Може да не сте чували за виетнамския курорт Дананг, дори да не знаете, че съществува Южнокитайско море, но със сигурност сте лайквали в социалните мрежи мостът, придържан от човешки ръце, който не води никъде. Е, това няма как да го предположите, ако не сте посетили лично Ба На хилс и планината над споменатия вече Дананг.

Авторката на прочутия Голдън бридж

Голдън бридж, както е официалното наименование на съоръжението, е дълъг едва 150 метра, макар на снимките да изглежда по-импозантен. Наистина е боядисан в златисто жълто, а огромните ръце, които го придържат вместо колони имат антично патиниран вид. Нищо, че конструкцията е открита преди година като брънка от програмата за привличане на туристи във Виетнам, глътнала 2 млрд. долара. Голдън бридж вече си е изкарал всеки цент – като се има предвид, че това е най-сниманата и публикувана в Инстаграм забележителност преди по-малко от година – през юни 2018.

Освен, че шества из социалните мрежи, мостът е любимо място за сватбени фотосесии на двойки от цял свят. Естествено, и аз се щракнах! Под звуците на Шарл Азнавур. Защото е част от… френско селце.

Правилно прочетохте – замъците на Лоара насред виетнамски баир. До тях се стига за 17 минути с открита през 2013 година въжена  кабинкова линия, която държи няколко рекорда на Гинес: за най-дълго непрекъснато трасе (близо 5 км), за най-тежка макара с кабел и най-голяма разлика в денивелацията.

Трикратно вписаната в Гинес въжена линия

Гледката е радост за обектива на туриста – надолу към тюркоазеното око на морето, с ресници от златен пясък, встрани – към полудялата тропическа зеленина, а нагоре… към спирка „Марсилия“.

Малко трудничко е да се обясни какво всъщност е „Сън уърлд“ на Ба На хилс – тематичен парк,  вариант на Динсиленд с европейски напеви или еклектика за емоционални далтонисти.

Жарден д’Амур – градина в стил Версай, антична винарска изба, замъци като по поречието на Лоара, типично френски площад с готическа катедрала, 27-метрова статуя на Буда, азиатски храмове и увеселителен лунапарк. С една дума стилистичен тюрлюгювеч. Ако се питате какво прави френски палат във виетнамски парк, отговорът е прост – заради азиатските гости е. Повечето нямат пари да отидат до Европа и затова водят Европа при тях. По същата причина в Патая в Тайланд са претворили пейзажи, лозови масиви и вили от Тоскана.

В Ба На хилс си имат и виетнамска версия на Нотр дам

Колкото и абсурдно да звучи, френската нишка тук е на правилното място. Колонизаторите на Индокитай открили природните прелести на Ба На хилс в края на 19 век и построили в прохладата на дърветата класически вили с басейни, оформили градини, издигнали винарна. Повечето сгради били разрушени през Втората световна война. Оцеляла единствено избата, съградена от френски архитект през 1923 година.

Причудливият за Виетнам френски изглед на Ба На хилс

Във френското селце се провежда най-големият във Виетнам фестивал на цветята. Повечето китки оформят гигантски фигури на прасета – в чест на Годината на жълтата свиня. Но най-ухажваната от туристите забележителност  на Ба На хилс е мостът. Нищо че си имат и статуя на Буда.

Ако се питате какво представлява виетнамският курортен град Дананг ще ви отговоря с едно изречение – всичко онова, което нашето крайбрежие, уви, вече не е: 32 км почти пусти плажове с широка до 20 метра пясъчна ивица, без никакво строителство, заобиколени от планини с бухнала тропическа растителност. Ресторантите се гушат под палмите, там, където свършва плажът, а „хотел на първа линия“ означава постройка оттатък шосето.

През 2005 година списание Forbes определя плажовете на Дананг като едни от най-красивите в света. И наистина те са главната причина тук да се стичат туристи. Засега предимно корейци и японци, но все повече европейци осъзнават защо по време на войната с Виетнам тук са изпращали в отпуск американските бойци от близката военна база – да се потопят в лековитите минерални извори, да усетят за кратко вкуса на рая, преди да ги върнат в пламтящия ад.

Всички плажни ивици тук са от ситен и ласкав пясък и макар да имат различни имена сякаш преливат една в друга – My Khe, Bac My An и Non Nuoc предлагат шезлонги и чадъри, водни спортове и закътани кафенета, но особено в работни дни човек може да се почувства като Робинзон на пустинен остров. Местните смятат бялата кожа за изключително достойнство и затова предпочитат да тичат сутринта преди изгрев по пясъка или да поседнат на крайбрежната алея с приятели след залез слънце.

Курортната част е отделена от типично градската от река Хан, която е широка няколкостотин метра. На Запад са кадаифът от улици с рева на мотопедите, магазините и местното население.  На изток от реката е кротката туристическа зона със зелени оазиси, луксозни хотели и не особено интензивно движение. В някои часове от деня картината там и почти призрачна – нови шосета, спретнати тротоари, високи сгради, широки кръстовища и… пустота. Сякаш някой е изтрил с гума хората от пасторалната картина. Само на плажовете цари някакъв живот.  Точно място за пълна почивка. Е, за любителите на забележителностите и разнообразието наоколо има достатъчно места, където да „излеят нервите си от лежането по плажа“. Само младите почитатели на нощния живот ще се наложи да пресекат Dragon bridge (най-сниманият за Инстаграм обект през 2018 година), за да стигнат до клубовете, предимно с караоке – любимото занимание на виетнамските им връстници.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара