Стиснат си отвсякъде. Тясно, влажно, тъмно. Не можеш да се завъртиш – ако искаш да се върнеш, трябва да пълзиш заднешком. Раменете ти обърсват грапавия овал на тунела. Очите ти, щат не щат, са вперени в гърба на човека пред теб – и той превит на две, и той едва пристъпващ. Някъде отпред проблясва фенерчето на екскурзовода. Неравният под става стръмен. Слизате още по-надолу. След няколко крачки малката ви група се изсипва в квадратна заличка и водачът осветява няколко силуети, надвесени над операционна маса. От нея стърчат босите стъпала на проснатия пациент. Чак на второто завъртане на фенерчето схващаш, че това са кукли. Възстановката е съвсем достоверна. „Ето така по време на войната партизанските лекари са оперирали ранените”, обяснява гидът.

Войната е онази, виетнамската, за която Холивуд и до днес прави филми.

А мястото, на което си попаднал, е като готов декор за поредния екшън. Само дето си е съвсем автентично. Това са тунелите Ку Чи във Виетнам. Днес те са туристическа атракция, а навремето, преди вече четири десетилетия, са били истински кошмар за чуждите нашественици. Именно оттук, буквално изпод земята, са изскачали виетнамските партизани за акциите си срещу американците. И после пак така внезапно и безследно изчезвали обратно.

Става дума за цяла мрежа от тунели на няколко нива, дълга общо около 200 километра. Входовете към нея са в покритата с тропическа гора местност Ку Чи, на около 70 км северозападно от някогашния Сайгон. Достигналият вече 12 милиона жители мегаполис в делтата на река Меконг днес носи името на националния герой и баща на виетнамската независимост Хо Ши Мин. През 60-те и 70-те години на ХХ век обаче, още докато се казва Сайгон, градът е бил столица на Южен Виетнам и там са се разпореждали американците. По стигащите до покрайнините на града тунели в него са се промъквали бойци от Фронта за освобождение на Южен Виетнам и не са давали мира на вражеските войници.

Днес воювалият толкова дълго за независимостта си обединен Виетнам е най-впечатляващият икономически „тигър” в Югоизточна Азия – темповете му на развитие са най-бързите в региона. А САЩ от някогашен враг са се превърнали в първи по значение инвеститор.

Все по-интензивният туристически поток също е пълен с американци. И с европейци, и с руснаци… Те търсят не само първокласни морски курорти, с каквито изобилства 3500-километровото виетнамско крайбрежие, не само кралски мавзолеи като в древната столица Хюе, не само фолклорна екзотика като в колоритния занаятчийски рай Хой Ан. Много атрактивна за чужденците е и по-новата история, свързана с безкрайната виетнамска война. Така тунелите Ку Чи се превръщат в истински магнит за дирещите

адреналинови преживявания пътешественици

Откриването на тунелите за масови посещения налага диаметърът им, съобразяван навремето само с ръста на дребничките виетнамци, да бъде разширен и стените да бъдат укрепени така, че там да могат да влизат и гости от САЩ и Европа. Въпреки това често се случва някой по-едрогабаритен чуждоземец да се заклещи в тесните проходи. Тогава в спасяването му чрез издърпване с ентусиазъм се включва целият персонал, обслужващ днес комплекса Ку Чи. Не само заради прословутото азиатско гостоприемство, което повелява за добруването на госта да се полагат всякакви усилия. Но и заради местното вярване, че докосването до корема на шишко носи щастие и благоденствие. Във Виетнам, където е практически изключено да срещнеш на улицата пълен виетнамец, щастието и благоденствието

все още се свързват с охранената снага

Ненапразно и тъй популярните фигурки на Щастливия Буда задължително са с впечатляващи тумбаци…

Разбира се, туристическият маршрут из тунелите днес включва само една кратка тяхна „представителна извадка”. Извън продължаващата около час обиколка остават всички онези недостъпни тунелчета и изкопи, за които научавате в предварителната лекция пред картата на цялата подземна система – толкова тесни, че самите виетнамски партизани навремето едва пропълзявали по тях. Дори и най-цивилизованите участъци обаче дават достатъчно ясна представа що за феноменален дух е виетнамският – способен да мине през огън, вода и клаустрофобични подземни подвизи, само и само да отстои независимостта и свободата си…

Екскурзоводите в Ку Чи са облечени досущ като някогашните партизани. Мъжете са в зелени униформи с характерни шапки, а жените са в семпли черни дрехи, характерни за селата, заметнали около врата типично карирано шалче. Всеки от тези артикули може да се купи от сувенирните магазинчета на комплекса. Те обаче са чак на изхода. Целта е нищо да не нарушава автентичната среда – джунгла, пътечки, тишина,

тук-там някой партизански хамак,

опънат между стволовете… Тунелите са отдолу. А отгоре са запазени някогашните колиби и навеси, скрити в шубраците. Дори кошчетата за боклук са замаскирани в издълбани дънери. Ако гидът не ти обърне внимание, никога няма да забележиш, че в някой уж невинен на вид камък всъщност е издълбана дупка – и това може да е или вентилационна шахта за тунелите, или наблюдателен пункт, от който „подземните партизани” са се ориентирали в обстановката на повърхността. Коварни капаци със залепени листа прикриват ями, от чието дъно стърчат заострени колове. Стъпиш ли върху такъв капак, той зейва – и поредната жертва полита върху коловете… Такива капани са пръснати около входовете в тунелите, за да попречат на врага да открие скривалищата. И ясно показват откъде идат страховитите разкази на американските ветерани за ужасите от пътеките в джунглата… Друг е въпросът какво са дирили навремето из тия пътеки отвъдморските армейци…

В тунелите, изкопани на ръка с най-примитивни лопатки и селски кошници за изнасяне на пръстта, партизаните не просто са се криели, за да изскачат ненадейно пред американските патрули, и не просто са лекували ранените си другари. Там е имало също

цехчета за преработване на паднали американски снаряди

и бомби, там са заседавали щабовете и се е приготвяла храна за бойците – главно варена маниока или ориз, натъпкан в кухината на бамбук. Впрочем такива бамбукови пръчки с ориз са били сред основната екипировка във всяка партизанска раница, особено при по-дълги преходи. Така приготвен, оризът може да издържи и повече от седмица дори при виетнамския тропически климат.

Всички дейности, извършвани в тунелите, а и на повърхността в контролирания от партизаните район на Ку Чи, са възпроизведени от манекени. На финала на посещението ви се предлага и да опитате „на живо” типичното партизанско меню – най-вече варена маниока, защото оризът в бамбук се приготвя доста сложно и дълго. Ще можете да намокрите глътката си и с вода от

бамбуковия партизански водопровод

Сръчен майстор пред очите на туристите изработва и сандали от стари автомобилни гуми – същите, каквито са носели бойците, а и повечето селяни. Можете да си купите някой чифт за 45 000 донги. 17 000 виетнамски донги са равни на 1 долар.

След като излезете от автентичния партизански комплекс, задължително трябва да минете и пред намиращия се по съседство представителен мемориал с будистки храм. Той е открит през 1995 г. и е посветен на „подземните” герои. На централно място в храма се издига внушителна бронзова статуя на Хо Ши Мин. И тук, както и в други будистки светилища виетнамците идват да се помолят за късмет и оставят в специална купа дребни банкноти.

Пътят от Ку Чи до град Хошимин минава покрай села, оризища и впечатляващи вили на замогнали се виетнамци. Може да поспрете в някое от крайпътните кафенета, каквито също няма къде другаде да видите – клиентите в тях полягат направо в хамаци и поемат в хоризонтално положение поднасяните им от усмихнатите сервитьорки бири и сокчета.

Тропик, лежерност, нега…

Като влизате по магистралата в град Хошимин обаче, сигурно ще се намръщите – на очи се набива глобализираният силует на молове, офиси и реклами на големи световни марки, нищо специфично виетнамско не се усеща. Но като продължите из улиците, ще откриете и ретро романтиката на някогашния Сайгон, позната от толкова много филми и книги. Там си е, не е изчезнала. “На живо” тя се уплътнява и от неустоимите аромати на виетнамската кухня, които подмамват от безбройните улични ресторантчета.

Историческият център на град Хошимин е край издигнатата от французите катедрала “Нотър Дам дьо Сайгон”. Там най-оживено е в неделя – тогава настъпва истинско стълпотворение от младоженци, които се венчават в катедралата. Но преди това задължително си правят артистични снимки в парка отстрани. Цели екипи дизайнери, фотографи и осветители ги натъкмяват като холивудски звезди за радост на туристите.

В другия край на същия парк е някогашният президентски дворец. Той е превзет от партизаните през 1975 г. Именно с хеликоптери, излитащи от покрива му, са бягали последните служители на проамериканския южновиетнамски режим и последните американски съветници. Днес край вратите му един през друг спират автобуси с туристи –

най-много са групите от САЩ и Русия…

Историята си е история, но от динамизма на днешния бум във виетнамската икономика няма как да се избяга. Редом до архитектурните перли от времената на френското колониално владичество в Хошимин блестят корпусите на банки и транснационални корпорации. Американският микропроцесорен гигант „Интел” например построи в хайтек парка край града предприятие за производство и тестване на чипове за 1 милиард долара. Заводът осигурява работа и добри заплати на 4000 души.

Дали така са си представяли бъдещето „подземните герои” от тунелите Ку Чи?

 

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара