Писмото на г-жа Валерия Пенчева, преподавател в Музикалното училище в София, изпратено до нейните ученици.
Скъпи мои ученици,
Преди да започнем с дидактиката, бих искала да си припомним „ония” послания от „ония” произведения, които трябваше да бъдат прочетени и в които сега по неволя може би ще надникнете. И там, надявам се, може би ще откриете, че
нарушената хармония предизвиква беда.
Много често сме си говорили, че човек показва това, което е, в дни на изпитание. С много обич към вас, с много тревога за вас, бих споделила, че такова време настъпи. И от нас зависи да не го превърнем във „време разделно”. Защото сме изправени пред непосилната житейска задача да възстановим нарушената хармония. Наистина нека останем вкъщи и да търсим, и дано да намерим отговор на тази най-важна задача.
Нека разчетем знаците на Живота.
Както се разбра, фармакологията засега не предлага лекарство. Но вие имате силата на музиката, красотата на изкуството.
СТОЙТЕ ВКЪЩИ И СВИРЕТЕ, ПЕЙТЕ, ако трябва, денонощно. Спа се достатъчно! Нека музиката изтръгне човека от кошмара на безразличието, на себелюбието, на материалното разточителство и той да успее да догони любовта, милосърдието, щедростта на духа.
Всички знаете къде Елин-Пелиновите косачи търсят спасение от бедността. Дванадесетокласниците си спомнят с какво Йовковият Люцкан застава срещу войната. И все пак да припомня кое е най-ясно за Сали Яшар: „…с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората.“
В името на тази любов застанете срещу злото с музика. Тя ще бъде смъртоносна за него. Стойте вкъщи и свирете, свирете.
12 клас, не се тревожете какво ще стане с матурата –
вие вече сте на матура!
И ако онази на Министерството е 4 часа, тази не се знае колко ще продължи. И по-важна е оценката, която ще получите на нея. Защото това е оценка по най-важните житейски предмети – по обич, по човеколюбие, по отговорност, по трезва мисъл. Имате шанса всички да изкарате заслужени шестици.
И всички имаме възможността да помислим за онези неща от живота, за които все не остава време и отлагаме за по-късно.
Предлагам да мобилизираме любовта и добротата в душите си и да бъдем себе си, като мислим за СЕБЕ СИ чрез своите БЛИЗКИ, чрез БЛИЖНИЯ.
Да сразим короната, като свалим короните!
С обич – В. Пенчева
0 Коментара