Снимки Петър Драганов, студио МЕМ
Има едно такова стихче на Недялко Йорданов: „…защото макар да е жилаво злото, в човека все пак побеждава доброто”. Телевизионната водеща Наталия Симеонова е такъв човек – който вярва в доброто у всеки. И търси първо него. Лесно е да й се довериш. Един час разговор с нея ти е достатъчен, за да разбереш как е успявала 10 години да накара хората, гостували й в „Море от любов”, да споделят всякакви интимни неща пред камерите. Сега Наталия полетя, както самата твърди, с новото предаване по bTV „Предай нататък”. Тя е посредникът на доброто, човекът, който се опитва да реши проблем, да сбъдне мечта. Тази дреха й отива. Защото Наталия е един от най-човечните и състрадателни хора. Личи си, че обича това, което прави. И го прави с размах. Не го приема просто като работа, а като кауза. Иска й се хората да се отнасят към целия свят така, както към своите деца. А самата тя мечтае за още едно дете. Наталия има 13-годишна дъщеря Виктория от брака й с Денис Ризов.
Виждала си различни лица на любовта, а доброто има ли много лица?
За разлика от любовта, доброто има едно лице. И то е благородно, изчистено, свято. Виждала съм любовта в какви ли не измерения. Човек понякога прави големи глупости от любов, дори зверства. Вярвам, че истинската любов ни прави по-добри, а несподелената любов или ревността изкривяват човешкото ни лице. В този смисъл сега съм се заела с доста по-благодатна материя.
Сега си нещо като посредник на доброто. Идеята на предаването „Предай нататък” е да помогнеш, да предадеш добрина, да сбъднеш мечта.
Абсолютно. Да провокираш добро. „Предай нататък ” е предаване, което е призвано да промени живота на своите герои към по-добро. Всичко минава през състраданието. Непременно трябва да има поръчител, който ни изпраща при свой близък приятел, колега, роднина или дори непознат.
Прави ми впечатление, че хората, които наистина са силно ударени от съдбата, са с изключително подредена ценностна система. Те ценят малките неща, обожават живота, морални и съвестни са. Питам се трябва ли да ти се случи нещо толкова страшно, за да си подредиш приоритетите?
А на нас ни е най-трудно да изберем на кого да помогнем. Получаваме по 150 писма на ден. Водим се от това да не повтаряме истории, понякога и по региони. В предаването герои са не само тези хора, чиито съдби разказваме, но и нашите благодетели, хората, които правят добро. А ние сме просто посредниците, които свързват едните с другите. Ако приемем, че обликът на предаването се гради от нашите герои, то той бива завършен и позитивно оформен от нашите благодетели. Това са хора с големи сърца. Решенията, които взимат, не са бизнес решения, а човешки решения. Защото да направиш огромен материален жест за напълно непознат е на първо място човещина.
Слави Трифонов ги нарече “инвеститори в доброто”. Как ги намираш и какъв тип хора откликват на молбата за финансова помощ?
Много ми хареса този термин. Намирам ги чрез контактите, които фигурират в моята телефонна книжка, но все по-често това са хора, които просто откривам в Гугъл. Например в случая с ремонта на банята на болната от множествена склероза Елена, аз написах в Гугъл „баня”, кликнах на първото, което ми излезе, и започнах да звъня по телефона. Още на първия разговор човекът отсреща, който се представи като инженер Борис Йосифов, се трогна от историята и веднага каза, че той ще оправи банята.
Това, което ми прави впечатление, е, че малките частни фирми са по-гъвкави във взимането на подобен тип решения. Звъняла съм и на конгломерати и обикновено отговорът е: 2012 е на привършване, да се чуем в началото на 2013-а. Там човешкият фактор не е толкова силен. Рекламата е политика. Докато при малките фирми, които откликват на моята молба, не става дума толкова за реклама, колкото за това да помогнеш. Но тази помощ я виждат хиляди хора в прайм-тайма ( най-гледаното време на bTV ).
0 Коментара