Снимки Дилян Марков

Стил: Дани Кендова

 

Яна Грудева е едно от най-чаровните телевизионни лица. В момента води заедно с Антон Хекимян приключенското риалити по bTV – „Африка: Звездите сигурно са полудели”. Самата тя не полудява след двумесечното си пребиваване на Черния континент. Напротив – вкусила веднъж от Африка, Яна започва още повече да се усмихва, да е по-щастлива и по-спокойна. С това приключение тя сбъдва мечтата си – хем да пътува, хем да се занимава с телевизия. Впрочем попада в телевизията още като ученичка в Русе, където е родена. И въпреки че е само на 27 години, вече е била водеща на различни предавания в четири телевизии. Завършила е немска гимназия и “Връзки с обществеността” в Нов български университет. Докато е следвала, е работила като модел. Признава, че моделството е щампа, която си остава за цял живот. В повечето случаи хората го натоварват с негативно отношение. Вярвам, че за Яна това не се отнася. Защото тя е един позитивен, интересен, мил и слънчев човек, който върши работата си с хъс и удоволствие.

Коя е най-важната съставка, за да има приключение?

Най-важното е да си отворен да се впуснеш в приключението. Да имаш хъс. Естествено, Африка е място, на което от всеки ъгъл дебне приключение, независимо дали то ще е под формата на животно или не.

Участниците бяха ли отворени за приключението?

Да. Абсолютно отворени и готови за него. Всички участници са много интересни, позитивни и добри хора, всеки обогатява с нещо предаването. Е, имало е и оплаквания, но атмосферата там някак те кара лесно да превключваш на друга вълна, различна от тази, на която си свикнал във всекидневието си. В Африка два месеца буквално се изолирах от ежедневието, което имах, от всички битовизми, включително от хора, които не искаш да виждаш. Предполагам, че това се е харесало и на другите.

Африка е с различна атмосфера, завинаги ще остане в сърцето ми. Приключението, което преживяхме, беше уникално. Колкото време и пари да имаш, едва ли някога би организирал сам подобно пътешествие– да живееш 1 месец на палатка насред нищото, да се видиш с бушмените, да посетиш ферми за крокодили, за змии, мина за диаманти, затвор за лъвове и още интересни места, на които ще заведем и драгия зрител . Видяхме изключително много неща. И смятам, че всеки един от нас там се е променил по някакъв начин.

Теб как те промени Африка?

Честно казано, още се опитвам да разгадая напълно промяната в себе си. Но нея със сигурност я има. Част от промяната е, че може би станах по-спокойна. Всъщност мен всяко едно пътуване ме променя. Толкова много обичам да пътувам, защото това ме обогатява, а и подлагам себе си на изпитания, виждам доколко мога да живея без някакви неща, с които съм свикнала. Липсата на ток и вода не е толкова фатална, но все пак си е изпитание. Липсата на скрупулите на цивилизацията сякаш те отваря повече за усещанията ти и те освобождава и от собствените ти предразсъдъци.

Пътуванията направиха така, че да се приспособявам по-лесно към хора и ситуации. Интересно е да се видиш как би реагирал в някаква по-екстремна обстановка.

Освен това се чувствам по-щастлива, по-усмихната след това приключение. Сякаш имам друго излъчване. По принцип след всяко пътуване се чувствам добре – защото си дишал друг въздух, видял си други хора.

Обичаш ли да се връщаш?

Да. Особено този път много ми липсваше всичко. Исках да видя близките ми хора, да имам вода, да имам стена (дадох си сметка колко важно е това след една лека пустинна буря, в която щеше да ни хвръкне палатката). Просто исках да съм си вкъщи. От друга страна, усещането през последните седмици в Африка беше странно, защото вече си давахме сметка, че скоро се връщаме и започваше вече да ни липсва и мястото, на което сме. Последните седмици екипът ни беше на много красива локация – до Габороне, един национален парк, вече спяхме в бунгала, имахме ток и вода, всеки ден виждахме носорози и други страхотни животни. Някак си бяхме като капсулирани, защото може би бяхме осъзнали, че сме си изградили наш свят и ни беше малко страх да се върнем. Поне аз така се чувствах.

Страх от какво?

От това, че се връщаш към нормалното, че може би никога повече няма да преживееш това приключение, тази красота. Тя ми липсва.

Цялото интервю четете в новия брой на „Жената днес”

Facebook Twitter Google+

0 Коментара