Виенското колело има окачени кабини, прилични на дървени минивагони, побиращи петнайсетина души. Подобни са на конски вагони, които съм гледал по старите български филми. Вероятно са правени по времето, когато в България се пее популярната градска песен: „Във конски вагон, приличен на салон, пътувам аз от София за Лом”. Това са 40-те години на миналия век. Във вагоните на виенското колело обаче има и пейки – за първите шестима. Хората не се качват тук, за да седят. Макар че може и да седят.

Може също така да си поръчате един вагон лично за вас двамата. Които и да сте вие двамата. Ще ви сервират при всяко завъртане на колелото и ще може да се наслаждавате на своята екзотично-романтична или парвенюшко-снобска – кой както я възприема – вечеря. И така цяла Виена ще завижда на вашето щастие. Разбира се, че няма да завижда – на Виена не й пука. Но тези в другите вагони – охо, и още как! А ако има и сърби, тогава не само ще завижда, но и ще псува. А, да, в тези романтични вагони има и перденца – ако искате да се скриете от завиждащата ви Виена. Тези древни перденца в също толкова древните дървени кутии могат да се спускат и тогава никой няма да ви вижда! Е, да, де, ама тогава защо сте се покатерили чак горе? Това си е ваша работа. Никой няма да ви пита. Както и никой не пита двамата мъже, които са си наели самостоятелен вагон и дори не забелязват обслужващия ги със сдържана досада и зле прикрита погнуса сервитьор с бели ръкавици.

А иначе като цяло гледката изисква уважение и ставане на крака – панорамата струва девет евро на човек.

Намаление за ученици няма – това не е Германия.

Това е Австро-Унгария. И от всички (бивши) провинции на тази (бивша) империя се стичат нейните поданици – верни или любопитни, отегчени или романтични – но винаги заплащащи за своето присъствие.

Нова година идва, идва и Св. Силвестър – светецът на християнската вяра е превърнат в божество на консумацията: „Купете за Силвестър, подарете за Силвестър, вижте на три пъти дабъл ю Силвестър”. Папа Силвестър, управлявал Ватикана от 314 до 335 г., е синоним на Нова година и се почита в Австрия, Унгария, Хърватия, Босна и Херцеговина, Словения, Чехия, Словакия, Швейцария. Във всички бивши провинции на бившата империя. Затова и никак не е чудно, че край мен се лее разбираема славянска реч. Все пак, словаци, сърби и босненци водят в резултата по присъствие.

Консумацията движи икономиката, по радиото възторжено обявяват очакване за над 100 000 хиляди души по площадите на Виена за посрещане на Новата 2014. Щефансдом, Ратхаус, всички площади в центъра на митрополията ще бъдат препълнени с хора. Сцените? О, ще има повече сцени от миналата година- тогава бяха 10, а сега, може би, 12, 13. Огромен екран пред операта ще излъчва избрани моменти от предишни новогодишни програми – класическа музика, разбира се, кой очаква друго? Валс!

„Изсвирете един валс, бе! Покажете, че сте млади хора!”

Любима реплика от вчера. Имам предвид „Вчера”. Другарят Баръмов я казва – от любимия ми филм, играеше и Георги… България е бивша колония на друга бивша империя и си има други филми, други спомени и други светци. Свети Маркс е предсказал потреблението още преди свети Силвестър да заподозре какво му готви неговото бъдно паство. Или не го е предсказал. Това няма значение, просто „нашата” бивша империя също има нужда от светци. Много съжаляваме, но с това разполагаме. Целта е една и съща – насърчаване на потреблението, а по отношение на средствата винаги може да се прояви творчество.

Творчество проявявам и аз, като се измъквам незабелязано от източната империя и се промъквам в западната. Нищо, че името й е Източно царство, както буквално се превежда от немски Австрия. Източно, ама царство. Това се вижда навсякъде.

Намусени императрици стоят край касите в магазините за сувенири и намръщените им невиждащи погледи минават през телата на търпеливо очакващите ги поданици-консуматори. Те са дошли да се поклонят на императриците със своите пари и да им посветят свободното си време, като се надяват да получат шепа спомени срещу това. Аристократичните кариерки ще проявят студено снизхождение, необходимо е само известно търпение. В една империя не се бърза, неприлично е. Щом сте дошли тук, вие вече сте похарчили парите си. Няма къде другаде да ходите. И императриците край касите също така няма къде другаде да ходят. Просто трябва да напомнят кой е господарят тук. Е, вече няма съмнение.

Цялата статия четете в новия брой на „Жената днес”

Facebook Twitter Google+

0 Коментара