Тя е много слънчева, позитивна и вярваща в себе си жена, въпреки че няма почти никакво време за себе си. Майка е на три малки деца (две момчета на 4 и 5 години и момиченце на 1 г.) и всеки делничен ден води предаване по телевизията. Тя е Даниела Колева – новата водеща на „Часът на мама” по bTV Lady. Избрана е след кастинг, сред над 700 кандидатки. Първоначално е искала да стане актриса, но не я приемат. Завършила е магистратура по “Управление на масовите комуникации” и бакалавърска степен по телевизионна журналистика в НБУ. Работила е като репортер, редактор, автор на рубрики и водеща и на други предавания. Специализирала е в дирекция „Новини” и сутрешния блок на италианската държавна телевизия RAI 1. Близо 4 години е работила като аташе по културата и печата в посолството на България в Рим. Омъжва се за съпруга си Росен в Рим, в българската православна църква. Там са кръстени и трите им деца.
Ти си водеща на предаване, в което се разказват и истории. Умеем ли българите да разказваме истории? И важно ли е да го правим?
Не съвсем. Докато бях на специализация в италианската телевизия RAI 1, разбрах колко много споделят италианците. Там не се притесняват да говорят за личните си драми. Имат много предавания за истински истории. А тук, в България, сме възпитавани да държим проблемите си заключени зад вратите. Иска ми се да разчупим това мислене в нашето предаване. Продължаваме линията, която беше започната и преди в „Часът на мама”- да каним обикновени майки с техните истории. Те са тези, които всеки ден се сблъскват с различни проблеми, те са истинските борци. Малко са все още жените, които се съгласяват да споделят, особено когато става въпрос за децата им. Сякаш има нещо страмно в това да кажем от какво е болно детето ни, какъв психологически проблем има. Трябва да се научим, че когато говорим за деца, няма място за срам. Споделяйки, първо, можем да помогнем сами на себе си и, второ, да помогнем и на много майки с подобни на нашите проблеми. Вярвам, че всяка една разказана история обогатява и помага на зрителите. Тя обогатява и мен. Фактът, че жените споделят в предаването, означава, че са го приели като институция, като място, където могат да бъдат себе си, а не като шоу, като участник в спектакъл, чиято цел е да се покаже как може да се разплаче една жена.
Ти лично коя история би разказвала, повтаряла непрекъснато?
Когато говорим за жена, която е станала майка, не мисля, че има по-важна история от тази, свързана с детето й.
За мен най-истинската, най-близката до сърцето ми история, е борбата да имаш дете. Познавам тази борба.
За да имам три деца, преживях седем бременности, четири от които загубих не по мое желание. Всяка една от загубите преживях много тежко, особено първата, когато все още нямах нито едно дете. Не можех да повярвам, че това се случва на мен, докато не разбрах, че всяка трета бременност по света завършва със спонтанен аборт. В тази ситуация се обърнах към Господ и към природата и питах, питах: “Защо точно на мен, защо са срещу мен?”. Постепенно осъзнах, че не са срещу мен, а се опитват да ме предпазят от нещо по-лошо, което може да ми се случи. Но това не ме спря. Не се отказах. Споделям тази толкова болезнена за мен история, защото искам да съм открита. Така е честно – след като различни жени разказват историите си пред мен в предаването, трябва и аз да мога да го правя. И искам да кажа на всички майки, които преживяват това, което и аз съм преживяла: Не се отказвайте, борете си. Вярвайте, че ще бъдете майки, независимо дали биологични или не. Има достатъчно дечица, които се нуждаят от майчина грижа.
Ти си майка на три малки деца. Често срещам в пресата за теб определението” майка-героиня”. Дразниш ли се? Или пък ти харесва да те наричат така?
Нито ми харесва, нито ме дразни. Но не се смятам за героиня. Не мисля, че е някакво геройство да родиш три деца. Господ няма да ти даде три деца, ако смята, че няма да се справиш. Вярвам, че нищо няма да ти бъде дадено, ако там горе не е преценено, че имаш силите да се справиш. Героини са всички онези жени, които в недоимък и нищета раждат и отглеждат с много любов децата си. Аз съм щастлива, че имам прекрасно семейство, страхотен съпруг, на когото мога да разчитам, имам и работа. И да, не ни е лесно, но съумяваме да се справяме. Майки-героини са онези жени, които с много лишения, дори изоставени от мъжете си, не изоставят децата си, а ги отглеждат с обич.
Няколко пъти спомена Господ. Вярваща ли си?
Да. Вярвам, че ние сами определяме съдбата си, водени от Господ, който ни закриля, но не смятам, че човек има предначертана съдба. Господ прекалено много обича хората и ни дава няколко пътища и правото сами да изберем по кой от тях да тръгнем. Дава ни избор. И затова отговорността е наша. Ние избираме пътеката към заветната цел. Много вярвам в позитивното мислене. Вярвам, че това, което мислим, ни се случва. Вярвам, че мислите, които излъчваме към хората, се връщат и към нас. Ако излъчваме любов, ще получаваме повече любов. Ако се поддадем на агресията, на завистта, няма да ни се върне нищо хубаво.
0 Коментара