Ти си най-добрата танцьорка в скут, която съм изпитвал! Така се обръщам към Никол, която, разбира се, дори не се доближава до средното ниво лап-денсърки, които съм срещал в последните месеци. За неразбралите това въведение пояснявам – предстои един вулгарен, субективен и неблагонадежден гастрол из българските стриптийз барове. От първо лице.

erotic-229682_1280
Не си представяйте стриптийз баровете като в американските филми. На първо място, няма сбирщина мъже с влажни погледи, които подсвиркват от подножието на пилона и хвърлят дребни банкноти по танцьорките. Или сме по-културни, или сме по-бедни, но българските еротични барове не предлагат така атрактивната услуга

да засипеш голо момиче със стотинки.

Вместо това стоиш кротко в сумрачно помещение, около теб се носят приятни аромати, завихря те силна музика от всякакъв тип (от Селин Дион, през Криско до сръбска чалга) и пиеш алкохол с ужасна надценка.

Първия ми път на подобно място (случил се напълно ненадейно, но станал причина за множество последващи брожения по среднощните бордеи) се оказвам в сепаре с отличен изглед към три пилона. На тях едно след друго се изреждат момичета само по прашки. Задръжките се захвърлени, изписани тела се усукват сластно, музиката избледнява на фона на гледките, атмосферата и опиянението. Когато на преден преден план излиза танцьорка, спуска се въртеливо по пилона с главата надолу и широк разкрач, а накрая зърната ѝ се взрат право в очите ти – си казваш:

„Лудница! Нищо вече не е същото“

smallСлед фазата с танца, стриптийзьорките обикновено се спускат към някоя жертва в клуба, започват да ѝ се умилкват, предлагат ѝ танц в скута. Девойките, особено не толкова удобните за гледане, понякога са доста убедителни, както човек научава още при първите си визити на такива места.

Минута за полезна информация – цената на танца във всеки стриптийз клуб е точно 20 лева, а продължителността му – една песен. По време на него ти, зрителят съучастник в еротичното увеселение, седиш, а връз теб се кърши избраното момиче. То невинаги е толкова умело, колкото може би очакваш, а дори понякога е неприятно – но си струва, защото се случва да изскачат истински бисери на танцувалното и еротично изкуство, които само с щрихи в движенията си отключват не(по)дозирани страсти и отвиват главата ти със замах и аромат.

Съвет към новобранци: Винаги след танц в скута девойката предлага той да продължи. Още една песен и още двайсет лева. Не бързайте да приемете и да се подлъжете – тези дами винаги миришат възхитително и винаги те гледат с такава сласт, сякаш си единственият мъж в живота им. Ти знаеш, че не си, но те все пак са голи, а и този поглед…

o-BRA-facebook

 

Из стриптийз баровете се срещат всякакви момичета – болезнено слаби и по-пълни, с целулит или стърчащи кокали, бледолики и мургави,

с изящна змийска грациозност и с меча непохватност.

На някои места те танцуват само по прашки; на други първо са по сутиен, после го свалят; на трети се събличат чисто голи. Последният случай е щекотлив, тъй като управителите на тези заведения са подбрали точната светлина, за да не можеш да видиш абсолютно нищо освен липсата на гащи, а при точно определен ракурс – подозрително еднакви интимни прически.

Споменатата в началото Никол е изключение.

Тя винаги танцува с нещо като впит корсаж

Разбира се, „танцува“ е силно казано, тъй като Никол е доста пълна дама и единственото, което прави край пилона, е бавно-бавно да го обикаля, хванала го с една ръка. Когато я виждам за пръв път, на фона на някои изключително умели танцьорки, изпълняващи сложни фигури и оставящи те със зяпнала уста дори само с грация, се усещам безкрайно любопитен. И си я викам – за ужас на приятеля, с когото съм.

Никол е трогателна в непохватността си в скута ми – движи се недотам координирано, неволно ме задушава, а към средата на изпълнението си прекрасната миризма от кожата ѝ започва да придобива киселеещи нотки. Дори няколко пъти ме зашлевява през лицето с масивната си отпусната гърда! Надявам се колкото може по-бързо агонията ми, а и нейната, да приключи. По онова време вече съм придобил изследователски нюх към стриптийзьорската природа, затова и опитвам да разчупя ледовете, като я питам от колко време се занимава с това. Отвръща ми, за моя искрена изненада, че от 10 години е в бизнеса. Възкликвам: „О, личи си!“ и безочливо я лъжа, че е най-добрата танцьорка в скут, която съм изпитвал – при все че съм имал близък досег с немалко от колежките ѝ.

Веднъж влизам в полупразен стрийп-клуб във Варна. Момичетата – до едно грозни и/или с несиметрична физика. Моментът, в който се озовавам сред тях,

решавам да опитам нещо ново

Да излъжа, че съм от Ирак, например. В крайна сметка – да гледаш голи красавици и да им плащаш да танцуват в теб е хубаво и полезно изживяване, но се изтърква и имаш нужда от нова тръпка. По някое време до мен се приплъзва една от стриптийзьорките (всъщност най-нелицеприятната, с вид на изправена тухла четворка с изрусена коса) и ме пита с по-лош дори от моя английски как се казвам и откъде съм. „Ахмед, фром Ирак“, казвам ѝ на секундата и задавам въпрос тя как се казва и коя зодия е. „Мила енд… близнаци“, отвръща ми и ме пита искам ли танц.

Поисквам – и се започва. Минути по-късно, с ясното съзнание, че нямам достатъчно пари в брой, приемам танцът да продължи и втора песен. След края ѝ искам ПОС-терминал, а момичето се ошашавва – не ме разбира, очите ѝ трескаво започват да се въртят в опит да схване непознатите думи, с които я бомбардирам. Отвежда ме при хостесата, разбираме се, че няма как да платя с карта. До банкомат ще ме водят. Мила Близнаците, макар и с една глава по-ниска от мен, ме хваща здраво под ръка и ме стоварва пред охраната на входа с авторитетна команда: „Тоя трябва да отиде до банкомата, иди с него, че е от Ирак, кой знае какво ще измисли“. А гардът вяло ми махва в някаква посока с думите: „итс деър, райт овър дъ корнер“. С бодра крачка се отправям натам, докато чувам как Мила Близнаците изскача на тротоара и вика към колегата си: „Ах тоя педераст с педераст, сега няма да се върне, избяга ми с парите!“. Аз, разбира се, се връщам, въпреки нанесената ми обида…

Момичетата, разбира се, почти винаги са изключително мили и не те обвиняват в хомосексуализъм току така. Донка например. Вежлива девойка, която ми танцува, а аз,

сред няколко комплимента за изяществото на татуировките ѝ,

ѝ споделям фалшивото намерение да пиша книга за стриптийза в България. Тя (първо се е представила като Дона, но после с половинчата усмивка е признала за допълнителната буква) в неприкрит възторг приема комплиментите ми колко е очарователна и класна за разлика от болшинството свои колежки из страната, а след това остава около двайсет минути в сепарето с мен напълно безплатно – и провеждаме един изненадващо интересен разговор за музика, филми и ежедневието на еротичните танцьорки.

Уточнение към новобранците: Стрип-клубовете предлагат услугата „компания“ – плащаш на избрано момиче коктейл по свой избор, но на многократно завишена цена. То стои до теб, усмихва ти се и търси начини да те омае с присъствие… без да е голо.

profimedia-0148520202
Снимка: Profimedia

 

Навярно изниква един важен въпрос – предлагат ли се момичетата в тези клубове за нещо повече от веселба в скута? Казусът е измамен. Не зная какво визуално впечатление създавам, но когато веднъж се качвам на такси и му казвам името на даден стриптийз бар, шофьорът ме поглежда строго:

„Нали знаеш, че там не са проститутки? Но ако искаш, ще те заведа където има“.

В един от стриптийз баровете пък хостесата със сядането ми ми изрежда пълен ценоразпис – танц в скута, компания, секс за час, но на мой терен!

Друг бакшиш, седмици по-рано вещо ме въвежда в тонове истории от софийския ъндърграунд – къде има бардаци, колко струват момичетата там, къде са по-хубави, в кой часови диапазон е най-добре да отидеш… А по въпроса за стриптийзьорките – че не всички продават плътта си докрай. Не се обиждали обаче, ако ги попиташ деликатно – и ако те не могат да ти помогнат,

просто ти представят своя по-склонна колежка

Една от големите беди при честото посещаване на подобни заведения са парите. Там те просто се леят. В болшинството от вечерите последващият разчет е мъчен – нищо не ти връща таксата вход (5 до 10 лева), по 7-те лева за всяка малка водка, по 20-те за 3-минутен танц в скута със съмнителен ефект. С разочарование и погнуса се сещаш например за онзи продължен танц със силиконовата грозотия или за поредното голямо, което дори не ти се е пиело – и ти се ще да бе прекарал спокойна вечер с вино и книга у дома, вместо да хвърляш банкноти нахалост.

Stripper and Patron in Bar

Мой приятел, вдъхновен от пътешествията ми, веднъж отишъл със свой другар – и двамата без предишен опит със стриптийза – в доста реномиран клуб в София. Та този ми ти приятел изхарчил 1300 лева (за бутилки уиски например и за едночасов танц от три стриптийзьорки едновременно). На сутринта ми звънна да анонсира целибат, неподправена омраза към мен и дългосрочен план за икономии…

В редки случаи обаче всеки лев си е струвал – тогава на сутринта си изпълнен с еуфория, която дълго не те напуска. Натрапчиви спомени се бият в главата ти кой е по- по- най, копнееш лудницата да се повтори и отново адреналинната тръпка да бяга по цялото ти тяло. Но великите еротични събития никога не се повтарят.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара