Снимки: Лилия Попова
Ако знаех какво ме чака, едва ли щях да се престраша да го направя. Но никой от нас не беше подготвен.
Група журналисти, тренирани основно в неправилна стойка зад бюро, отиват на рафтинг по Струма, в района на Кресненското дефиле. Мръщят се на спасителните жилетки, чудят се дали каските отиват на очите им и категорично отказват неопрените, които ги спаряват, без да предполагат, че те могат да им спестят няколко одирания от камъни и клони и цяла композиция от синини по телата.
Инструкторът е Станимир Станимиров-Чачи. Той, за разлика от нас, разбира колко сме неподготвени и лекомислени, и това се усеща като необичайно висока нота в гласа му, който ни дава указания как да не се удавим.
Никой не успя да се удави, но няколко от нас геройски опитаха
Все пак цялото приключение се случва в края на лятото, когато водите на Струма са попресъхнали и водата не е толкова непокорна.
Няколко са реките в България, които се използват за рафтинг – Струма, Искър, Арда, Велека, Места. Сезонът е от април до октомври, но истинските смелчаци предпочитат пълноводните пролетни реки, когато бързеите на реката са превръщат в същински центрофуги.
Каяците са за по двама души, всеки въоръжен с гребло и с кратък инструктаж как да го използва. Когато спускаме лодките на вода, нещата изглеждат под контрол – водата е спокойна, реката е широка, дори и да се отклониш, след три неуспешни опита все ще уцелиш управлението.
Но още първият завой ни дава ясна представа колко сме наивни. Едно от най-важните условия за успешния рафтинг е синхронът между гребците. Този, който е отзад, избира посоката, но ако другарят му не е разбрал и гребе по свое усмотрение и с различно темпо, лодката се превръща в същински НУРС.
Синхронът и безпрекословната дисциплина
са още по-важни при рафтинга с големи лодки за по 6 човека и инструктор, който командва управлението и всички трябва да се движат като един.
„Ляво, ЛЯВО, другото ляво, внимаваааай!”. Чачи кръжи около шестте лодки в мобилен единичен каяк, опитва се да вкара разпасаната ни команда в стройна нишка, но основното, което постига, е пълно вцепенение на някои от участниците в рафтинга.
Когато рафтингът е групов, важно условие е лодките да се движат една след друга на разстояние, особено когато се минават бързеите, иначе има опасност задната да помете предната.
Първия бързей го прекосяваме в хаотична група, един каяк засяда в клоните, надвесени над реката, обърнати няма, но вече на всички ни е кристално ясно, че това е случайност и няма общо с жалките ни опити да овладеем каяците. Продължаваме криво-ляво да порим водите, а гледките в дефилето са толкова красиви, че за момент забравяме колко се страхуваме от следващия бързей.
0 Коментара