Пътуваме в Югоизточна Турция, в Анадола, близо до границата със Сирия (току що Башар Асад е избягал в Москва), по перфектна магистрала с четири платна и съвсем отчетливо видима маркировка и колегата до мен се възхищава на глас. „А сме в…“, казвам аз и не довършвам, но той го прави: „…в люлката на съвременната цивилизация“.
Колегата, изкушен от историята, има предвид най-вече първите християнски общности в региона, и тяхната роля за разпространението на словата и делата на Исус по света.
Днешният град Шанлъурфа (което означава „славната Урфа“ – прозвище, дадено му от Мустафа Кемал Ататюрк и съратниците му като признание за героичната съпротива на местните хора срещу френските сили по време на турската война за независимост в началото на XX в.), е основан преди 4500 години по времето на Александър Македонски. Урфа се слави и като град на пророците – в една от пещерите му се е родил Авраам, тук е погребан Йов, живял и проповядвал е и пророк Илия.
Градът се казва Едеса, когато става център на християнството в десетилетията след разпъването на Исус. Родом от Едеса бил апостол Тадей, който първо е ученик на Йоан Кръстител, а после на Исус. След възнесението Тадей, като един от 70-те апостоли на Христос, идва да проповядва в Едеса и поставя основите на християнската общност в града. Тогава градът е управляван от крал Авгар. Според легендата Авгар пише писмо до Исус с молба да го изцели от болестта му. Исус му отговаря чрез пратеник, обещавайки, че ще изпрати свой ученик след възкресението. Така апостол Тадей идва в Едеса, изцелява Авгар и градът става първият на планетата, който официално приема християнството.
През вековете градът е завладяван от поне 20 различни племена и пълководци, днес го населяват турци, кюрди, араби, арменци и др., но сега сме тук заради нещо много по старо – на почти 12 000 години, най-важното археологическо откритие в света, което промени всичко, което мислехме, че знаем за човешката история, мястото, където може би се е зародила първата религия на Земята – Гьобекли тепе. Магическо място, което крие хилядолетни тайни и задава много повече въпроси, до чиито отговори се надяваме да стигнем някак.
Гьобекли тепе е най-старият култов комплекс,
откриван някога на планетата – изваденото от археолозите на повърхността е на 11 600 години. За сравнение – каменните колони на „кореместия хълм“, както се превежда името от турски, са издялани 7000 години преди да бъде издигната най-старата пирамида в Египет и 6500 години преди Стоунхендж. По-стар е дори от житото, поне според това, което си мислим, че ни е известно.
Гьобекли тепе се намира едва на 15 километра от Шанлъурфа – на варовиково плато на височина 770 метра, видимо отвсякъде, където в продължение на хилядолетия след това хора са отглеждали земеделски култури.
Учените наричат Гьобекли тепе „нулевата точка във времето“ –
археологическо откритие, което, според това, което си мислехме, че знаем за предците ни, не би трябвало да съществува. Досега историците смятаха, че преди 11 000 години като вид все още не сме открили земеделието и живеем, движейки се на малки групи, като ловуваме животни и събираме ядливи растения. Делят ни хиляди години от момента, в който започваме да развиваме земеделие, да усядаме и да се организираме в социални структури. Според досегашните предположения.
Как изглежда в момента Гьобекли тепе?
Гледката е впечатляваща – от специално изградена тераса посетителите могат да обиколят цялото място и да разгледат отгоре и в детайли разкритите до момента четири кръга с каменни стени с по 10-12 Т-образни колони с различни размери. В средата на всеки от кръговете се издигат по 2 високи колони – някои достигат до 5 метра и тежат около 15 тона. На монолитите са издълбани сцени с животни – лъвове, змии, глигани и птици, което говори за сложна символика. А самите колони вероятно символизират човешки фигури, без изобразени глави.
Преди началото на разкопките през 1995 г. голяма част от хълма е сканирана със специална техника, която показва, че в съседство има още поне 16 такива кръга и най-малко 200 Т-образни колони, като някои са по-стари от вече разкопаните, което би ни върнало още по-назад във времето.
Разкопките на Гьобекли тепе продължават и днес, а обектът е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Новите технологии като георадар и 3D сканиране помагат да се разкрият още части от комплекса. Сигурно е, че в следващите години ще изникнат още въпроси за древността.
Гьобекли тепе никога не е разрушаван от хора или земетресения. По някаква причина създателите на кръглите структури с Т-образни колони са ги засипвали сами, след което може би са започвали да използват следващия кръг… за каквото и да са им служили. В продължение на 1000 години хората са строили каменни кръгове, затрупвали са ги с пръст, а след това над тях са изграждали нови, но по-малки. Това приключва преди около 8000 години.
Легенда, жива от хилядолетия
Не е ясно какви племена и групи хора са се изредили да живеят на територията на Гьобекли тепе през последните 10 000 години, но една удивителна легенда се е запазила жива през всичките хилядолетия. На върха на хълма има дърво, под което от древни времена идват бездетни жени, защото се смята, че мястото е енергийно и помага да се сдобият с рожба. Това е единственото поверие, с което е известно Гьобекли тепе до края на XX век. Когато започват разкопките през 90-те години на XX век, едно от първите неща, които археолозите откриват именно край дървото е каменна плоча с изобразена на нея раждаща жена. Неолитната плочка е датирана към 8700 г. пр.Хр. Днес може да се види в археологическия музей в Шанлъурфа. Статуите и рисунките от неолита са предимно на животни и мъже – подобна плочка е истинска рядкост.
Какво всъщност е Гьобекли тепе? Кои са създателите му? Каква е целта му?
Защо концентрични каменни кръгове? Защо 12 стълба и две Т-образни колони в центъра? Какво изобразяват животните, гравирани върху камъните?
Според германския археолог, вече покойния Клаус Шмид, който разкопава Гьобекли тепе, в околността никога не е имало постоянно селище. Той смята, че е открил първото свещено място в човешката цивилизация – ловците-събирачи са идвали тук да изпълняват религиозни ритуали. Ритуалите може би са били свързани и с животни – освен рисунките върху колоните, при разкопките са намерени огромни количества кости. Възможно е да са се хранели на обща трапеза и да са хвърляли наоколо костите на изядените животни – всичките от тях диви.
Зараждането на религиите?
Гьобекли тепе предшества мутацията на пшеницата, която прави възможно земеделието, и одомашняването на някои животни за месо и мляко, което позволява на хората да се установяват на едно място. Досега ни учеха, че цивилизацията, а оттам и религиите, сме ги създали едва след като сме били в състояние да трупаме резерви от храна. Като ловци-събирачи хич не сме имали време да се занимаваме с въпросите за това кои сме ние, защо сме тук и кой ни е създал. Дните ни са били заети с търсене на нещо за ядене и изработването на някои сечива и дрехи.
Мутацията на днешните ръж, ечемик и пшеница, която ги прави годни за отглеждане и съхранение, се случва преди около 10 000 години – има-няма 2 хилядолетия след Гьобекли тепе. А това преобръща досегашната идея, че занаятите, изкуството и религията възникват след като ставаме земеделци.
Може би Гьобекли тепе ни казва, че търсенето на смисъл, т.е. религията, е по-стара от сигурността на храната. Шмид даже смята, че точно за да подържат религиозните си нужди, ловците-събирачи са изобретили земеделието, разделението на труда и цивилизацията.
Ще спомена и някои от по-невероятните теории, които могат да се прочетат в безкрайните дебри на интернет.
Както при пирамидите и Стоунхендж, и за Гьобекли тепе се обсъжда хипотеза, че е построен от извънземна цивилизация или поне от изчезнала раса гиганти. Аргументите са ясни – как ловците-събирачи, които още не познават колелото, биха успели с тоз проект?
Друга твърди, че това е звездна карта или дори астрономическа обсерватория. Част от изобразените животни – паяци, змии и някои геометрични елементи всъщност са съзвездия. Някои виждат в рисунките доказателства за сблъсък с комета и смятат, че Гьобекли тепе е построен по случай това събитие.
Откриването на Гьобекли тепе
През 1989 г. селянин и синът му чистят нивата си от камъни, за да я засеят. Между многото, които вадят от земята, попадат на два по-странни – Т-образни и с някакви изображения на животни. Носят находките в джамията в селото, а там имамът ги праща в музея в Шанлъурфа. В музея обаче не им обръщат особено внимание, експертът казва, че вероятно са надгробни плочи от византийския период, каквито в Турция има много. Все пак взима камъните и, за щастие, ги описва надлежно – откъде са и от кого са донесени, преди да ги захвърли някъде в двора на музея.
Пет години по-късно, през 1994 г., Клаус Шмид, археолог от университета в Хайделберг, се разхожда в музея. Шмид от много години ръководи археологически разкопки в района. Случайно вижда захвърлените в двора два камъка с релефи. Влита в музея, откриват откъде са и още същия ден се озовава на Гьобекли тепе.
Все пак Шмид не е първият, привлечен от Гьобекли. През 1963 проф. Халет Чамбел и проф. Робърт Джон Брейнууд огледали хълма. На базата на открити на повърхността находки го набелязали като потенциален обект. През 1980 г. Питър Бенедикт също обходил хълма и написал статия, че там може да излезе нещо, но поради десетките други археологически обекти в района на Урфа на Гьобекли тепе така и не му идвало ред.
През 1995 г. Клаус Шмид с голям екип започва разкопките и още в първите дни става ясно, че това е най-важният археологически обект в света, който променя разбиранията ни за човешката история.
Туристически обект
През 2024 г. Гьобекли привлича над 700 000 посетители. Турция се е погрижила да направи отлична инфраструктура около хълма. Модерен център предоставя информация за историята и значението на обекта, включително изложби и документални филми. Предлагат се обиколки с професионални гидове, които разясняват археологическите находки и тяхното значение. Има кафенета, магазин за сувенири, паркинг.
Археологическият музей в Шанлъурфа
е задължителен, след като сте видели на живо Гьобекли тепе. Музеят е нов – построен е през 2015 г., във впечатляваща сграда от 34 000 кв. м и с впечатляваща експозиция – той е събрал не само артефактите от Гьобекли тепе, но и от всички други важни древни и по-нови исторически обекти в Югоизточен Анадол. Организиран е хронологично, като обхваща периоди от палеолита до османската епоха, с особен акцент върху неолита.
Музеят има специално отделена секция за Гьобекли тепе, където се съхраняват и излагат някои от най-важните находки. Експозицията дава и контекст защо Гьобекли тепе е толкова значим за разбирането на ранната човешка история.
Някои от емблематичните Т-образни колони с резбовани изображения на животни като лисици, змии, глигани и птици са преместени в музея за по-добра защита и съхранение. Част от експозицията включва и точни копия, поставени в реалистично пресъздадена обстановка, която напомня Гьобекли.
Ще видите и голямо разнообразие от каменни сечива, използвани при строителството на Гьобекли тепе, включително длетообразни инструменти и оръдия за обработка на варовик.
Забележителна находка е реалистична статуя на човек, известна като „Човекът от Урфа“, която е смятана за най-старата известна човешка скулптура в естествен размер, датираща от около 9000 г. пр.н.е.
Други открития включват фигури на животни и абстрактни форми, както и предмети, изработени от кости, обсидиан и други материали, включително огърлици и амулети, свързани с ритуалните практики на хората, които са построили Гьобекли тепе.
Изложбата използва интерактивни екрани, холограми и виртуална реалност, за да представи как обектът е изглеждал в древността и как е функционирал.
Ако искате сами да организирате пътуването си до Гьобекли тепе, може да летите от Истанбул до Газиантеб (с много добър музей на мозайките, най-вкусния шамфъстък и най-добрата баклава в Турция) или до Шанлъурфа, да обиколите още древния Мардин и да се докоснете до легендарната река Ефрат.
В люлката на всички важни за човечеството цивилизации.
0 Коментара