Японско къпане в естонска гора с австралиеца Джъстин

Джесика, Джесика! Минали са само две нощи и вече копнея да чуя смеха ти – силен, искрен смях на бразилка, която живее в Люксембург и срещам в …естонската гора. И гласът на Джъстин от Мелбърн  –  всеки ден е с нова шапка на магьосник разказва истории за естонците… О, Чудеса, О темпора!

За подобно преживяване даже не бях помислила, когато се хвърлих в приключението „Естония“. Ключовите думи – горска медицина, сауна, издръжливост, палатки, гъби – спряха дъха ми и без никаква надежда попълних формуляра за участие в проекта Forest therapy – „Повишаване на издръжливостта на младите хора чрез терапия в гората“, изпълняван по програма „Еразъм“ на Европейския съюз.

За първи път чух за „горското къпане на японците“ от моя приятел, видният стопаджия Иван Сираков. Година по-късно книгата „Шинрин йоку – изкуството на горското къпане“ на д-р Ли попадна в ръцете ми благодарение на друг приятел. И все пак, никога не ми е минавало през ума, че самата аз ще изучавам горска терапия, и то в страна, за която знаех толкова малко или почти нищо!

Защо Естония, защо в естонската гора?

Където трябваше да изтърпя милиардите комари, за които местните хора спокойно разсъждаваха на глас: „Тези май са ново поколение – да, в края на август да има ново поколение комари, това е новина!“…

Не знаех защо времето ме запрати там, но помня, че от петнадесет години искам да съм отново във Финландия, или поне в общност, която боготвори сауната. Това свещено място, където човек  се е раждал в продължение на столетия и където се извършва последното измиване на тялото, преди неговото преселване на друго място. Мечтая от момента, в който бях доброволец на островче в Турку на  най-големия архипелаг в света и преживях всичко, което съм описала в разказа „Раят на Финландия“ („Голямото почистване“ – изд. Труд, 2012 г.) И ето, че това лято мечтата ми се сбъдна, както се казва в евангелието според Матей: Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори…

„Ничията земя“ – точното място за възпитание на физическа и психическа издръжливост.

Имението „Ничия земя“

И така, с автобуса от Талин (който е в началото на Финския залив точно срещу Хелзинки) прекосяваме по права линия цялата държава от север на юг – 330 км. Нейната територия е по-малка от Северна България и след около 4 часа се озоваваме в градчето Вьору. То се намира на десетина километра от границата с Русия.

Страната е равна като пита, най-голямата надморска височина е …328 м, а на много места е под морското равнище и в тези низини водата се „залежава“ завинаги. Затова почти всяка къща си има езеро. Не знам дали има смисъл да се опитваш да се отървеш от езерата, но защо да го правиш, когато през лятото те се населяват от разни водоплаващи, а през зимата върху тях се карат ски и кънки? Чак до месец май. Може би единствено заради комарите…

Няколко неща веднага впечатляват чужденеца в Естония. Той се среща с: най-дигитализираната, най-грамотната и най-невярващата в Бог нация; която ползва все по-малко монети; основно експортира софтуер; измислила е Skype и е съседка на литовците, които пък измислиха Revolut.

95% от пътищата са асфалтирани, и то с настилка, която изглежда непоклатима, въпреки постоянните дъждове и 8-месечната зима. През прозореца на автобуса няма кой знае какво за гледане – гори, гори, гори, малко автомобили, няколко военни камиона. И къщи с езера. Така  стигаме до имение, за което предупреждава дървена табела Eikellegimaa (Ничия земя!). На табелката е изрисувано нещо като голяма спирала, а що за спирала е това – разгадах едва в края.

Домакините ни посрещат в голяма палатка и в пълен семеен комплект – деца от една до три години, (всичките се кърмеха по всяко време), паток на име Рупърт, лагерен огън и най-вече… комари. Които могат да бъдат пръскани само с био продукти!

… След първата вечер ми стана ясно защо в информацията за проекта беше дебело подчертано – носете вълнени чорапи! Изречение, което ме измъчваше дни наред – хем си на температура 25 градуса, (вярно е, ще вали дъжд), хем да носиш дебели чорапи! Е, стана ми ясно по болезнения начин. Добре, че Ева, един от лекторите, с която делихме палатка, ми даде назаем два чифта дебели плетени чорапи, та поне ходилата ми да са в безопасност. Тя беше помъкнала и една камара ръчно плетени пуловери, шапки и жилетки, които естонците си носят през цялата година, стига да не напича много, защото ги пазят от комарите.

А те бяха навсякъдe – толкова много и толкова безжалостни, че човек ги усещаше като една постоянна мрежа върху себе си, която трябва да разкъсва непрекъснато, ако не иска да бъде смлян и погълнат. Не знам какво щеше да бъде преживяването без тези комари, но те ме държаха в непрекъснато напрежение и будно състояние. Само в средата на слънчев ден и на открито място бяха по-малко. Две условия, на които се радвахме през 10-15% от времето.

Доброволката Мария си беше донесла кожух и червени гумени ботуши – най-практичното облекло за този сезон и за тези комари.

Пу-пу и пии-пии

12 участника – на различна възраст, от 5 държави – Турция, Люксембург, Германия, България и Естония. С много различен опит в общуването си с гората и дивата природа. В продължение на една седмица трябваше да живеем и да работим в екипи, като спазваме правилата, въведени от Джъстин, ръководител на проекта.

Първо правило: тоалетните. В едната „структура“, която не може да се нарече постройка, а нещо сглобено от подръчни материали и качено върху купа сено, може само да се прави „пии“. „Ако правите „пии“ и ви идва да направите и „пу-пу“, вдигате панталона и отивате на мястото, където се прави „пу-пу“. Тук в никакъв случай не правите“ пу-пу“, защото „аз ще ползвам това сено за тор, когато от урината се образуват достатъчно нитрати и нитрити.“

Ако едното перденце е пуснато, другото е вдигнато – има ли някой в тоалетната или няма?

Второ правило: „Пу-пу“ се прави само в барачката, която е с половин врата и закачливи перденца – когато те са спуснати, мястото е заето, когато са вдигнати – свободно. Но какво значи, когато едното перденце е вдигнато, а другото пуснато? Значи, че можеш да провериш като доближиш кашляйки и хихикайки… Също така, вместо вода, се изсипва един черпак с дървени стърготини.

Тоалетната за „пии“.

Парафираме един „ферман“, че ще бъдем дисциплинирани и ще спазваме необходимата хигиена, след което Джъстин ни запознава с основите на горската медицина.

Идеята, че гората може да има благоприятно въздействие върху човешкото здраве, се оформила в главата на един японски министър  през 1983 г. Тогава той съобразил, че това е евтин и безкрайно полезен начин за възстановяване след тежка работна седмица. Горите заемат 70% от територията на Япония. И въпреки че е една от най-гъсто населените страни в света – на 1 квадратен километър живеят средно 1570 души, държавата не е посегнала на горите. Според будизма и шинтоизма – двете господстващи религии в Япония – дърветата и гората са свещени и в тях живеят духове, които трябва да се почитат. До такава степен, че според законите на самураите гласи:

отсечено дърво – отсечена глава!

В Естония има пет национални парка, 1000 езера, 7000 реки и 1500 острова. Горите са с по-малко разнообразие от тези в Япония поради географската ширина, но се населяват от огромен брой едри хищници – вълк, европейски рис, кафяви мечки, около 12 000 лосове, една трета от които се предлагат за ловен туризъм.

Джъстин разказва за шинрин-йоку.

Уроците на Джъстин 

За мен няма спор, че гората е източник на много добри неща, които могат да лекуват човешката психика и физика. Ако не си болен – да те предпазят от болести. Но как да научиш човек, който никога не е общувал с гората поради различни причини – отдалеченост, мързел, наднормено тегло, незнание, неграмотност, претовареност, страх, възраст, инвалидност?

„Няма естонец, който не се е разхождал в гора и не е брал гъби“, казва Джъстин. И ни повежда по добре утъпкана пътека, с лек наклон, която е близо до палатковия лагер. Всеки може да ходи със свое темпо, да разглежда дърветата, храстите, гъбите, цветята. Първата разходка е в рамките на половин час и на участниците не се дават никакви препоръки – дали да говорят, дали да бързат. След малко стигаме до поляна, където Лиз, лесовъден инженер, ни разказва за гората и нейните обитатели и ни показва с мъничка лупа как изглежда светът под кората на един бял бор. Величествен!

В гората всички растения са свързани помежду си, включително и чрез кореновите си  системи и нишките на гъбите, по които непрекъснато тече информация. Те образуват обширна мрежа, като мицелът се увива около корените на дърветата, пренася вода, азот, въглерод и други минерали, така дърветата комуникират едно с друго, тоест, имат си социална мрежа.

Спомен в буркан

Следващият урок по горска терапия е припомняне на приятните ухания, които са ни носили радост и удоволствие в детството – когато баба е приготвяла чай от лайка, мащерка или сме вкусвали боров мед.

…Наредени сме в кръг. Всеки получава голям стъклен буркан, увит с тъмна хартия, и задача – със затворени очи да си пъхне носа в буркана и да се опита да разпознае източника на миризмата, която ще усети. След това да разкаже каква картина е изплувала в главата му.

Държа носа в буркана със затворени очи и мисля – ароматът ми напомня есенна градина с плодове, които вече гният по земята – усещам сладникав плодов мирис. Напомня ми картина, рисувана от Сезан: голяма къща в меко синьо, оранжево и розово, с френски прозорци, през които нахлува това ухание. Къщата е в голям двор с буйна зеленина.

След десетина минути можем да отворим бурканите си и да видим какво има в тях: борови шишарки, градински чай, мъхове, липови листа… Оказва се, че в моя буркан са поставени листа от стевия, а после се уверявам, че френският художник наистина има много натюрморти с плодове, а любимото му мото е:

„Истината е в природата и аз ще го докажа“.

На следващия ден поемаме по познатата пътека, като разходката е по-дълга и завършва на поляна, подготвена за засаждане на храсти и фиданки, където вече има три касетки със саксии, тор, туби с вода, няколко лопати. Там Айво, експерт по горски култури, показва как се засажда дърво. Първо се избира мястото за засаждане, откопава се пръст във формата на кубче; дупката се залива с вода, и вътре се слага растението. Зарива се със същата пръст, която се връща в същия ред, в който е изкопана. Отъпква се внимателно със стъпало. Отгоре се слага малко тор и се залива отново с вода. След тази работа, която продължава около час, се връщаме обратно в лагера. Малко сме уморени, но приятно: направили сме нещо за гората. А когато човек веднъж се е погрижил за гората, той няма да помисли да й навреди, казва Джъстин.

Медитация в гората

Фокусирането върху определен цвят е един от начините да се откъснеш от околния свят и да започнеш да медитираш, дори докато вървиш.

Нареждаме се в колона в началото на пътеката. Първият тръгва бавно, носейки торба цветни флагчета. Развява първото – то е червено. Задачата е като върви, да търси цвета на флагчето в гората – листо, гъба, цвете. После спира и предава флагчето на втория човек, който го предава на следващия и така нататък. Никой не говори, а се концентрира върху търсенето на цветове. След половин час бавно ходене всички се озоваваме пред изненада.

Пътеката, която вече добре познаваме, се е разклонила и е стигнала до голяма въжена площадка, издигната поне два метра над земята, където всеки може да се покатери и да легне. Всичко това става в пълно мълчание. Едни избират да легнат на въженото легло и да гледат нагоре върховете на дърветата. Други заспиват. Медитацията продължава дори след като слизаме от леглото и безшумно поемаме в колона към лагера.

Въженото легло

Мандали, богини и пачи крак

Един от начините хората да се „приближат“ към гората и да оценят нейното благоприятно въздействие е създаването на мандала с горски материали.

Всеки работи в екипа си. Обхожда гората и събира неща, които го привличат – клонче, обраснало с лишеи, мухоморка, жълто цвете, може и някоя билка… Накрая екипът избира място и заедно сътворява мандалата – за постигане на вътрешен мир и релаксация.

Още по-предизвикателна е играта „скулптори в гората“ – всяка група решава какво да прави – всички се накичихме и нарисувахме с естествени цветове.

Компост от вълна, слама и кашони

Много полезен е урокът за правене на компост. Ако разполагаш с повече място, по-лесно е да го направиш не в дупка, а на повърхността, където той ще се образува за няколко години. Най-важно е отдолу да се сложат парчета от кашони, които ще пречат на тревите и бурените да проникват през компоста, обяснява Рея, съпругата на Джъстин, която е ландшафтен инженер.

Върху картоните се посипва мокра тор, след това овча вълна, после слама, може да се наредят и вестници. Така след няколко години ще се образува много тор. Ако наоколо живеят плъхове, цялото съоръжение би трябвало да се покрие със здрава мрежа. При гниенето ще се получи въглерод и азот. Стопанинът има за задача да следи кое е в по-малко количество и съответно да  добавя материал с цел да поддържа баланса.

Дъждът

През август облаците се носеха като стада, там горе винаги духаше вятър, за когото нямаше пречки като високи планини, небето изглеждаше високо и синьо и валеше почти непрекъснато – ту ръми, ту спира за час-два, после само пръска на пресекулки. Първата нощ валя доста обилно и аз бях сигурна, че палатката ще се наводни, но такова нещо не се случи.

Естонците като че ли не забелязваха дъжда или поне не се притесняваха, че може да се намокрят. Тъй като времето беше топло, дрехите и земята изсъхваха бързо. А родителите сякаш не виждаха, че дечицата са полумокри, боси или с ботуши на бос крак и полуголи –  когато има слънце и по-малко комари.

Сауната

Голяма и важна част от живота на горските хора минава в сауната. Преди години те са се раждали в сауната, сега там кърмят децата си, къпейки се, там обсъждат всичко, което ги измъчва и искат да споделят, там тече социалният живот. Атмосферата е интимна, но не толкова, колкото да седиш пред някой човек и право в очите да му разказваш своите истории. Да, тялото е голо, но обвито с пара, с мистерия, със загадка, за истинските чувства само се досещаш, защото не виждаш очите на човека, чуваш гласа му, и виждаш някое движение на тялото. Тоест, човек разкрива душата си, като преди това е показал тялото си. Интересно преживяване, което не може да се сравни с друго. Мъже и жени заедно, без граници, равни и истински, не измислени, разкрасени, претенциозни. А естествени.

Персеидите

Естония е мястото, където има най-много метеоритни дупки на глава от населението. За това парадоксално твърдение в гугъл си мислех през цялото време. Не знаех дали е вярно, но пък беше 100% сигурно, че сега беше времето на метеорния дъжд Персеиди и че аз вече седем дни не бях видяла нито един.

Последната вечер тръгнах към палатката си, мислейки за Ева, която ми каза: „Стой навън и гледай небето, когато се стъмни“.

Беше вече десет часа, но небето беше все още светло и надали щеше да потъмнее много, още повече, че Луната беше след пълнолуние.

И както вървях по пътеката към палатките, напълно отчаяна, че ще напусна тази страна, без да видя една падаща звезда, близо до Голямата мечка един метеор се стрелна надолу и угасна някъде високо над гората. Веднага намислих желание и го казах на глас: „Да бъда щастлива с човека, който ме обича“. В отговор, кратката светлина на метеора сякаш ме обля с мистично сияние и ми даде вълшебна пръчка в ръцете – да, ти ще бъдеш спокойна и ще успееш в своите мечти и желания.

Може би бях дошла тук, на 2000 км от родината си, за да чуя този глас от бъдещето?

Следващия път ще търся възможност да отида в зимна Естония, когато температурите са под 40 градуса, има курсове по  зимно бягане със ски и всички езера са толкова замръзнали, че се превръщат в ледени пързалки.

Горско къпане – съвети за начинаещите:

• Запознаването с гората става бавно и постепенно – ден след ден, месец след месец.
• За първа разходка се ползва пътека, където на човек нищо лошо не може да му се случи. Той трябва да е спокоен, че няма да се изгуби и че наоколо има други като него, които търсят отмора и позитивно преживяване.
• Пътеките трябва да са добре обозначени, така че човек да не изпитва страх и притеснение.
• Горското къпане се практикува без говорене.
• Комплексното му въздействие може да се почувства, когато човек се наслаждава на уханията, гледките, цветята, птичите песни, физическото усилие.
• Пълна медитация и сливане с гората се получава, когато се провокират всички сетива с приятни дразнители.
• За децата е препоръчително да има приятна изненада след положеното усилие – вкусна храна, подарък, прекрасна гледка.
• В гората може да се практикува йога, медитация, мандала, рисуване.
• Винаги трябва да мислим за обитателите на гората и да се съобразяваме с тях – да не вдигаме шум, да не събираме всички плодове и гъби, които виждаме, да не чупим клони и да хвърляме боклуци.
• Да опознаем растенията в гората – гъби, цветя, дървесни видове, това означава да я обикнем още повече!
• Всеки, който практикува горско къпане, трябва да се грижи за гората и да я пази.