Талантливата певица София Георгиева се завърна на музикалната сцена с нова песен – „Пътят към теб“. Музиката е на Момчил Колев, с когото работят и по издаването на нов албум. Парчето, което излезе 18 години след безспорния й хит „Син талисман“, е една препратка към духа на 90-те години на миналия век, към звученето на ню уейва.София започва да пее още като малка в детски хор. През 2004 г. завършва поп и джаз пеене в Нов български университет в класа на Георги Кордов, след това учи при Алис Боварян. В момента завършва магистратура. 5 години е живяла в Англия. Заедно с Виктория Манчева реализират в Лондон етнопроекта „Земела“ с идея да популяризират българския фолклор.
Снимки: Нели Гаврилова
Новата ти песен „Пътят към теб“ носи заряд, насочен към миналото – звученето, ню уейва. Но 12-годишната ми дъщеря, която също се казва София, много хареса музиката, която е различна от т.нар. „модерни тенденции”. Така че това не е просто песен, носеща духа на 90-те. Защо точно този сингъл избра, за да се завърнеш на музикалната сцена?
София е мъдра и вероятно затова харесва песента ми. Разбира се, казвам това с усмивка и огромна радост, че 12-годишно дете реагира така положително на музиката ни. Автор на ‘’Пътят към теб’’, както и на доста от песните, които съм изпяла, е Момчил Колев. Момчил освен че е авторът, с когото работя най-добре и ме усеща най-непосредствено, е и мой много близък приятел, когото изключително много обичам и ценя.
Момчил е класик и най-добрият мелодик според мен, аз пък никога не съм се водила по така наречените ‘’модни тенденции’’, когато избирам песните си. Никак не беше трудно да избера тази песен. Още като чух демото, и ме грабна. Настръхнах, а това е достатъчен атестат за мен. Лина Шишкова написа много бързо текста. Когато Вселената вибрира с твоята честота, няма сила, която да спре процеса… Истински щастлива съм, че песента се харесва и докосва хората. Това е резултатът, който удовлетворява всеки изпълнител.
Парчето отново е любовно… Какво послание искаш да предадеш чрез него?
Музиката е средство, чрез което посланието, което пращаш, стига най-бързо до хората. Днес все по-трудно се разбираме и намираме пътя един към друг. Живеем в много динамично и агресивно време. Да намериш правилния подход и път към човека, до когото искаш да стигнеш, си е изкуство. Почувстваш ли се разбран, се чувстваш сякаш си преплувал океан. Понякога е толкова трудно… Това е посланието ми. Да не се отказваме да търсим път един към друг, въпреки трудностите, въпреки различията, въпреки…
А какви са посланията на новата българска музика?
Пак ще се усмихна… Виж, няма да бъда съдник на никой. Така наречената нова българска музика всъщност е едно не дотам добро отражение на новата световна музика в ‘’счупеното огледало’’. Отраженията в запазилите се по-големи парчета от това огледало са красиви, останалите се изкривяват…
Първият ти сингъл „Син талисман” стана твоя визитна картичка. Кой днес е твоят син талисман?
Имаше период, в който буквално се ядосвах на това, че всяка следваща изпята песен от мен трябваше да се съизмерва със ‘’Син талисман’’, която е първата ми песен. Много хора във времето са ми казвали, че именно тази песен им е помогнала в труден период. Днес нямам талисман, но имам вяра, вяра в себе си, вяра в хората, вяра в това, че ще намерим пътя един към друг и към едно балансирано съжителство на тази красива земя, тук и сега, дори вървейки по ‘’въжето на лудостта’’…
С Момчил Колев, снимка: Сергей Антонов
Бунтарка си. Участваш и в обществения, и в политическия живот – била си пиар на Държавна агенция за закрила на детето, част си и от „Глас народен“. Дълги години живя и извън България. Какво трябва да се промени у нас, за да има някаква нормалност?
Хората, които ме познават, ми лепнаха този етикет бунтарка. А всъщност си мисля, че много повече от необходимото сме индивидуалисти и дори егоцентрици. Липсва ни сплотеност, обща национална цел, разбиране и обществена ангажираност. В много случаи ни липсва и адекватност.
Скоро ще издадеш и втори албум… За какво си мечтаеш в професионален план?
Мечтая си да изпея още поне няколко песни, които да докоснат душата на човека както ‘’Син талисман’’ докосна. Пожелавам си да продължа да работя това, което ми носи радост, независимо от трудностите, през които минавам. Пожелавам си да оставя следа, не на стената на славата, ами в душите на хората.
А в личен?
Бих искала да се изградя като добър човек. Мисля, че това е едно от изпитанията, пред които животът ни изправя днес – да бъдем добри. Добри както към другите, така и към себе си. Мечтая да видя възможно по-голяма част от света. Да се запозная с различни култури и хора. Обичам да пътувам. Опитвам се да създам един топъл, изпълнен с много любов и уют, личен свят. Свят, в който да се чувствам щастлива и защитена в любяща прегръдка.
Ако използвам част от текста на новата ти песен – какви са твоите бягства?
Случвало се е да се опитвам да бягам и от себе си, но това е невъзможно. Оставаш и се бориш с най-жестокия си противник, ти самия. Обикновено бягам от глупостта.
А на какво въже вървиш?
Неведнъж съм поемала рискове, както в личен, така и в професионален план. Случвало се е да губя равновесие, но за щастие винаги се намира някой, който да ме хване, когато падна, и за щастие до момента нямам трайни травми.
Кой път боли?
Боли, когато пътят те отведе до стена, която се налага да разбиваш, за да продължиш. Според мен най-болезнен е онзи път, който трябва да извървиш в самота, разочарование със загубени надежди. Надявам се животът никога да не ме поставя на такъв.
А по кой път искаш да вървиш?
Онзи, който води към любовта!
0 Коментара