Welcome to Yemen! Where are you from? – така се обръщат към всеки чужденец жителите на Санаа – столицата на като че ли непознатия за нас Йемен.

Снимки: Димитър Попов

В общи линии с това се изчерпват запасите от думи на английски език, но хората са така искрени, когато тe питат, че се увличаш не само да им отговориш, ами и да подхващаш разговори с тях. Още граничните служители на летището, виждайки паспорта на чужденец, веднага казват „Ааа, България/Дания/Германия… Вие сте ни приятели! Добре дошли!“

Въобще опитват се по всякакъв начин да опровергаят информацията, с която сме се въоръжили преди тръгване – че страната е изключително опасна и негостоприемна за чужденците, в това число и туристите. Със сигурност има райони, които не са безопасни, със сигурност има хора или групи от хора, които са враждебни, но нашето пътуване премина, без нито за секунда да усетим някаква заплаха или страх.

Няма чужденец, който да не се нуждае от виза, за да посети Йемен – единственото изключение са поданиците на Саудитска Арабия, и то само ако влизат по въздух.

Нашите основни цели бяха две – да посетим остров Сокотра и столицата на Йемен – Санаа. Тази комбинация се оказа изключително атрактивна – смес от невероятно интересна природа, малко и сравнително затворени в общуването си хора и гъмжило от столичани, дъвчещи кат (хат),

докато бузата им не се подуе до размер на гюле

Остров Сокотра е място, което всеки, наричащ себе си пътешественик, трябва да посети! Но само пътешественикът, не екскурзиантът… Защото там няма хотели с удобствата, с които е свикнал обикновеният турист. В столицата Хадибо ще намерите няколко хотела горе-долу от една категория – може би еквивалент на нашите 2 звезди. Течащата вода е в общи линии само студена и не всички имат късмет душовете им да работят. В някои стаи има огледало, в други – хладилник, в трети – телевизор, в четвърти – закачалка, но рядко всички тези предмети са събрани в една стая.

Първата и последната нощувка на острова са в хотела, а останалите – на палатки по прекрасните плажове на Сокотра. Там вече на повечето места няма и течаща вода, но импровизацията влиза в сила и ситуацията се овладява лесно.

Тези малки неудобства хилядократно се компенсират с видяното. Пейзажът на острова е неописуем – извънземен и на места просто сюрреалистичен. Тук е домът на над 300 ендемични вида растения и над 10 вида птици. Ако някой е чул за Сокотра, той веднага се сеща за дървото Драконова кръв, за тамяновото дърво (Йемен е основен доставчик на тамян за Европа и Близкия изток), за египетския лешояд. И за козите. Те са навсякъде – покатерени по скалите, близо до плажовете, в ресторанта, защото искат да изядат кашоните, в чиниите, защото са основна храна…

В общи линии плодове и зеленчуци тук не растат, макар гидът ни да ни уверява в обратното – че има домати, големи колкото нашите пъпеши например, но просто сега не е сезонът, ако дойдем след два месеца…

По тази причина донесохме 2 кашона с провизии с полета от Йемен. От Сокотра получихме страхотни риби – жълт тон, кингфиш и други, чието филе, сготвено на тиган, е невероятно вкусно.

Тук се съмва малко след 5 ч. и се стъмва малко след 17 ч. Така че човек леко променя навиците си. През деня обикаля по плата, пещери, естествени басейни. В ранния следобед стига до някой плаж, на който се разпъват палатките. И на сутринта в тях

надничат с любопитство кози и лешояди

Обиколката на острова ти предлага наистина разнообразни преживявания.

На Сокотра има много и дълги пясъчни плажове, а като че ли най-важното е, че са практически безлюдни – няма туристи и кефът да си там сам е огромен. Най-красивите са на лагуната Калансия и Шуаб.

Северните брегове на Арабско море предлагат страхотни удоволствия по белите ситни пясъци и изключително чистата тюркоазена топла вода. Изненадващо Индийският океан, който плиска по южния бряг, беше развълнуван и затова водата беснееше заедно с пясъка, правейки я да изглежда кафява.

Годишно на Сокотра пристигат около 2500 туристи. В по-силните за туризма години са стигали и до 4000. Жителите на острова според официалната информация са малко над 40 хиляди. Но ако питате гида ни, той ще ги закръгли на 90 хиляди. Настина той беше страшно чаровен, не отказваше отговор на нито един въпрос, но достоверността на информацията му беше силно съмнителна, даже направо послъгваше.

Жителите на Сокотра твърдо не се определят като йеменчани. Считат се за съвсем различни. Тук абсолютно всички жени са в черни бурки, само извън града по някоя нива можеш да ги видиш облечени в шарени дрехи, но пак изцяло покрити. Децата са сладури навсякъде – винаги има по някой местен хулиган, готов на всякакви щуротии.

Закачат се, пеят, позират за снимка

Един правеше балони с дъвката си и ме попита защо аз не правя. Отговорих му, че моята е малка и не се разтяга. И той казва: „Абе няма проблеми, дай ми я, аз ще ти я разтегна с ръце и ти после ще си правиш балончета.”

Като цяло не видяхме много работещи хора – освен гидове, шофьори, лодкари, рибари, ресторантьори и магазинери рядко се забелязва някой да полага някакъв различен труд.

Пейзажът рязко се сменя, когато се преместваме в Санаа. Хората също сякаш са различни – по-отворени, особено децата, които непрекъснато се заливат от смях и крещят „шура, шура!”, което подразбираме, че означава „снимка”. Всички искат да ги снимаш и

много се радват да се видят на екрана на фотоапарата

Често главата на някое семейство се доближава и моли настоятелно да снимаш домочадието му, изпъчват се страшно горди, не ги интересува кой и къде ще гледа снимката… Дори жените с бурките нямат нищо против да ги снимаш – за разлика от тези на Сокотра. И като поотворят малко тази връхна черна дреха, виждаш, че отдолу са съчетали прекрасно блузата с обувките и чантата…

Старият град на Санаа е красиво видение – сградите са в един стил, изградени от кирпич, приличат на курабийки,

на меденки, посипани със сметана по ръбовете…

Гледката е приказна. Казват ни, че се правят на 5 етажа – най-долният е за животните, вторият – за децата – да не паднели от високо, третият и четвъртият – за семейството, а петият, който е и най-луксозният – за гости и най-вече за дъвчене на кат. Тази „култура” я видяхме засадена на огромни площи. Но и употребата е масова – 80% от йеменците всеки ден дъвчели кат, отнасяло се и до жените, макар тях да не ги видяхме. Всеки срещнат е с подута в различна степен буза – в зависимост от това кога е почнал заниманието си. На пазарчетата това е основният артикул за продажба. И няма залежала стока. Едва ли не ако не дъвчеш кат, страда ужасно общуването.

Хигиената по улиците не е първа грижа… Даже не е и втора, и трета… Навсякъде хвърчат или вече са се закачили найлонови торбички, пластмасови боклуци, но това не прави впечатление на местните.

Почти всички фурми и стафиди, плодове и зеленчуци, а и други стоки са внос откъде ли не – Саудитска Арабия, Кувейт, Индия, Китай, САЩ.

В едно магазинче продаваха български сухи пасти „Чудо”

Поканиха ни на местна сватба, но се оказа, че това всъщност е по-скоро вариант на ергенско парти във вечерта преди сватбата. Под нещо като нашите балони за спортуване през студените месеци се бяха събрали приятелите и роднините от мъжки пол – сигурно около 200 човека, до един дъвчещи кат. Щеше да бъде интересно да видим и младоженката, но не стана.

В радиус от около 50 км от Санаа може да се посетят много приятни местенца – Каменният дворец (Rock palace), построен директно върху една грамадна скала, градчетата Тула, Шибам, Каукабан. Всички те са изключително симпатични с интересните си сгради, ходещите по тесните улички магарета, хората, които се спират да те гледат и искат да си говорят с теб, уж да си упражняват чуждия език, но предимно за да ти продадат някой сувенир…

Чарът на Йемен и Сокотра е безспорен – това е една все още затворена страна, която „крещи”, иска да бъде посетена, защото има да предложи на туристите зашеметяващи природни гледки, прекрасни постройки, интересна история и желаещи общуване с външния свят йеменци.

Екскурзиите в Сокотра и Йемен с български екскурзовод се организират от Пенгуин Травъл Груп,www.penguintravel.com.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара