Един път в седмицата

– Панфилова, пак се туткаш – недоволно каза Дмитри Александрович на жена си. – Защо не слагаш масата?

Жената послушно започна да я подрежда.

– Нима така съм те учил? Къде е таблата?

Жената излезе и се върна с табла.

Не я слагаш на мястото. Постави я тук! А къде е виното? Пак ли го забрави?

Жената донесе бутилка вино.

– Походката ти нищо не струва – намръщи се Дмитри Александрович, – но няма как. Седни!

Жената седна.

– Не там. Ето тук. . .

Те помълчаха. Мъжът почука с пръстите си върху облегалката на стола и заповяда:

– Изпей нещо!

Жената запя бодра песен.

– Не, недей, по-добре да не пееш.

Той се облегна отново на стола и запуши. Използвайки паузата, жената плахо взе лъжицата.

– Ти какво, да не искаш да ядеш? – учуди се той. – Остави лъжицата. Ще ядеш, когато дойдат гостите. А сега полей цветята. И това ли забрави? Мъжът изпусна клъбце дим от устата си, отпи глътка кафе й присви очи:

– Хайде по-весело, не виждам никакъв ентусиазъм!…  Какво мърмориш? Кажи го по-високо! И после как поливаш?

Колко пъти ще те уча?

Панфилова привърши поливането и въпросително погледна мъжа си. Звънна се.

– Иди сега да отвориш вратата – разреши Дмитри Александрович. -Трябва да си радостна. Тичай!

Жената посрещна гостите, заведе ги в стаята и зачака понататъшните нареждания. Но те не идваха. Замислен, мъжът мълчеше. Той мислеше: скоро ще се върнат вкъщи и

жена му отново ще командва и нарежда,

а той покорно ще изпълнява всяка нейна заповед така, както прави това вече петнайсет години от съвместния им живот… Но това ще бъде после, когато се върнат. А дотогава… дотогава… вечерта продължава още и той ще командва. Ще командва поне един път в седмицата тук, на репетицията на заводския драматичен кръжок, където той, Дмитри Александрович, е ръководител и режисьор, а жена му е обикновена участничка в самодейността и трябва безусловно да изпълнява всяко негово нареждане.

Дмитри Александрович се изтръгна от мислите си, отмести недопитата чаша кафе, изкачи се от зрителната зала на сцената и безжалостно каза:

– Не, Панфилова, така не се посрещат гости… Повтори сцената отново.