Пролет в Андалусия

Майските дворове – скритите съкровища на Кордоба

Прекрачвате прага на често неособено впечатляваща врата в южния испански град Кордоба, един от трите „гранда“ на испанската област Андалусия заедно със Севиля и Гранада. Правите няколко стъпки, а понякога дори и завои, преди да се озовете във вътрешния двор. А там типичните за Юга бели стени, балкони и решетки са обсипани с такова изобилие и разнообразие от цветя в саксии, че наподобяват по-скоро богата ботаническа градина. Наситените цветове са още по-въздействащи под вече силното пролетно слънце на Андалусия. Ароматите се смесват с тези на цъфтящите по улиците лимони, портокали и жасмини.

Така са украсени петдесет патиос в Кордоба в продължение на две седмици през май. Фиестата на цветните дворове се организира за първи път през 1918 г., а преди пет години ЮНЕСКО затвърди реномето на една от най-красивите и обичани атракции не само в Кордоба, като я включи в списъка си с нематериално наследство на човечеството.

Състезаващите се по красота дворове са отворени за посещение, а поне едно патио остава в този вид през цялата година. Заради огромния интерес вече десетина години дворовете отварят врати и по Коледа. Малко им трябва на страстните андалусци, за да се впуснат в безкрайни фиести. Така че дворовете са просто поредният повод за споделяне на времето и философията за живота с роднини, приятели и туристи. И ако песните и танците така или иначе са постоянен елемент от атмосферата, магнетичните „майски дворове“ се превръщат в незаменима сцена за още една изява. Като проява на прословутата си южняшка гостоприемност, местните отварят и „скритите си съкровища“ – вътрешните дворове.

В Кордоба се намира и друго от съкровищата на ЮНЕСКО – Меските де Кордоба (или джамията-катедрала). „Вие не наблюдавате просто една красива реликва от миналото, нито сте се озовали в поредния музей. Влезли сте в свещено място, отворено за всички“, казват домакините. Някогашната вестготска базилика се превръща в една от най-големите и значими джамии в Западния свят по времето на владичеството на маврите, а през 1146 г. е обявена за християнската катедрала „Санта Мария”. Смайващата смесица от всички преминали оттук архитектурни стилове и свързаните с различните вероизповедания творби е запазена и до днес.

В градските легенди Кордоба е известен и като „градът на трите лъжи“. Един от забавните парадокси е, че офисът на организацията на незрящите Once се намира на площад „Виста алегре” (нещо като „весел поглед“). От своя страна сградата на „Анонимни алкохолици“ е разположена в квартал „Пияните маслини“. А като връх на всичко, градското гробище се нарича „Здраве“.

За подобни лингвистични хрумвания може да се открие някакво историческо-документално обяснение, но нито местните, а още по-малко туристите се опитват да разгадават достатъчно пикантните сами по себе си безсмислици.

(От Мадрид до Кордоба (400 км) се стига за 1,40 часа с влака-стрела или четири часа с кола или автобус. www.turismodecordoba.org) 

Деви, легионери, барабани и зехтин: шумната атрактивност на Баена

На 60 километра от Кордоба град Баена изкушава с друго зрелищно честване –  Страстната седмица. Процесиите по време на великденските чествания, при които големите платформи с различните превъплъщения на Дева Мария и Христос са носени от шествия по улиците, са най-известни именно в Андалусия. А Баена е уникална с постоянното присъствие на барабаните.

Може да пропуснете този факт в туристическите справочници и сайтове. Но когато човек се озове тук преди Великден, с удивление  установява, че нещата са придобили  епичен размах – силният барабанен тътен оглася града ден и нощ. Както от по-организирани състави, които думкат все пак в някакво подобие на унисон (а понякога и в акомпанимент на по-лирични инструменти като тромпети), така и от изявяващи се солово или в дует музиканти. Спасение от шумотевицата освен това да свикнете с нея досега не е измислено. Истината е обаче, че барабанният  звън има и хипнотично терапевтично въздействие. Редовна гледка е малко дете да спи блажено в количка, покрай която преминава армията от барабанчици.

„И цял взвод да ми барабани до главата, спокойно мога да спя“, казва патриархът на семейство Рохано Хорхе, Хосе Луис. Те ни канят да наблюдаваме вечерна процесия от балкона им на една от централните улици. Долу тротоарите са напълно задръстени от спонтанно изнесени столове, осигуряващи привилегирован първи ред към шествията. Въпреки че населението на Баена по време на великденските фиести се удвоява до четиресет хиляди и въпреки че организацията се развива в голямата си част по неписани правила, нещата се случват плавно и безпроблемно.

В същото време в къщата продължават да прииждат близки и по-далечни членове на семейството и приятели. Съпругата на Хосе Луис, Мария дел Кармен, с неприкрито задоволство отбелязва набъбването на домашната фиеста, докато налива в чаши от местното фино Fino Baena. А малко преди това в патиото синът им Хосе ни представя първите функционални дъвки, за които той и съдружниците му от Wug притежават световен патент. Вместо да бъдат приемани като хапчета, спомагащите по-бързото придобиване на тен съставки като бетакаротен, ликопен и витамини C, E и D3 са “внедрени“ в дъвките. В серията има още дъвки за засищане на глада с хром, гарсиния и зелено кафе. За успокояване или за енергизиране, против махмурлук, с ефект лифтинг, включително и такива, помпащи либидото на двата пола с женшен, мака и още няколко екзотични билки.

Друг от силно визуалните и уникални за Баена елементи на „Семана Санта“, както е известен Великден в Испания, са дългите конски опашки, украсяващи златистите шлемове на над десет хиляди участници от съответните братства. Черната опашка може и да бъде боядисана, но хубавата бяла няма как да бъде „фалшифицирана“. Именно заради наличието на много по-малко бели коне, тези опашки могат да надхвърлят хиляда евро, или 3-4 пъти повече от черните. Така съревнованието преминава от естетическо на социално ниво: бялата опашка е и символ на по-добро благосъстояние. Целият костюм приближава нерядко цена от 3000 евро.

Самите процесии включват изваждането от църквите на рамо на големите платформи с фигурите на Дева Мария и Христос и тържественото им пренасяне из града с график на практика, продължаващ почти 24 часа през седемте дни от Страстната седмица. Уличен театър нагледно представя последните дни на Христос и възкръсването му. За незапознати с библейските истории изобилието от повече и по-малко важни детайли и герои като деви, апостоли, пророци, римски легионери може да се окаже трудно разбираемо. Нищо чудно, че в служещата и за разяснение театрална постановка се налага присъствието на някой и друг ангел, който да спаси положението, когато стане прекалено заплетено. За туристите най-смайващото са хъсът и енергията, с които фиестите обединяват всички озовали се тук.

И така вече пет века.

Сред поводите за местна гордост с Великденската седмица може да се мери единствено зехтинът. Течното злато на Баена се точи от тридесет хиляди хектара. Разбира се, тук не се признава никакво друго качество освен най-доброто – екстра върджин, т.е. само студено пресовано масло без никакви примеси и термична обработка. Тук често ще чуете, че произвеждат най-добрия зехтин в света, а многото международни награди и присъствие в най-елитните световни магазини и ресторанти подсказва, че този факт не е плод само на местно изхвърляне. За 4 евро може да се купи литър екстра върджин с вече чудесно качество, а по-префинените редки реколти и купажи между различни сортове подобно на виното могат да стигнат и до 50 евро. Нищо чудно, че в Баена имат музей на зехтина, в патиото, на което расте прехвърлило век маслиново дърво. Засаждането на елитния екземпляр се сторило прекрасна идея на домакините, докато не пристъпили към самата реализация. Тогава на място и с вече изкорененото от предишното си обиталище древно дърво установили, че то по никакъв начин не може да влезе през някоя от вратите на музея. Спасението се появило под формата на голям кран от съседна строителна площадка, който спуснал маслината направо в двора.

Сред маслинови масиви е разположен и архитектурният парк Торепаредонес на 15 кимолетра от Баена. Там пред очите и на археолозите, и на посетителите буквално продължава да се разкрива цял римски град. Останките вече впечатляват силно, а до момента разкопките не надхвърлят и пет процента от очакванията. (www.baena.es)