в тази посока и доказателство за успеха са многобройните пациенти, които в настоящия момент са интегрирани хора, които водят нормален начин на живот.“, казва днес проф. Цанев.
В световен мащаб днес кохлеарната имплантация се смята за рутинна процедура – минимално инвазивна практика, за да се имплантира кохлеарния имплантат. Специалистите акцентират колко е важна рехабилитацията след това – малките пациенти да се научат да чуват и говорят.
На конференцията „Съвременни концепции в лечението на ушите, носа и гърлото“ през уикенда пионерите в кохлеарната имплантация, професор Диана Попова и доцент Соня Върбанова, както и водещият на основните панели – професор Спиридон Тодоров, всички от ИСУЛ, направиха детайлна и емоционална ретроспекция на постигнатото. „Горди сме от постигнатото, защото то е много. Представям ви някои от пациентите ни, които в течение на времето възстановиха своя слух и се интегрираха успешно в живота си. Някои от тях постъпиха при нас за операция и последващо лечение и рехабилитация още в бебешка възраст, други потърсиха помощта ни на по-късен етап от живота си, но заедно постигнахме много. Пред себе си имаме реализирани и уверени хора, които са възвърнали ценно сетиво – слуха си!“, отбеляза в емоционалното си представяне доцент Соня Върбанова, като представи видео визитки на пациентите си.
Професор Диана Попова, ръководител на катедра по УНГ болести при МУ – София, проследи във времето развитието на кохлеарната имплантация в България. Един от основните акценти в експозето й бе изключителната важност от разработването на
програма за неонатален скрининг,
както и закупуването на апаратура за ранна диагностика, което финансира изцяло едно от изданията на „Българската Коледа“. „Благодарение на тази благородна инициатива и на добрите сърца на много хора в България, успяхме да съберем средства, с които да се подсигури необходимата медицинска апаратура за отоакустични емисии за ранна диагностика на слуха при новородени!“, подчерта тя и добави, че „кохлеарната имплантация е единствен метод за лечение на вродената и придобита глухота“.
В ретроспекцията си Нина Горанова, представител на една от компаниите, вносители на кохлеарни импланти“, MED-EL, очерта и важността от съществуването на повече от един центрове за кохлеарни имплантация. Благодарение на професионализма и екипната работа, освен създаденият от професор Ценев първи център по кохлеарна имплантация към , МБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“, през 2004-а отваря врати и такъв център към ВМА, под ръководствота на професор Венцислав Цветков, а през 2103-а, благодарение на упоритостта на доцент Петър Руев, заработва успешно и център за кохлеарна имплантация в Стара Загора. Четвъртият център в Пловдив отваря врати преди година, следвайки опита и успешните резултати на предшествениците си.
Важна поанта в доклада на Нина Горанова бе и значимостта от диалог с държавните институциите за постигане на по-високи резултати. Благодарение на дългогодишната работа на водещите специалисти в тази област, през 2005-а
здравната каса започва да финансира кохлеарната имплантация.
Според статистиката, изнесена от госпожа Горанова обаче, едва 2 % от хората с пълна глухота са с импланти. За новородените до 24 месеца този процент е 25%, но и тук има още много да се направи. За сравнение – в Западна Европа този процент е в пъти по-голям. Там новородените, получили имплант до 2-годишна възраст са 85-90%. „Броят на имплантациите е нищожен спрямо онези пациенти, които имат нужда от това!“, заключи тя.
„Глухотата е скрит проблем, за него обикновено не се говори, защото не е животозастрашаващ. Въпреки това, заедно с водещите специалисти от тази област, се обединяваме около необходимостта да се започнат аудиометрични изследвания в училищата, защото един от най-важните моменти в този процес е ранната диагностика и улавянето на проблема навреме! “
Аудиологът от ВМА доктор Дончо Дончев добави, че успехът и натрупаният опит в този дълъг и изпълнен с предизвикателства 20-годишен юбилей кохлеарна имплантация в България е показал, че, именно благодарение на екипната работа се постигат сериозни резултати. „От специалистите, които именно заради ранната диагностика откриват проблема, до хирурзите, които извършват сложната операция, до рехабилитаторите и не на последно място роднините на пациентите ни, през годините са постигнати сериозни резултати. Най-много ме радват пациентите, които след години са вече успешно реализирани, както като професионалисти, така и като индивиди – със семейства, кариера и реализация!“
Една от посоките, в които все още предстои сериозна работа, начерта професор Спиридон Тодоров от ИСУЛ, който добави, че голям проблем е финансирането от здравната каса, както и
дългият лист на чакащи кохлерана имплантация пациенти.
„Изправени сме пред морална дилема, когато трябва да обясним на един тревожен родител защото на детето му все още не може да бъде поставен кохлеарен имплантат, защото преди него има поне още 100 пациенти със сходна нужда. Всяка година в България се раждат средно 70 новородени с пълна глохота, към тях се добавят и пациентите с подобен проблем, които са в листа на чакащите от миналата година, а когато към тях прибавим и пациентите с вродена глухота, чийто брой се покачва всяка година, броят кохлеарни имплантации, които финансира здравната каса, се оказва изключително недостатъчен. Изводът е, че държавата трябва да поеме своята отговорност в тази посока!“
0 Коментара