Снимки: Момчил Христов

Юлияна Дончева е от жените, които не се страхуват да рискуват. Тя не робува на шаблони и предразсъдъци. Направи го, като влезе в политиката, въпреки че я сочеха с пръст и непрекъснато й подмятаха, че мястото на една миска и манекенка не е в парламента. Направи го и като се омъжи за 16 години по-младия от нея шампион по смесени бойни изкуства Станислав Недков-Стъки. Прави го и сега, когато на 48 години очаква втория си син след години неуспешни опити. Има син от първия си брак – Йоан Дако, който е на 19 години.

Тя е красива жена, която твърди, че трябва много разумно да се борави с добрата визия, защото тя сама по себе си не е достатъчна, за да успееш.

Юлияна Дончева е също от жените, на които едно поприще за изява не им е достатъчно. Била е водеща в различни телевизии – в момента на предаването „Пряка демокрация” по ТВ7. Беше депутат от НДСВ, бивш зам.-председател на Новото време, кандидат-кмет на София и Велико Търново. Общински съветник в старата столица. Била е Мисис България. В същото време има и собствен бизнес – управлява бутик.

––––––––

Ще станеш майка на 49 години. Как се осмели на тази крачка?

Въпросът не опира до осмеляване. Аз отдавна правя опити за второ дете – още преди 4 години, когато се омъжих за Станислав, просто чак сега се получи. Имаше един момент, в който бях спряла да опитвам, защото в България има места, където към жените, които правят ин витро опити, има некоректно отношение.

След една определена възраст или по принцип към жените?

Да, след една определена възраст. Именно заради този факт се отказах от услугите на една клиника. После срещнах д-р Петра Семерджиева. Интуитивно разбрах, че тя е човекът, при когото си заслужава да се опита отново. И още от първия опит нещата се получиха.

Любовта ли е единствената мотивация, за да решиш да имаш дете на тази възраст?

Това е най-нормалното нещо на света – да искаш да имаш дете от човека, с когото живееш, с когото си сключил църковен брак. Детето е най-голямата ценност в едно семейство. И разбира се, любовта е в основата на всичко. Ако не обичам този човек и не държа на него, щях ли да предприемам тази стъпка, която все пак е рискова!

Има хора, които биха ти казали, че това е висока цена за любовта?

Така могат да мислят само хора, които не са готови да поемат рискове. Господ решава. Има и млади жени, които имат рискови бременности. Щом се е получило при мен, значи така е трябвало.

Т.е. рискът е премерен?

Да, напълно. Има и доста по-възрастни жени от мен, които са се осмелили на тази стъпка и сега се радват на дечицата си. Не смятам, че забременяването ми на тази възраст е някакво геройство. По-скоро всичко е любов и към съпруга, и към бъдещото същество, което осмисля живота. Защото няма нищо по-важно от това.

И все пак не се ли страхуваш от тази късна бременност?

Никой не може да предвиди какви са рисковете не само пред късна, но пред която и да е бременност. Особено когато става въпрос за бременни жени в България. Дори да си здрав и млад, рисковете винаги ги има, защото не се знае на какъв лекар ще попаднеш, който да те съсипе. Ако мислиш за рисковете в България, трябва да си седиш вкъщи. Ние тук живеем в един Сървайвър и рискованите ситуации са навсякъде. За да може човек да живее в някаква хармония със себе си, изобщо не бива да мисли за тези неща. В противен случай рискуваме да си навлечем доста психически проблеми.

„За мен е престъпление в тази демографска криза да пишеш срещу бременна.” Това са твои думи. Има хора, които биха ти отвърнали, че е неморално и нечестно към едно дете майката да го ражда в напреднала възраст.

Защо?

 

Ако бащата е на 50 години, никой не го упреква.

 

Статистиката показва, че жените живеят по-дълго време от мъжете, че са по-устойчиви като организми, защото са свързани с продължението на рода. Така че няма логика в тези упреци. Това е една много дребна комплексарщина и аз в такива случаи казвам: защо тези неизвестни дребни душици не пишат същите неща в сайтовете на Холи Бери и Моника Белучи, които родиха точно на моята възраст? При тях имаше само възхищение. Но когато става въпрос за българка, тя трябва да бъде мачкана, унижавана, съсипвана.

Влияеш ли се от тези упреци?

Не, не ме интересуват, нито ги чета. Препоръчвам на тези, които пишат подобни мнения, веднага да отидат на лекар, защото това са психически болни хора. Няма да давам обяснение на никого на този свят искам ли дете или не. За успокоение на тези, които се притесняват за моята жизненост, ще кажа – моят прадядо живя до 105 години, баба ми почина на 97 години. Надявам се да съм наследила техните гени. Да не ме мислят, да обърнат внимание на собственото си здраве. Защото човек се съсипва, остарява бързо, когато е негативен и мисли зло другиму.

Как приеха новината твоите близки, синът ти?

Всички бяха щастливи. Дори се изненадах колко много приятели ни поздравиха. Синът ми също е много щастлив. Държеше непременно той пръв да разбере дали ще има братче или сестриче.

 

 

Правила си няколко опита ин витро. В България има страшно много жени и мъже с репродуктивни проблеми. Какво би им казала за кураж?

На първо място, ако опитват при един и същ лекар, просто да сменят веднага лекаря. Защото дори той да е добронамерен, понякога самата енергия на човека влияе и явно това не е твоят човек, при когото ще успееш. Второ, да намерят някой позитивен човек, който да им дава надежда, а не само да прави опити. Защото ако не повярваш, няма как да се случи. До голяма степен проблемът е психологически. Стресът в ежедневието ни е една от основните причини за проблеми при забременяването. В България двойките с такива проблеми са над 200 000. Знаех тази статистика, но ме изненада друго. След като разбраха, че съм бременна и как съм забременяла, започнаха да ми се обаждат страшно много жени, които до момента са пазили в тайна факта, че правят опити за дете.

Цялото интервю четете в новия брой на „Жената Днес”

Facebook Twitter Google+

0 Коментара