Страната, в която бъдещето вече се е случило

Ако посещението на Виетнам е като пътешествие в миналото и жив музей на комунизма, то това на Сингапур е истинско пътуване в бъдещето и поглед към модерно функционираща авторитарна държава, която просперира.

Сингапур е страната, в която бъдещето вече се е случило. И то най-новото бъдеще, онова, което дори в Япония все още не е дошло, въпреки напредъка й. Европа, възприемаща себе си за развит западен континент, е доста далеко от развитието и стандарта на живот на този малък град-държава в Югоизточна Азия. САЩ могат само да си спомнят какво са имали и към какво са се стремели в дългия период между Голямата депресия от 1929 г. и глобалната финансова криза на “Спукания балон” от 2007 г. Сингапур изглежда като мястото, за което хората ще мечтаят, така както преди всички мечтаеха за Америка.

От Ханой до Сингапур са само 3 часа път

със самолет, а е толкова голяма разликата в стандарта на живот. Усещането е сякаш прелиташ от една планета на друга. Първите впечатления за високо развита страна започват още от летището „Чанги“. Луксозно, с мраморен под и килими, стените са направени от стъкла, така че да влиза слънчева светлина, има истински палмови дървета и трева, засадени в пръст между бляскавия теракот на пода. Сред тропическата растителност се виждат румолящи поточета. Има и специален кът за децата с дълга пързалка, висока 3 етажа (според етажите на летището) и извиваща се като водна ролба.

Летището “Чанги” в Сингапур е на първо място в световната класация за най-добри летища за 2016 г., според консултанската компания Skytrax, една от най-авторитетните в сферата на авиацията. На второ място за 2016 г. e летището “Инчон” в Южна Кореа, а на трето е това в Мюнхен.

Още на самото летище мерките за сигурност правят силно впечатление, военни с автомати патрулират точно при изхода на пристигащите. Вече влязъл в самия град, няма как да не забележиш

стотиците камери, които те следят от всеки ъгъл

и всяка точка на тавана в ресторант, магазин, бар, метро и т.н. Толкова много камери за наблюдение на обществени места не бях виждала никъде, дори и в Щатите, които са известни със своята склонност към свръхследене на гражданите. На свързващите станции в метрото има по 6 броя камери (CCTV – Closed-circuit television videо surveillance), закачени в кръг на тавана, така че да дават 360-градусова видимост на района.

Картата за пътуване в метрото се зарежда с пари на специална електронна машина. На екран тя показва всичките ти пътувания, през кои спирки си минал и колко ти е струвало.

Имейлите, които си пишеш с местни жители на Сингапур, не са криптирани, както е по подразбиране в настройките на имейлите в Гугъл. Това означава, че при необходимост кореспонденцията между двама човека може да се прочете от трето лице напълно свободно.

На обществени места, в хотели, ресторанти и т.н., ако искаш да свържеш мобилния си телефон към безжичната интернет мрежа, винаги се изисква регистрация с множество лични данни – име, ЕГН, телефон, адрес.

Още един начин за следене е предложението за ползване на мобилен телефон с безплатни разговори, предоставен от хотела. От начало услугата те изненадва, а малко по-късно разбираш, че това е още един метод, за да проследят с кого говориш, кои интернет страници посещаваш и къде в града се намираш.

Усещането е, че отвсякъде си следен и наблюдаван. На всеки един гражданин на територията на Сингапур се знае всяка една стъпка и действие. Явно именно на това се дължи и високото ниво на сигурност и класацията на страната като

държава с най-ниско ниво на престъпност в света

И наистина, трябва да се признае, че когато върви човек по улиците на Сингапур и в метрото, без значение дали е през деня или късно вечер, се чувства напълно спокоен. В централните части и на спирките на метрото не се виждат съмнителни физиономии, бездомници и алкохолици, по улиците няма просяци. Без значение дали си в арабския, индийския, китайския квартал, или пък на пристанището с множество барове Кларки (Clarke Quay), навсякъде се чувстваш в безопасност, хората са миролюбиви и никой не обръща внимание на културните разлики.

Разбира се, камери има и на пристанището Кларки – мястото за нощен живот. Група от 5-6 въоръжени униформени полицаи патрулират през целия район. От една страна, се създава усещането за сигурност и спокойствие, от друга, чувстваш личното си пространство и правото си за неприкосновеност нарушени. Чувстваш се като тийнейджър, когото са пуснали да излезе на дискотека, но само до определен час и само с охрана… Но може би това е цената на сигурността. Разбира се, Сингапур не е Ню Йорк, тук живеят „едва“ 5 милиона души. Но пък в Брюксел са само милион, а престъпността и усещането за опасност са по-големи.

Сингапур е държава, която на теория e демократична страна, но

на практика има авторитарно управление

Центристко-дясната Народната Партия за Активност (ПАП) (People’s Action Party – PAP) e най-дълго управляващата партия в Сингапур  – от 1959 г. до днес. Страната успява чрез следене и силен полицейски контрол да се справи с престъпността, да създаде условия за мултикултурна среда, в която различните религии и култури съжителстват мирно. И въпреки че бихме погледнали критично към усещането за авторитарно управление на страната, не можем да останем безразлични към високия стандарт на живот и икономическото развитие, които Сингапур е постигнал. Като една млада държава, получила своята независимост едва през 1965 г., Сингапур няма горчивия опит на държавите от стара Европа, преживели авторитарни режими, нацизъм и комунизъм – при които свръхконтролът е задължителен.

Как една малка островна град-държава се превръща в един от т. нар. Азиатски тигри, постигайки висок стандарт на живот и технологично развитие?

При първите заселници на територията на Сингапур през VII -VIII век страната получава името Темасек (Морски град). Името Сингапур получава по-късно, като произлиза от санскрит, от думите синга, сингха (सिंह siṃha, „лъв“) и пура (पुर pura, „град“), което означава Град на лъва. Символ на града е именно лъв, който обаче е с тяло на риба и се нарича Мерлион. Въпреки че лъвове на този остров няма, името и емблемата си остават знакови за държавата. Между XVI и XIX век Сингапур е част от Джахорското султанство. По време на малайско-португалските войни е окупиран от португалските военни части. През XVI век страната остава временно под контрол на Португалия, а през XVII век – на Холандия.

Сериозната промяна настъпва през 1819 г., когато Томас Стамфорд Рафълс, представител на Британската източноиндийска компания (East India Company), стъпва на острова и основава там представителство на компанията. През 1824 г.,

компанията изкупува целия остров

от управляващия дотогава страната – султан Хюсеин Шах, срещу цена от 60 000 долара и годишна такса от 20 000 долара. На 1 април 1867 г. Сингапур е обявен за британска колония. Страната има ключово географско положение и пристанище, през което преминават всички кораби, търгуващи между Азия и Европа. След Първата световна война англичаните изграждат голяма военна база в Сингапур. По време на Втората световна война обаче, Япония напада острова и побеждава британците. Япония контролира острова до капитулацията си през 1945 г., когато отново попада под властта на Англия.

През 1959 г. Сингапур е обявен за кралска колония със самостоятелно управление, а дясно-центристката партия ПАП (People’s Action Party – PAP) печели изборите през 1959 г. Ли Куан Ю (Lee Kuan Yew) става първият министър-председател на Сингапур. Той завършва образованието си по право в Кеймбридж.

Куан Ю управлява три десетилетия, като е смятан за баща на нацията, който за кратко време развива държавата така, че тя става

една от водещите икономики в цял свят

и влиза в групата на страните, наричани Азиатски тигри (Южна Корея, Хонконг, Тайван).

На референдум през 1962 г. се приема Сингапур да стане част от Малайската федерация заедно с Малая, Сабах и Саравак. През 1963 г. островът получава своята независимост от Великобритания. През есента на 1964 г. има масови безредици поради сблъсък между китайското население в Сингапур и други етнически групи. След сблъсък между ПАП и федералното управление в Куала Лумпур, както и поради опасенията на Малайзия, че безредиците може да се разпространят отвъд границите на Сингапур, на 7 август 1965 г. страната е изключена от съюза. Само два дни по–късно – на 9 август 1965 г., Малайзия е първата страна, която признава суверенитета на Сингапур.

Освен с високото си икономическо развитие, с което азиатската страна отдавна е изпреварила Европа, Сингапур е достигнала и абсолютното равновесие в мирното съжителство на различни етноси, религии и култури. Ако Европа ежедневно говори за мултикултурни ценности и единство в различието, то Сингапур отдавна прилага това на практика. По улиците спокойно се разминават жени, забулени в бурки, мъже – араби в дълги бели роби – диш-даш, мъже с тюрбани, индийки с дълги шарени мантии, изповядващи хиндуизма, поклонници на будизма, християни или мюсюлмани, всички живеят в мир. Джамия със златен купол се издига сред палмите в Арабския квартал, ходжата пее в определените часове, а от далеко се вижда как

джамията е сред множество небостъргачи –

бизнес сгради, банки, хотели и др., част от модерен Сингапур. Будистките и хиндуистките храмове, които са един до друг в Китайския квартал, допринасят за колорита на града и приютяват всеки, който се интересува от съответната религия.

Отиването от един квартал в друг е като посещение на различни държави с различна религия и култура. Районът, носещ името Марина Бей (Marina Bay) и Гардънс бай дъ бей (Gardens by the Bay), е с високи небостъргачи и стъклени фасади. В този район се намира и емблематичната сграда на града – хотелът „Марина Бей Сендс” (Marina Bay Sands), чиято постройка се състои от три кули с височина 56 етажа, върху които има конструкция, наподобяваща лодка. На този покрив-лодка има открит басейн, ресторант и бар на върха на града. Гледката е пленяваща, луксът е неописуем. Вечер целият град е окъпан в светлини. До известния хотел са Градините на Залива (Gardens by the Bay), които представляват национален парк, разположен на 250 декара, извоювани от морето и после застроени.

Само на няколко спирки с метрото от „Марина Бей” и Градините на Залива е Китайският квартал (China Town), който изобилства от множество ресторантчета с китайска храна и само за няколко минути сякаш се пренасяш в Китай. В квартала „Малката Индия” (Little India) пък наистина трудно се срещат различни хора от индийци, което си е истинско “посещение” на Индия. С тази разлика, че „Малката Индия” в Сингапур, поради строгите закони и правила, е далеч по-чиста и регулирана, от истинската държава Индия, известна с хаоса и неспазването на правила.

Сингапур – прекрасна държава на забраните и глобите,

или както на английски е заложен двойният смисъл във фразата “Singapore – the fine city” (“fine” – на анг. ез. – 1. глоба; 2. хубаво, прекрасно).

Някои от правилата в Сингапур:

• Забранено е да се плюе на улицата или да се дъвче дъвка. Дъвки не се продават никъде в цялата държава, а притежанието или употребата на дъвки е незаконно.
• Забранено е да се продават цигари и алкохол на деца под 18 години – глобата е 10 000 сингапурски долара. Иначе, дори и да си над 18 г., алкохолът в Сингапур е толкова скъп, че има силата да те откаже да пиеш. Цената на една чаша бира (500 мл) е 14 SGD (сингапурски долара), което е малко над 9 евро. Цената на алкохолен коктейл в заведение е около 18-20 SGD (18 SGD = 12 евро = 24 лева).
• Забранено е да се храниш или пиеш течности в метрото, както и да носиш азиатския плод Дуриан, който има остра миризма (в метрото има специално поставени забранителни табели за този плод).
• Забранено е да се пуши на улицата и в заведения (дори и да са на открито). Има обособени места за пушачи, най-често близо до кофа за боклук, където могат да си изхвърлят фасовете.
• Забранени са сайтовете, излъчващи порно съдържание. Сайтове, които без проблем се отварят в Европа и САЩ, в Сингапур са блокирани.

Друга забрана в Сингапур е събирането на пет или повече човека на обществено място с цел обсъждане на политически или социални проблеми. За подобно събиране се изисква разрешение от полицията. Граждански протести не могат да се провеждат никъде, освен на установеното за това място, наречено Ъгъл на говорителя (Speaker’s Corner), който се намира до парка Хонг Лим. За да се проведе граждански протест или демонстрации там, е необходимо предварителна регистрация. И въпреки че Сигнапур се слави с ниско ниво на корупция и престъпност и с висок икономически просперитет, има какво да се желае по отношение на правата на човека и свободата на словото.

Компании, свързани с правителството, контролират местните медии.

МедиаКорп е основният доставчик на телевизионни и радиоканали в страната. Сингапур Прес Холдинг, свързана с правителството, пък е компанията, която контролира печатните медии в страната. Медиите в Сингапур са често критикувани в липса на свобода. Известно е, че сред журналистите има сериозна автоцензура. През 2014 г. Сингапур стига най-ниската си позиция в листата за Индекс на свобода на пресата, публикуван от „Репортери без граници“. В свой отговор Държавният орган за развитие на медиите казал, че по този начин защитава обществото от обидни и вредни материали. Освен това притежаването на частни сателитни телевизионни чинии е забранено. По отношение на Интернет правителството няма широко обявена политика на цензуриране, но има списък с поне стотици уеб сайтове (предимно порнографски), които са блокирани, като се казва, че това е “символично изразяване на сингапурската общност за нежелание от вредно  съдържание в Интернет”.