Веселина е интригуваща като неразказана приказка. Или поне – неразказана у нас. В родината, с която се е разделила съвсем млада, тръгвайки с бързи стъпки по стълбата на оперния Парнас, родината, която сега все повече преоткрива – след помъдрелите и осмислени 50 години. Нарича с леко смущение себе си „патриот”, навярно защото рядко и за кратко се е завръщала в любимата Стара Загора. Но любовта, истинската, не е подвластна на разстоянията. А и как да не е патриот човек, който не променя българското си име Веселина и измъчва повече от три десетилетия световната музикална критика с трудно произносимата фамилия „Кацарова”? Да не говорим, че пее на чужденците всеки път, когато я повикат на бис, български фолклорни песни…
Не помни защо е поискала да свири на пиано, когато е била на четири годинки, но с първите й чувства към света на нотите е свързан яркият образ на татко. Той работил в съвсем друга сфера, но е бил истински музикант по душа, в дома им винаги звучала класическа музика.
В началото малката Весе учи и
свири на пиано в Двореца на пионерите,
после я записват в музикалната паралелка в училището, наречено на името на друга емблематична старозагорчанка – Христина Морфова. Напредва бързо, талантлива е и вече дори се готви за концертиращ пианист, ама някак все повече се чувства запленена от артистичния космос на операта. А пък то в Стара Загора – опера да искаш! – и да слушаш, и да гледаш постановките в хубавата зала на Операта, и да мечтаеш за пъстротата на изявите в това изкуство.
„Късмет е, че ги имам от Бога и съм благодарна за тези две гласни връзки” – непретенциозно определя причината за световната си кариера оперната дива, изпяла над 60 роли от многоликия репертоар на мецосопрановите партии. От роли на момчета и младежи, каквито гениалният Моцарт и много други композитори са писали за гласове като нейния (Танкред, Керубино, Идаманте, Секст, Ромео и др.), до ролите на властни, влюбени, прекрасни и неподражаеми жени. Чак се чудя, как толкова женствена дама като нея успява хармонично да се превъплъщава в мъжки образи?
„Може би, защото не преувеличавам, когато играя. А и съм малко психолог. Обичам да наблюдавам хората, да запомням жестове, походка, да изучавам езика на тялото (сканирам всичко, само – за мой срам, не запомням името на човека от първия път при първата ни среща). Интересно ми е било как се движи един мъж, как жестикулира, а навярно моите интуиция и артистицизъм също ми помагат, затова режисьорите все са ме избирали и за тези роли“, грейват пламъчета в изумрудените очи на Веселина.
Цветът на очите й е невероятно омаен, но има още много подробности, рисуващи портрета и живописната приказка на световната оперна прима от Града на липите.
Родена е на 18 юли в Стара Загора, зодия Рак.
Откритие на самия Херберт фон Караян,
определяна от познавачите като Мецосопран №1 в света, носител на високото звание Камерзенгерин на Виенската и Баварските опери. Зеленооката старозагорчанка от трийсет години покорява най-големите оперни сцени и сърцата на публиката по цял свят.
Заминава за чужбина само петнайсет дни, след като получава дипломата си от Консерваторията, с подписан договор за оперите в Цюрих и Виена. Като студентка още от края на трети курс вече има чувството, че може да изпее всичко, че пеенето й е лесно и й дава криле. През 1991 година дебютира в Залцбург, на следващата година – във Виенската опера и в Миланската „Ла Скала”. При това 26- годишната Веселина дебютира в „Скалата” със самостоятелна песенна вечер.
„Учила съм само при един преподавател и много вярвах на този човек. Освен това – за добро или за лошо, винаги съм била индивидуалист” – обръща поглед назад певицата. Оттогава е пяла с всички световнопризнати диригенти, с изключение само на Шолти. Направила е огромен репертоар от опери на Моцарт, Росини, Хендел, Белини, Доницети, френска музика, дори две оперети. Но казва за себе си, че е просто една от многото певици и никога не се е чувствала незаменима. Има изобилна дискография от повече от 50 издания, номинирани и награждавани с най-престижни отличия. Но счита, че най-успешният и свиден на сърцето й албум е този със записите на музиката на българския композитор Красимир Кюркчийски. И всеки път, когато има възможност,
включва български произведения в изявите си,
особено в песенните вечери, които изнася къде ли не – в Австрия, в Германия, в Швейцария…Хората там вече си знаят, че удивителната „Касарова” пее българска музика на бис, харесват я и я чакат.
„Скромността е мъдрост” – усмихва ми се Веселина. Признателна е на своята учителка професор Реса Колева, благодарна е на незабравимата Гена Димитрова, която я е чула как пее още като студентка на турне във Франция и е проправила път за съдбовната й среща с Караян в Залцбург. Успява да работи само седмица с Маестрото, но той веднага оценил таланта й, харесал много нейните алтови низини…
Днес оперната звезда от Стара Загора е в перфектна форма, спортува, обича да разхожда по два часа на ден единайсетгодишното си куче Дженго Фет, продължава активно да пее, предпочитайки все повече концертните изяви (заради все по-екстравагантните идеи на режисьорите в операта). Не ме изненадва с признанието, че за свое най-голямо житейско постижение счита не ролите си, а своя син. Порасналият, вече деветнайсетгодишен Ив Люсиен Кауфман има хубав глас, но Веселина се чувства истински успокоена, че той категорично не иска да става певец. Защото
няма справедливост в тази професия
Колкото и тя да я обича. Може да си много талантлив, а да нямаш късмет да те чуе точният човек и да ти помогне да пробиеш. Защото от младите в операта се изисква много психическа и физическа издръжливост, много тежък труд и желязна дисциплина, а завистта понякога и интригите са в повече от поносимото…
От началото на срещата ни искам да я питам защо е толкова важно в нейната професия да се развива постепенно и да се пази този фин инструмент – човешкият глас?
— Много малко оперни артисти по света казват истината, а истината трябва да стига до младите! – пали се емоционално Веселина. – Когато аз започнах кариерата си през 1989 година и вече имах договор за участие в Бордо със самата Мирела Френи в „Дон Карлос”, Холендер ме спря и ми каза: – ако искате да пеете дълго, Веселина, – забравяте за това! Имах късмет да срещна такива хора, които да ми дадат правилните съвети. Изпях „Кавалера на розата” много късно – на 39 години, дебютирах в „Кармен” на 42 години … Защото драматичният репертоар изхабява, ако не си подготвен. Това трябва да знаят младите, на които аз много се възхищавам, защото им е много по-трудно, отколкото беше на моето поколение. Те трябва да бъдат и артисти, да бъдат подготвени, да отговарят на изискванията на режисьорите… Днес се движим във всички сфери толкова динамично, че в оперното изкуство много бързо се унищожават гласовете, защото просто има много гласове. Все по-често мои колеги правят операции с лазер на гласните си връзки, продължават, после отново операции, но нищо вече не е същото.
Ние можем да си купим нов компактдиск, нов роял дори, но нов глас – не!
Веселина Кацарова се завръща все по-често от Цюрих в България (от повече от две години е артистичен директор на Старозагорската опера), вижда проблемите, трудностите ни, но добронамерено забелязва и позитивното. Какво си пожелава госпожа Оперна слава? Голямата световна примадона, работила три десетилетия с всички най-прочути диригенти на столетието, певицата, направила толкова много звукозаписи с труднодостъпния концерн SONY Classical BMG, отговаря простичко:
„Искам да срещам добри хора, моля се семейството ми да бъде добре, да са здрави. Искам на хората в България да им е малко по-лесно. А младите хора в България в един недалечен ден да я видят такава, каквато им се иска да бъде.“
0 Коментара