Когато моят приятел Момчил една събота ми каза, че отива да катери Боянския водопад посред зима, реших, че напълно е откачил. Твърдеше, че е отделен спорт. Скално катерене – може, за каньонинг или спускане по водопади през лятото бях чувала, но за смесица помежду им през зимата – не. Това със заледените водопади малко ме надхвърли. Както казва баба ми: “А, бе, тия деца какво търсят там – друга работа нямат ли си?”
После видях смразяващия танц чежду човека и леда. Малки човечета, които упорито търсят път нагоре сред ледени драперии и остри режещи късове. Търпеливо. Стъпка по стъпка. Под тях заклещените струи на водите, около тях – обедните сълзи на слънцето, съживени от оскъдната зимна топлина. Усещане за хапещ студ, лед под пръстите и шеметен отвес надолу.
Историята на леденото катерене
е сходна с тази на скалното катерене – от неизбежна необходимост за алпинистите да достигат високите точки на планините до самостоятелен спорт. Да, за моя изненада наистина самостоятелен спорт, даже има републиканско… „При изкачването на височини над 3000-3500 м в Алпите, Кавказ и подобни на тях планини се налага преминаването на ледени пасажи – по ледник, улеи, пълни с лед, водопади. Дори в нашите планини класическите маршрути за някои изкачвания през зимата често са по лед. Затова в подготовката на алпинистите открай време се включва обучение по „ледената техника”, обяснява Момчил.
Преди, през ХІХ век, екипировката за катерене по лед била тояга с метален шип, обувки, подковани с гвоздеи, и първите котки – остри шипове, които се закрепят на обувката. Просто и ясно. По-късно се появяват котките с предни зъби. То и аз имам такива, но и за миг не ми е хрумвало да ги ползвам по предназначение. Може би по-нататък. Да кажем, през 2015 г.
Съвременната техника
за катерене по лед се появява през 60-70-те години почти едновременно в Алпите и Шотландия. Катери се с котки с дълги предни зъби и с два къси пикела, които се забиват над главата. Появяват се ледени клинове с резба, които могат да се навиват в леда, и „темляците” – каишки като на щеките, които намаляват натоварването на ръката.
В началото на 80-те леденото катерене се отделя от дисциплината алпинизъм. Както и скалното катерене, за което стана дума. По-добрата екипировка (дрехи, обувки, сечива, котки и клинове) прави от това катерене масов спорт, в зимните курорти започват първите състезания по водопади и изкуствени „ледени кули”.
Появява се и ново течение dry tooling –
катерене с котки и сечива по чиста скала. Благодарение на новия вид екипировка можело да се преминават трудни скални участъци, без да се свалят ръкавиците и големите обувки (там по принцип се минавало с голи ръце и еспадрили), и било практично при редуване на скални с ледени и снежни пасажи. Тук информацията ми идва в повече и моля Момчил да я оставим за друг път.
Питам къде може да се катерят ледени водопади. На Скакавица в Рила,
Северния Джендем в Стара планина,
Врачанския Балкан, Искърското дефиле и ако софиянци имат късмет с лют студ, добре замръзвал Боянският водопад. За зимата не знам, но гарантирам, че настръхналият Северен Джендем трябва да се види поне през лятото.
За екипировката – скъпа е! Чифт котки и сечива = 150/350 лв., един леден клин = 30/130 лв. (трябват поне 10-ина), обувки и дрехи – тук съм по-запозната – скъпо, скъпо, не ми се говори. Това, при положение че останалите работи си ги имаш от лятото. „Всъщност, казва Момчил, първо човек трябва да се катери през лятото и след това да мине на леда – базата е една и съща.” Изглежда откачено, но твърдят, че било забавно.
А вчера четох на сина си приказка. За Снежната кралица. И май открих обяснението. Казват, че кралицата счупила едно ледено огледало на хиляди парченца и едно от тях влязло в окото на малкия Кай. Тогава сърцето му се подчинило на снеговете, студа и северните ширини. Вярно, кралицата в приказката е зла и накрая добрите побеждават. Обаче ако историята не е докрай вярна и по света още блещукат парченца от онова огледало? Които понякога влизат в сърцата на избраниците, готови да приемат леденото предизвикателство и да танцуват опасния вълнуващ танц по ледените висулки? Обяснение отвсякъде.
Само да не вземе някое ледено парченце да влезе в моето сърце. Че мъжът ми навярно ще ме изгони от къщи.
0 Коментара