Иолина Василева за книгата си „С обич от Китай“: Заблуда е, че Китай е лесен за обобщаване

Любознателна и отворена към всичко ново, Иолина Василева е специалист по Китай по много начини. Тя е магистър по “Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език” от Софийския университет, наред с магистратурата от НБУ по “Международни отношения и дипломация”. Живее в Китай и учи в тамошен университет, впоследствие посещава многократно азиатската страна, има богат опит в сферата на туризма, бизнеса и културата на Поднебесната империя, консултирала е сделки на китайски фирми, била е гид в свободното си време.

Фотография Беатрис Кранц, грим Велина Ценова

Създава фейсбук-страницата “С обич от Китай”, която поддържа до ден-днешен. Последният й проект е книгата й „С обич от Китай“, в която събира наученото през годините и го разказва с лекота, усмивка и дълбока почит към китайската култура. В момента е в отпуск по майчинство и се грижи за едногодишния си син. Книгата й може да бъде купена през фейсбук страницата „С обич от Китай“, поръчка за доставка може да се направи и на сайта www.maimai.bg

Книгата ви „С обич от Китай“, Иолина, е вече в продажба и се радва на голям интерес сред многобройните фенове на тази огромна азиатска страна с хилядолетна култура. Какво ви отведе за първи път в Китай и защо тази среща се превърна в съдба за вас?

Книгата „С обич от Китай“ действително се посреща за моя радост с голям интерес – написах я, за да покажа Китай отвъд клишетата, не само като древна култура и икономически гигант, а и като място с традиции и стремежи към бъдещето. В сборника съчетах лични наблюдения и културни детайли, които често остават невидими за туриста. С китайската култура имах срещи още през 2006 г., но за първи път отидох в Китай през 2014 г., за да уча китайски език в продължение на две години в университет в 10-милионния град Ухан. Не просто учих езика – научих се да виждам света с нов поглед.

Размина ли се първоначалната ви представа за Китай с реалността, когато заживяхте там?

Спомням си как преди заминаването ми търсех информация за Ухан и не намирах нищо. Нямах представа какво да очаквам като чужденец и студент там. Представях си динамика, навалица и евтина работна ръка, но реалността ме посрещна с изненада – видях една ултрамодерна градска среда, съчетана с хармонично спокойствие и непринудена вежливост у хората.

Самият Китай се оказа много по-красив и многопластов, отколкото очаквах. Онова, което ме изненада най-силно, беше съжителството на крайности в градовете: китен храм до ултрамодерен небостъргач, калиграфия до QR код (още през 2014 година!), уличен готвач с триколка пред лъскав търговски център. Всичко се случваше едновременно, без сблъсък – като че ли това съжителство е напълно естествено.

По време на престоя и следването си в Ухан имахте ли културен шок, който в ретроспекция се оказа ценен урок?

Не усетих културен шок и всъщност най-ценният урок, който научих, беше, че Китай отваря нови хоризонти. И че към всичко трябва да се подхожда без предразсъдъци. Преди да замина, се наслушах на всякакви мнения от рода на „няма да ти хареса“, „храната е странна“, „културата е твърде различна“, „мащабите са огромни“, „прекалено е далече“, „много по-различно е от познатото ти“, „културният шок ще бъде неминуем“, „не тръгвай“… Но човек не бива да се поддава на подобни предубеждения, а да следва убедено своя избор.

В книгата си пишете за философията и историята на Китай, за бита и вярванията на китайците, за традиционната китайска медицина и фън шуей, за природата и обичаите, за кухнята и чая, за най-интересните кътчета и най-великите философи на Поднебесната империя. Какво бихте искали читателите да си „вземат“ от това издание, откъде могат да си го купят и кои са според вас големите заблуди за Китай, които ви се ще да развенчаете?

Бих казала, че една от най-големите заблуди за Китай е, че е лесен за обобщаване. Китай е многолик. В книгата ми се опитвам да покажа именно тази пъстрота. Иска ми се читателите да усетят, че тази култура крие своя логика и разбирания. А книгата може да се купи лесно през фейсбук страницата „С обич от Китай“ или на сайта www.maimai.bg

Един от по-непознатите масово аспекти на китайското познание е концепцията за дълголетието и задържането на младостта. Как можем да се запазим здрави по-дълго според китайците и как да не остаряваме бързо? Много отговори намерих в книгата ви, издайте някои.

Темите за здравето, дълголетието и младостта са наистина дълбока част от китайската традиция. Там здравето не е просто липса на болест, а хармония и баланс. Здравето, според това познание, е резултат от ежедневни малки избори: как се храним, как спим, как се движим и как се чувстваме. Някои от фундаменталните и простички принципи звучат така: „Пийте топла вода – тя събужда жизнената енергия „Ци“ в тялото и помага за хубава кожа и перфектни килограми. Изразявайте емоциите си, не ги задържайте – потиснатите чувства разстройват органите, особено гневът (черен дроб) и тъгата (бели дробове). Движете се всеки ден, но без да се изтощавате. Уважавайте съня – лягането преди 23:00 ч. поддържа жизнеспособността.

Ако трябва да опишете Китай с една дума, с един цвят, с един символ – какво бихте избрали, как бихте го разказали накратко? На какво мирише Китай?

Ако се налага с една дума да опиша Китай, то това е „фу“ (福), което означава „късмет, щастие, изобилие“. Тази дума присъства навсякъде – по вратите, на картичките, в начина, по който китайците гледат на живота. Цветът, разбира се, е червен. А символът – дракон – носител на сила и защита. От всички аромати бих избрала този на зелен чай с жасмин.

Работили сте с български предприемачи, които имат за цел да стъпят на китайския пазар — какви са най-честите грешки или подценявания, които правим, когато подхождаме към китайския бизнес свят?

Китай има уникален набор от бизнес норми. Например, изключително важно е изграждането на лични отношения, които вървят ръка за ръка с професионалните. Също така много предприемачи смятат, че ако продуктът им е успешен на българския пазар, ще бъде успешен и в Китай. Това е голяма грешка. Локализацията на продуктите е от съществено значение – от превода на името до вида на самия продукт, така че той да отговаря на местните вкусове. Когато става въпрос за китайската култура, дори дребни детайли – като например кой къде да застане по време на среща, на кого първо да се сервира чаша с чай, как да се подаде и приеме визитна картичка, могат да имат огромно значение.

Поддържате от години онлайн платформата „С обич от Китай“, чието заглавие използвахте и за книгата си. Откривате ли паралели между българското и китайското светоусещане и начин на живот, които изненадват дори вас самата?

Определено. И българите, и китайците носят в себе си усет за история, за преминали трудности, но и за сила, натрупана през поколенията.

Как балансирате между ролята си на майка на едногодишно дете и амбицията да развивате проекти, свързани с Китай — промени ли майчинството начина, по който гледате на времето и приоритетите си?

Синът ми ми даде нова перспектива – започнах да мисля повече за това какво оставям след себе си и какви ценности искам да предам. Вярвам, че когато правиш нещо с любов – независимо дали отглеждаш дете или развиваш проект – то намира своя отклик.

С какъв Китай мечтаете да запознаете сина си Тихомир един ден — какво бихте искали той да види или усети, когато порасне?

Нямам търпение да порасне и да го заведа в Китай. Ще му покажа неща, които харесвам, но няма да му налагам своите интереси. Искам той сам да открива света по свой собствен начин. Едно от местата, които със сигурност бих искала да види, е Шаолин.

Какво ви вдъхновяваше най-много, докато пишехте книгата си за Китай, и пред какви предизвикателства се изправихте по време на творческия процес?

Докато пишех, исках да разкажа Китай така, както съм го почувствала и видяла през годините, а предизвикателствата бяха най-вече технически – да пиша, да редактирам и да оформям, докато у дома тече динамично ежедневие с малко бебе.

А с какви трудности се сблъскахте като дебютант в българското книгоиздаване?

Като автор без предишен опит, който избра самостоятелното издаване, се сблъсках с много трудности при избора на правилните графичен дизайнер, коректор, фирма за предпечатна подготовка, печатница и др. И всяка стъпка изискваше огромно търпение и воля – особено съчетано с майчинството. Оказва се, че писането е само една малка част от дългия процес, който една книга изминава, преди да стигне до читателя.

Ако трябва да посъветвате млад човек, който днес желае да поеме по подобен на вашия път — да учи и живее в Китай или да работи с Китай — какъв е първият „урок“, който бихте му преподали?

Китай е страна, която не може да бъде разбрана само от книги – за да я опознаеш, трябва да се гмурнеш в неизвестното. Бих препоръчала на този млад човек да бъде упорит, защото успехът идва с усилията. Важно е още да не се страхува да прави грешки. Защото всяка грешка е безценна опитност.

Как виждате развитието си след майчинството — повече в посока автор и изследовател, или повече бизнесдама, или повече разказвач на истории?

В същността ми е заложено да се занимавам с различни дейности и не бих могла да се огранича само до една роля. Автор съм, разказвач на истории, преводач, изследовател и, разбира се, имам своите амбиции в света на бизнеса. Вярвам, че всеки ден ни носи нови идеи и възможности.

Имате поглед и отвътре, и отвън върху китайското общество — какво е мястото на жената там?

Жените в съвременен Китай са високообразовани и присъстват в ключови индустрии, та Китай е сред държавите с най-голям брой жени милиардери само със собствен труд. За по-възрастните поколения обаче създаването на семейство е от по-голяма важност и често необвързаните жени над 27 години се сблъскват с натиск да се омъжат.

Кои са трите китайски ястия, които най-много харесвате и дори сте превърнали в „свои“ у дома?

Много любими са ми пелмените „дзяодзъ“, спагетите „жъганмиен“ и патица по пекински.

Във време, когато светът често гледа на Китай през призмата на геополитиката и икономиката, вие избирате да разказвате за културата, традициите, хората, лайфстайла — защо именно този „човешки“ разказ е важен днес?

Разказите за традиции, обичаи и ежедневие са важни, защото те разрушават стереотипите и показват истинската същност на една нация — видяна не само през призмата на политиката и икономиката. Точно тези истории създават мостове на разбиране, емпатия и уважение между хората и културите.