Големите амбиции на арабските джуджета

Свинска пържола и чаша студена бира! Каква просташка поръчка за изискан ресторант. Всичко в живота обаче е относително, казва професор Айнщайн. За всеки християнин, живеещ в Близкия изток, свинското и алкохолът са освен културна принадлежност и категории, издигнати в култ. Важно е да ядеш свинско, за да крещиш мълчаливо: „Аз съм християнин”, благо е да пиеш бира, за да останеш с всичкия си, докато живееш сред забулени в черно жени и мъже в бели „дишдаши”. Култ са, защото набавяш „луксозните стоки” в затънтени стаички веднъж в месеца.

Кулинарията в мюсюлманските държави е като лакмус за цивилизованост. Колкото по-малко са хранителните табута, толкова по-либерална е държавата.

Да вземем например Дубай. Дубай е като

целогодишния Слънчев бряг

в района – туристи и европейски гастарбайтери купонясват 24 часа по баровете, опиянени от изпарението на петрол и замаяни от височината на сградите. Там може да откриеш всичко необходимо за една незабравима ваканция – пясък-фин като прашинка, море-чисто и лазурно, ресторанти и крайплажни барове, отлични спортни съоръжения, супер луксозни хотели. Ако покрай пазаруването в моловете остане и време за ислямски колорит – ваканцията е безценна.

Дубай и Абу Даби обаче не са реалното лице на Персийския залив. Нито Саудитска Арабия или Йемен. Няколко съседни петролни джуджета и гиганти заслужават интереса на този, който иска да види двете лица на Близкия изток – преди и след откриването на нефта,

когато ислямът среща другата цивилизация.

Стюардесите едва смогват да раздадат сандвичите на половината пътници, летящи от Дубай, и самолетът е готов за кацане в Оман. Шокът от мизерното летище и миризмата на стотината пакистанци, чакащи на „Пристигащи”, може да се избегне само, ако пътуваш от Дубай до Мускат с автомобил. Петте часа път минават бързо в любуване на менящия се от пустиня в скали релеф.

Султанатство Оман е огромна по площ държава с изумително разнообразие на природни дадености и не е част от Обединените арабски емирства. В миналото Оман е покоряван от португалците (XVI-XVII век), а британците изиграват важна роля в политическо отношение, като помагат на настоящия султан Кабуз ал Саид да свали баща си от трона и да обедини нацията. Вече повече от 40 години държавата се развива към добро – създават се университети, развива се нефтената и туристическата индустрия, строят се пътища и, слава богу – ново летище.

Това, което отличава Оман от останалите държави в Персийския залив, е разнообразието в релефа и скалите, които не могат да се видят никъде другаде в този район. Туризмът е изцяло изнесен на открито – всичко по много и в големи размери –

екстремни спортове, гмуркане, джет ски,

водни спортове, катерене, кайт-сърфинг, къмпингуване в пустинята, преходи през уникалните скалисти образувания, наречени „уади” (пресъхнали корита на реки). Всяка туристическа агенция предлага пакети с преход в пустинята и пътешествие до залива, където мътят хиляди костенурки. Разходки с лодки до места, от които се виждат стотици делфини, а понякога и китове, се организират всекидневно.

Неотдавна в Оман отвори врати една от

най-модерните опери в света.

Пространството е решено в западноевропейски и арабски традиционни форми на архитектурата. Фините ориенталски орнаменти на дърворезбата и островърхите арки допълват иначе класическия западен дух и репертоар на Кралската опера. Голямата джамия и султанският дворец в Мускат са друга задължителна спирка за всеки, който се вълнува от арабската архитектура. В стария град Мутра могат да се видят автентичните дърворезбовани омански врати и занаяти. Там се намират сукът, пристанището, марината и голямото бяло нещо – символът на Мускат, изобразяващ традиционен съд за горене на тамян. От векове натрапчивата му миризма се използва в местните ухания и парфюми до такава степен, че вече е трайно пропита в земите и телата на местните. Дори един от най-скъпите парфюми в света – омано-френският Amouage, е базиран на мириса на тамян.

Като цяло оманците са толерантни и дружелюбни хора и държавата е лишена от политически и религиозни сътресения. На белите жени се разрешават панталони до коленете и тениски. Не толкова либерално обаче е отношението им към използването на плажовете. Оман разполага с безсрамно красива плажна ивица, дълга повече от 1000 км, която се оказва абсолютно безполезна. Къпането по бански е забранено и съответно барове и ресторанти – няма.

Ако някой си позволи да се съблече по бански, може да си навлече неприятности, а ако се държи неприлично на обществено място – може да преспи в затвора.

Плажовете се безлюдни и се използват главно за барбекюта и отдих на местните. Тен се трупа само в определени клубове, безлюдни плажове и в 5-звездните хотели, които са и едни от най-скъпите в света.

В столицата Мускат петзвездните комплекси Shangri-la, Al Bustan – Ritz-Carlton и Chedi вървят между 250-400 евро на вечер, а много приличният Radisson Blu (който е без плаж ) – 130 евро на вечер. Почивки в тази част на света се планират между октомври и април, когато температурата е поносима и не по време на светия месец Рамадан, когато е забранено буквално да дишаш. През май-септември живакът се качва до 50 градуса. Опасност от дъждове няма целогодишно! Всеки ден прилича досущ на другия – баналност,

която след година може да те докара до лудост.

Мускат и Оман като цяло определено не е място за хора, търсещи купон и нощен живот. Ресторантите се броят на пръсти, а баровете, които сервират алкохол, са само в 5-звездните хотели. Градското строителство е замряло до традиционни постройки на 8 етажа и липсва модерна архитектура.

Примитивността на нацията, сдобила се с нефт едва в края на 60-те години на XX век, е видима само щом напуснеш рамките на Мускат. Смайващи са мизерните села и опърпаните селяни с див поглед, които са замрели в развитието си преди векове. Прехранват се главно с риболов и развъждане на кози, които мирно преживят картонени кашони пред порутените къщи. Богатствата на черното злато не са достигнали и до селата по пътя за Джебел Сифа – все още девствено място на брега на Арабско море, което според плановете до няколко години ще се сдобие с четири хотелски вериги и голф игрище. Мястото се намира само на 40 минути път от Мускат и си заслужава да бъде видяно. Краткото разстояние дотам е като сбит преразказ на красотите и тайните на Оман. Тесният път криволичи между карстови скали и открива чудни гледки към сухи реки и пълноводни лагуни. Палмови плантации се менят с пустинен релеф. А само на 5 минути пеша от засега единствения действащ хотел (160 евро на вечер за двама) в Джебел Сифа, се простират уникални безлюдни плажове и спиращи дъха гледки към морето и планината Ал Хаджар.

Докато все още се чудиш колко по-диво и безлюдно може да стане това място, е време за

петъчния традиционен пазар на добитък

в град Низуа, разположен на около 100 км от Мускат. Стълпотворението от народ и добитък на малкия площад пред средновековната крепост на града е безценен спомен за ориенталския арабски свят и пример за традицията на оманците. Остра, задушаваща миризма на животни се носи, докато кози и телета гастролират парадно в кръг пред критичните погледи на бъдещите купувачи. Пазарът предлага и всички продукти на оманските традиционни занаяти – грънчарство, текстил, ножарство, много подправки, риба и зеленчуци.

Докато Оман се отличава с пасторални пейзажи и спокоен живот, малкото Кралство Бахрейн, разположено между Саудитска Арабия и Катар, е често в световните новини. В края на април тази година например 500 милиона души наблюдаваха на живо старта от Формула 1 за Голямата награда на Бахрейн. По-често обаче информацията от кралството е за гражданските безредици и протести, започнали преди две години между шиити и сунити. На прост език казано – бедните бахрейнци протестират срещу несправедливото според тях разпределение на благата. Горящите гуми и автомобили са вече част от ежедневието на живеещите в Бахрейн и малцина забелязват военните БТР-и и картечници на изходите на десетките селца, които на практика представлява Бахрейн. Искрите на омразата между двете арабски секти обаче не успяват да подпалят неконтролируеми процеси, страх или гражданска война. Социалната нестабилност все още не пречи на страната да се развива в посоката, избрана от шейх Хамад ал Калифа. За около 30 години със средствата от бликащите природни газове главно американците успяват да превърнат малкия рибарски остров в модерна държава. В момента на територия от 70 километра дължина и 30 км ширина се извисява модерен полис, застроен с небостъргачи в центъра (Манама), и множество по-бедни квартали в периферията.

Управляващата страната династия обича и да колекционира скъпи вещи, защото за десетилетие успява да се сдобие с модерна писта на Формула 1, класно голф игрище, че даже за малко и с Краля на попа. През 2005 г.

кралят на Бахрейн приюти Майкъл Джексън

след сексскандалите и му построи звукозаписно студио.

Помпането и преработването на нефт и газ и извоюваната от морето земя имат своята цена. Все по-често островът е обвит в пелена от смог, плажовете се броят на пръсти, а риболовът като поминък върви към изчезване. Трагично е да живееш на остров и да не може да се възползваш от изумрудената вода на Бахрейнския залив. Малкото останали плажове на острова, както в повечето арабски държави, са забранени за бански костюми, което ги превръща в алея за кучета, барбекю излети и автомобилни надпревари. Неоправдано е да се плащат 20 динара на ден (еквивалентът на 80 лева), за да се възползваш от малките плажове на 5-звездните хотели Sofitel или Ritz-Carlton.

Въпреки тези неволи, Кралство Бахрейн има своя чар. Смайващи гледки към изумруденото на цвят море се разкриват от мостовете-магистрали, свързващи 33-те острова на архипелага. На много места десетки

розови фламинго крачат

необезпокоявани около рибарските мрежи. Един от ново заселените острови Амуаж например напомня за Венеция с изградените около къщите изкуствени канали, по които се движат малки и големи лодки. Не трябва да се подминават сукът в Манама и десетките дюкянчета за грънци, сувенири, риба и зеленчуци, които съхраняват още духа на старата арабска традиция. Крепостта „Арад” и къщата на шейх Иса бин Калифа в стария квартал “Мухарак” са другите примери на арабската архитектура, които заслужават внимание. Макар и силно развити, традиционните занаяти и културни забележителности на Бахрейн отстъпват място на съвременната страст по пазаруването и кафеджийството. Бахрейн може да се похвали с отличен шопинг и богат нощен живот. В повечето заведения се предлага алкохол – ценност, която всяка седмица предизвиква миграция на хиляди от Саудитска Арабия. Така наречените туристи пристигат по 40-километровия мост, свързващ двете държави, за да се отдадат на всичко, забранено в Корана –

алкохол, жени, а понякога и свинско.

Култово място на острова безспорно е “Адлия” – миниквартал, в който са съсредоточени почти всички ресторанти и кафенета на острова. В духа на “Адлия” има нещо нетипично за Бахрейн, нещо бунтарско и нестандартно. По улиците и стените на сградите и кафенетата са намерили място десетки артефакти на модерното изкуство – инсталации, фотоколажи, поп арт, пърформънси, неща, много далеч от светогледа на местните.

Арабският свят е известен с лицемерието на религията си, а претендиращите за по-висша класа вече местни британци и американци не помагат на тези държави да се развиват в трайна перспектива. Работата изцяло се върши от белите, докато местните се преструват, че работят. Белите печелят пари, живеят нашироко и забравят, че реалният свят е Европа. Трябва да поживееш там, че да забележиш изкуствената претенция на богатите държави в Персийския залив, но ще дойде време, когато сапуненият балон ще се спука. И тогава какво?

Синергията между автентична арабска култура и лукса на модерната цивилизация е основна причина туризмът да се развива прогресивно в тази част на света. Небостъргачите и примамливият горещ повей могат да замъглят сетивата ни, но никога не трябва да забравяме, че ислямът е ислям и трябва да сме примерни, когато сме на гости.