– Да ти кажа, бебче, предпочитам епилатора, щото ефектът от епилацията трае до три седмици, а косъмчетата израстват по-слаби и редки! И е по-добро от лазера или фотото, щото там не трябва да имаш никакви косми преди започване на процедурите! А и инвестицията е еднократна!
Всякакви разговори човек може да чуе във фитнеса, но тази реплика от устата на мускулестия инструктор към младото гадже на велоергометъра, накара всеки косъм по тялото ми да се загърчи от ужас. А бебчето кимаше сериозно и вметваше своите си наблюдения по въпроса.
Младежът, 18-20 годишен яко напомпан фитнес-маниак, обаче се оказа доста по-компетентен от девойката. Признавам си, за първи път научих че лазерните вълни със специфична дължина осъществяват дълбочинно подкожно проникване, провокирайки унищожаване на структурата на косъма и възпрепятстват неговото израстване. Също, че лазерът действа директно върху меланина и луковиците! Упс! Както и че в България по-разпространена била топлата кола маска. А при бръсненето ножчетата трябва да се сменят на три-четири ползвания и не трябва да се изкушавате да ползвате чужди!
Девойката накрая го гледаше почти влюбено, а после смениха темата – минаха на тази за чорапите и чорапогащниците, където младежът също показа завидни познания.
Аз тогава (преди няколко седмици), не знам защо, се сетих за казармата. И се успокоих – за себе си и за този младеж, в наборна някога възраст, който можеше да знае за обезкосмяването повече и от Британската енциклопедия, но някои неща нямаше да научи никога – и за хубаво, и за лошо. За обезкосмяването и чорапите ми е думата. Сега чета някакви призиви за връщането на казармата и прочие мнения как се ставало мъж и че затова вече нямало мъже и т.н. Не искам да взимам страна по този спор, но да видим на какво ме научи мен казармата относно бръсненето и древния наместник на чорапите – партенката:
За бръсненето
Човек може да се бръсне с едно ножче месеци наред, дори и без вода, т.е. на сухо, щото вода понякога просто няма или ако има, по-безопасно е да не се ползва. В началото кожата, ако е по-чувствителна, протестира, зачервява се и се обрива, но след известно време се примирява, загрубява и придобива патинирания гланц, блясък и мекота на щавената кожа. Няма проблем да се бръснете и с чуждо ножче, щото ако старшинката те иска на плаца след 5 минути, нямаш ножче, а и водата е спряла – нямаш друг избор. Бръсненето може да се извършва освен без вода и в условия на пълна тъмнина – в палатка на полето по време на учение, легнал в спалното помещение, за да си готов за тревогата след малко или просто навсякъде другаде – е, докато свикнете, можете и да заприличате в началото на чеченски военнопленник в по-добрия случай, а в по-лошия – на Чарлз Буковски, но с времето и опита резултатът е идеален. Почти. На кожата вече й е все тая. На Буковски също.
„За обезкосмяването“ – из спомените на един приятел Митака
„Месец септември, топло, дори нетърпимо горещо……Плевен, ШЗО. Плацът голям, хиляди новобранци тренират за клетва, напред – назад и пак така с високо вдигнат крак, и така по цял ден, три месеца, та до самата клетва. Тренировъчното облекло, най-новият модел вълнена униформа, горно и долно с красив кафяв цвят, по известен в модните среди като „Въшкарник“. Та, именно тази одежда от висшата мода успя по невероятен начин да отскубне всеки един косъм от моите слаби тогава, вълнясали новобрански крачета и да им придаде онази нежност и красота, към която днешните „мъже“ се стремят. Да, но за разлика от сега, тогава, ние бяхме малко смутени, дори ужасени от новия облик на „мъжките“ си крачета. Дори някои, в стремежа си да не постигнат този „зашеметяващ“ ефект, обличаха под шаяка памучен клин…..та да им пази косъмчетата. Та така, разни хора, разни идеали“, приключва спомените си старият старшина-школник.
За чорапите и партенките
Преди да се появи чорапът, по тези географски ширини гордо и безапелационно е властвала партенката – квадратно парче памучен, по възможност, плат, който се увива около крака. И това е – просто като партенка. Лесно се пере, простира, съхне и така десетки пъти, докато първоначалният бял цвят не придобие мръсно сивия оттенък на кофите за боклук, а самата материя добие нежността на поцинкована ламарина. Преди имаше такъв лаф за някое „ароматно” място или дестинация – мирише „като в спално помещение”. В смисъл – не кофти, не гадно, не отвратително, не ужасяващо, а „като в спално помещение” – т.е. това беше еманацията на вонята, просмукала се навсякъде точно от прословутите партенки.
Само мъж, бил в казармата, знае за какво иде реч. Не знам каква е връзката, но има и един актуален и в момента израз – някой да ти „върже партенка” – т.е. да те изработи. Защо партенката е придобила тази нерадостна слава, не знам, но си мисля, че трябва да й отдадем нужната почит, като й построим паметник неръкотворен. А дали ще мирише, колко, непрекъснато ли ще е или само през нощта, това вече трябва да стане обект на задълбочен предварителен обществен дебат с участието на експерти и видни общественици, за да не повтаряме някои грешки от съвсем близкото минало.
Аристотел е казал, че познанието се добива лесно, за разлика от мъдростта. Мен казармата не знам дали ме направи по-мъдър или по-мъж, но болезнени познания придобих наистина лесно за има-няма 27 месеца. С тези мои знания наистина изобщо не бих впечатлил гладко епилирания мускулест инструктор, още по-малко бебчето от велоергометъра, но съм сигурен в едно – предпочитам горчивата чаша на болезненото познание пред сладкия елексир на новия СПИН – Синдрома на придобитата мъжка недостатъчност!
Източник: Блогът на Ахилеас Лилов
0 Коментара