В съвременните градове зелените пространства намаляват, а покривите се увеличават ежегодно. Градините, които се изграждат върху плоските покриви на жилищни, обществени, промишлени или селскостопански сгради, гаражи и подземни паркинги, донякъде наваксват липсващите зеленина и биоразнообразие.


В развитите държави покривните  градини стават все по-популярни – те създават по-приятни условия за работа и живот в гъсто застроената градска среда и осигуряват така необходимото зелено пространство. Представляват допълнение към градския дом,  което може да се използва и като място за спорт и релаксация.

Подобно на традиционната градина, и тук можем да прибавим атрактивни детайли: осветление, мебели, барбекю, печки за затопляне на открито, настилки, водни ефекти, места за сядане и всякакви други акценти. Оформят се приятни естетични пространства, обогатява  се архитектурата на сградите и се допринася за регулиране на екологичното равновесие в градовете.

Друго много важно качество  на покривните градини е, че те осигуряват добра топлоизолация. Слоят почва, мулч и растения служат като термална бариера, стабилизираща температурата на сградата въпреки външните амплитуди.

Освен да осигурят ценно място за релакс и да намалят сметките за отопление,  покривните градини редуцират градския топлинен ефект и замърсяването  и осигуряват  място за живеене на полезни птици и насекоми. Зелените покриви предпазват покрива от ултравиолетовата радиация и са много полезни при забавянето на оттичането на дъждовна вода преди нейното влизане в улуците и канализацията.


Специфични особености при създаването на покривни градини 

Когато правим покривна градина, има няколко фактора, които трябва да имаме предвид. Първо и много важно е носещата способност на покрива. Ако сградата се проектира в момента, строителният инженер трябва да оразмери плочите и стените така, че да могат да носят тежестта на предвидената растителност, на необходимия слой почва, както и на настилките и водните площи, ако сме предвидили такива.


Освен това е добре да не се предвиждат комини, отдушници, вентилационни тръби, а ако е наложително да има такива, те да са в минимални количества. За бързото оттичане на водите много важни са и наклоните на покривите (те варират от 1-3% при жилищните сгради до 4-5% при промишлените).

Когато се изгражда топлоизолацията на покрива, трябва да се има предвид допълнителното натоварване от покривните градини и материалите за топлоизолация да са достатъчно издръжливи на натиск. Друга, много съществена част от конструирането на покривна градина, е осигуряването на хидроизолация, както и предпазването корените на растенията да не нарушат покривната конструкция.

Зелените покриви представляват цялостна система от слоеве и дренажи, осигуряваща постоянни непрекъснати слоеве на защита.


Съвременните технологични постижения са ги направили по-леки, по устойчиви и по-способни да издържат на екстремални условия. Хидроизолацията се поставя върху бетонната плоча и може за бъде от различни видове битумни мушами, защитно изолационно фолио, както и от други синтетични материали, армирани със стъклено влакно.

Дренажът под почвата е задължителен и се прави, като се сложи слой с дебелина от 8-10 до 30 см от синтетични материали или чакъл, в който могат да се полагат при нужда дренажни тръби. За да можем да засадим трева, както и ниски цветя и храсти, трябва да имаме дебелина на почвения слой минимум 20 см. За засаждане на средни и високи храсти и ниски дървета, почвеният слой трябва да е минимум 60 см, но е добре да бъде 1-1.5 м, а при възможност и  по-дълбок.  Трябва да вземем под внимание също, че на покрива скоростта на вятъра е по-висока, температурните амплитуди – по-големи, а влагата за растенията – ограничена. Растенията, които се развиват добре при тези условия,  са видовете непретенциозни към влажността и хранителността на почвата с плитка коренова система.

Има различни методи и технологии  за създаване на зелен покрив, които варират в различните държави и различните фирми. Важното е да се осигурят базисните елементи: хидро-, паро- и топлоизолацията на покривната плоча; да се предвидят съответните дренажни слоеве между почвата и плочата; да се осигури филтърна рогозка и геотекстил, които да предпазват от преминаването на почва в дренажа и съответно в канализационните тръби, както и да предпазят корените на растенията да не нарушат покривната конструкция.

Видове градини

Покривната градина може да бъде много семпла –  само с естетична цел и не толкова за използване от хора. Такива градини  изискват минимална поддръжка, могат да се направят с тънък почвен слой и да са с по-сухолюбиви, устойчиви и издръжливи растения. Също така могат да се направят и геометрични, пейзажни, екзотични  и всякакви други видове покривни градини, които осигуряват интересни открити пространства. Освен богато озеленяване, те могат да имат настилки с интересни текстури, места за сядане, водни площи, леки перголи, навеси и беседки, пейки, изкуство и всякакви други градински елементи. За направата на такъв тип покривни градини е необходим дебел почвен слой, поливна система и се изисква интензивна поддръжка.

В зависимост от индивидуалните предпочитания, от възможностите за носене на плочата и възможностите за хидроизолация, покривните градини могат да бъдат интензивни и екстензивни, както и да се правят различни вариации. При интензивните покривни градини растителният слой е по-дълбок,  има възможност да се засадят повече видове растения, включително храсти и дървета. При екстензивните се отглеждат нискорастящи растения, като седуми например, и до тях няма достъп освен за периодична, но не много честа поддръжка. Ако покривът има възможност да носи тънък слой почва, градината може да е чисто декоративна, предназначена само за гледане, без да се ходи из  нея, например покрита с различни цветове филц, могат да се засадят сухоустойчиви треви и ниски почвопокривни растения. Този тип покривни градини  се правят с цел да са самоподдържащи се.

Естествено, могат да се правят много междинни варианти. Например: ако имаме възможност да положим тънък почвен слой, който позволява да се посади  само трева и почвопокривни, може за дървета и по-големи храсти да предвидим цветарници, в които дълбочината на почвения слой е по-голяма.

Ако е трудно да се реализира хидроизолация или искаме по-просто решение, можем да  направим градина с красив рисунък, която да аранжираме с растения в съдове и кашпи, т.е. да спестим почвения пласт, дренажните слоеве и геотекстила.

Да се направи покривна тераса не е евтино, но в дългосрочен план ивестицията  се изплаща и даже носи печалба, тъй като стойността на имота се покачва от наличието на градина-тераса.

От списание „Наш дом“

Facebook Twitter Google+

0 Коментара