Асос близо до днешния турски град Чанаккале е специално място, ако питаме не пътните карти, а учебниците по история. През Античността в него се намирал древният храм на Атина Палада, а трафикът на елини, пергамонци, после персийци, римляни и византийци, не е спирал. Сега е част от Егейска Турция и е встрани от утъпканите маршрути. Местните хора живеят спокойно сред руините и приемат като нещо нормално да имат едни от най-хубавите пейзажи, познати от древността.
Античният град Асос е основан около 1000 г. пр. Хр. и в продължение на почти 2 хилядолетия е важен цивилизационен център. Аристотел полага тук основите на първата школа по философия през IV в.пр.Хр. Около 55 г. Свети Павел се отбива през Асос на път за Милет. През 1330 г. го превземат османските турци и древният град престава да съществува – една цивилизация е сменена с друга, а мястото е наречено Бехрамкале. Така го търсете и на пътните карти на днешна Турция.
Днес от някогашната му богата история не е останало много, но е останало най-важното – гледките. Затова Берхамкале предлага предимно пейзажи: руини от храмове, останки от колони, които се търкалят в тревите, следи от стари зидове и панорама, която трудно се описва с думи. От върха на акропола се открива гледка към спокойните води на Егейско море и остров Лесбос.
На югоизток се намира Пергамон, а на изток са склоновете на планината Ида. Сега до Асос водят малки пътища, по които почти няма движение. По платното пълзят костенурки, които се придвиждат едва-едва, защото не очакват в скоро време някой да ги притесни. Редуват се малки градини и селца. Деца, които играят пред къщите и изпращат дълго с поглед всяка кола. А тъкмо пред Берхамкале пътят се разделя на две. Питаме пребрадена млада жена кой точно е пътят за Асос. „Кой Асос”, пита ни тя.
„Асос на хълма или Асос на пристанището?”
В подножието на хълма се простира малко каменно село със стръмни и тесни улици и бяло минаре. Повечето от къщите са стари, а местните хора по-късно ще ни обяснят, че тук не се гледа с добро око на строежа на модерни сгради и на използването на стъкло и алуминий. Пред портите бабите седят по турски и човек има чувството, че го правят през последните век-два и само лицата им се сменят. Те канят с широк жест всеки, който се мерне пред погледа им, да си купи нещо от импровизираната сергия: шарени препаски с пайети, локум, картички и всякакви джунджурии, които да го връщат по-късно мислено тук.
Това, което може да върне човек тук, обаче е друго – от върха на хълма стърчат няколко оцелели колони от храма на Атина. На заден фон морето и небето се сливат. Надморската височина е едва 230 м, но човек има усещането, че се намира над света – долу остават очертанията на бреговете, напред е само небето. Пък и руините на древния град създават усещане едновременно за тъга, свобода и простор.
Храмът на Атина Палада е горе, на върха на вулканичния хълм – през последните години той е бил реконструиран, но човек не трябва да очаква нещо повече от няколко колони, разхвърляни по земята. През 1880 г. американците Франсис Х. Бейкън и Джоузеф Кларк откриват античния град за света. Експедицията им е финансирана от Американски археологически институт и това обяснява защо днес повечето артефакти от Асос се намират в Музея за изящни изкуства в Бостън.
Но и сега има много за разглеждане тук. Асос е бил разположен на голяма площ – заобиколен от дълга 4 км каменна стена, съществувала още от VІ в. пр. Хр. През ІV в. стените са достроявани, но и те не успели да спасят града от разрухата. Затова пък останали като паметник – днес голяма част от укрепленията са запазени. Под върха има вкопан огромен амфитеатър с гледка към морето и гръцкия Лесбос. Хубав изглед има и долу – до пристанището. До него води толкова стръмен път, че на два пъти виждаме спрели коли с малки деца, за които взимането на тази отсечка наведнъж явно е голямо изпитание.
Пристанището е специално място – старите складови постройки от вулканични камъни са превърнати в два-три хотела, които рядко се пълнят. Рибарските лодки, вързани на кея, не са част от романтичния декор на мястото, а са тук по работа – призори рибарите свалят по две-три щайги с ципура и зарган, приглаждат банкнотите в брадичката си и прибират парите. Наоколо са изкарани десетина маси с покривки и всичко напомня, че светът би могъл да бъде по-лек и по-приятен. Поне тук.
На връщане в Берхамкале, край пътя откриваме каменен саркофаг, който стърчи насред полето. Висок почти метър и петдесет, с каменни фризове и капак, позеленял от мъхове. Някога Асос е бил известен със своите саркофази, които са се търсили из целия античен свят. Днес саркофагът може да е просто символ на един заминал си свят. Или пък доказателство, че и върху смъртта израства живот.
0 Коментара