Твърде познати, и то не от вчера са проблемите за взаимоотношенията между мъжа и жената, за дома и семейството, за отглеждането и възпитанието на децата. Не се наемаме да правим изчерпателен преглед и анализ на публикуваното по тези въпроси в българския печат от втората половина на миналия и началото на нашия XX век. Защо да не помислим върху избрани редове от старите страници? Колкото до усмивката, може би с нея ще ни бъде по-леко да открием за себе си отдавна търсената „рецепта“ за житейска мъдрост?
Двадесет и седем години след излизане на първото българско списание „Любословие“, издавано от Константин Фотинов, българката се сдобива със свое „собствено“ — „Ружица или ред книжки за жените“. Списанието е издавано от Петко Рачов Славейков в Цариград, а годината е 1871. Желанието на П. Славейков да създаде подобно списание се е зародило още през 1862 г., когато той издава „Залъгалки“, а през 1869г. – брошурата „По въпроса за жените“. „Ружица“ има общообразователен характер. Самият Славейков – издател, съставител, редактор и по всяка вероятност единственият автор на материалите в „Ружица“, изтъква, че целта на списанието е „да спомогне колко годе за по-бързото развиване и унапредване и на нежния пол между нас българите“.
В книжка първа уводната статия е озаглавена
„По възпитанието на жените“.
В нея се изтъква, че „мъжът става за през всичкия си живот такъв, какъвто би го направила жената, или като майка или като съпруга“. Авторът подчертава, че възпитанието на женския пол у нас е занемарено и макар да се забелязва едно пробуждане в народа, то с нищо не е допринесло за напредването на женското обучение. „Как може да се развива правилно жената, когато тя стои настрана от обществения живот и не може да развие умствените и нравствените сили, с които природата я е дарила.“
Според Славейков предопределението на жената по онова време е да бъде добра съпруга, майка и домакиня. Затова и обучението й трябва да се състои от три неща – „първо от добра практика (опитност) в живота и в къщното икономическо образование, т. е. от всичките знания на домашната икономия, второ – от религиозно и нравствено образование и трето – от умствено развитие.“ В статията той прави паралел с възпитанието на англичанките и „немцойките“, от които трябвало да се поучи тогавашната българка. Разкрил още в началото своите възгледи за развитието и мястото на жената в обществото, съставителят отделя внимание и на въпроса:
„Кога е жената хубавица?“
И веднага добавя, че на този въпрос винаги има два противоположни отговора – мъжете смятат, че една жена е „лепотна“, когато притежава добри качества, а нежният пол обратно – жената е хубава, ако е напудрена и се носи по модата, като умее да се „влада по етикецията или както алафрангата го казват бон тон“.
Петко Слайвейков живял с две жени едновременно.
Славейков се обявява против неумелото гримиране и неприличното обличане. С типичен за него език – точен и злъчен – заявява, че такава жена е „смешно позорище“, защото „прилича на маймуната, която иска да се преструва на кокона“. И продължава – „смешно е човек да гледа някоя попреминала 40-те години жена в къса рокля да тръгне по пътя
щръклясала и закъдрила пробелялата си вече коса“.
Ето защо той призовава към умереност във всичко, тъй като душевната хубост и сила е по-яка от телесната.
В първата книжка авторът дава четири правила за запазване на кожата. Тя трябва да се маже с дървено масло или с мляко. Освен това всеки е длъжен да се къпе в студена вода – през лятото всеки ден, като „младите и мършавите след пладне, а старите и дебелите — преди пладне“, през зимата – 2-3 пъти в месеца в каца с температура на водата 25 градуса. Лицето също трябва да се мие всеки ден със студена вода. Не на последно място авторът поставя и редовното преобличане.
Славейков отбелязва, че според проучването на д-р Старк от Шотландия неженените умират по-често от женените. Не пропуска да даде и една препоръка: За да бъде съпружеският живот дълъг и щастлив, мъжът трябва да мисли, че на света има само една добра жена и това е неговата, а съпругата, че няма по-добър мъж от нейния.
Брак и безбрачие. История на морала от края на 19 век
С няколко месеца закъснение се появява и втората книжка от „Ружица или ред книжки за жените“. И в нея Петко Славейков отново набляга на нуждата за възпитанието на българката. Той не е съгласен с онези, които твърдят, че жената не трябва да бъде учена. Напротив, авторът-редактор е за обучение, но обучение целенасочено, което ще я улесни в бъдещия й семеен живот. Според него много е важно една жена да бъде пестелива, защото „с две бодвания на иглата се закърпва дрехата, с малко вар се белосва къщата, една пара ражда меджидие (турска монета)“.
А накрая авторът дава един афоризъм – оженването се ражда от залюбването, както оцетът от виното.
Здравословните ползи от брачните наслаждения
И макар да е имал намерението да продължи издаването на „Ружица“, книжка втора е последна. Петко Р. Славейков е в отчаяние, защото около стотина спомоществователи не са се обадили, а едвам десетина са платили книжките. Няма пари за хартия, а това е „и срамно и жалко, но истинно е“. Въпреки това Славейков търси начини да издаде 3-и и 4-и брой на списанието. Апелира към българския нежен пол да „покаже и той от своя страна едно по-голямо честолюбие за поддържането му“. Но уви…
0 Коментара