Михаил Динчев от „Леле Леле“: Музиката е движение, а тялото – най-искреният ни език

Михаил Динчев е артист и педагог с космополитен дух, чийто житейски и професионален път свързва Видин и Пловдив със Стокхолм и Хелзинки. Като основател на формацията „Леле Леле“, той вече 23 години създава мостове между културите, превръщайки балканския фолклор в истинска сензация на скандинавската сцена. Неговата артистична биография е наситена с легендарни моменти, от спонтанни концерти с Теодосий Спасов в София до двете години, прекарани като уличен музикант в Испания и Португалия, където оцелява единствено чрез магията на нашенските ритми.

Освен изпълнител на тамбура, певец и танцьор, Михаил е висококвалифициран педагог, завършил Кралската музикална академия в Стокхолм. Той е един от малкото специалисти по холистичния метод на Далкроз, при който движението на тялото е основният инструмент за усвояване на музиката. В Швеция той прилага този подход в рамките на социалния модел „Ел Система“, като същевременно води семинари по традиционни хора в престижни европейски музикални университети.

Михаил не просто изпълнява музика, той я документира и изследва чрез своя собствен лейбъл, чиято последна гордост е диск с изворен фолклор от родопското село Равногор. В свободното си време той говори пет езика и намира покой в небето над Стокхолм, където изработва и пуска хвърчила – хоби, което за него е метафора на самата музикална импровизация. С умението си да води както хорото, така и публиката към едно по-дълбоко разбиране на изкуството, Михаил Динчев остава истински културен посланик, за когото границите между сцената и живота отдавна са заличени.

След дълго отсъствие, оркестър „Леле Леле“ пристига от Стокхолм за две изключителни вечери под наслов „Балкански джем сешън“. Очаква ни празник, в който границата между сцена и публика изчезва.

Преподавате в Швеция по метода на Далкроз и системата „Ел Система“. Защо движението на тялото е най-прекият път към усвояването на музиката?

Методът е създаден от композитора, пианист и преподавател Емил Жак Далкроз, който преподава в музикална академия в Женева. Той бил поразен от това колко механично и бездушно свирят студентите му. Далкроз решава да революционира музикалната педагогиката на онова време като започва да изследва движението на тялото като комуникация и развива метод чрез който да постави музиката в телата на студентите. Един вид да музикализира човешкото същество изцяло. Това е холистичен подход -гласът, мисълта и тоновете са вид движение.Чрез своя метод Далкроз разширява погледа и възприятието за музика и какво може да бъде тя. Движението е най-прекият път към усвояването на музиката, защото то създава живот и променя. То ни дефинира като хора и в движение ние се развиваме. В движение се случва и самия живот. Тялото е най-искреният ни инструмент; то не лъже и визуализира музиката по начин, който теорията не може.

В Швеция работя и по венецуелският музикален образователен модел „Ел Система“, където децата влизат в света на класическата музика още от 6-годишна възраст. Те започват да свирят на оркестрови инструменти, като се преподава винаги на групи от по 15 деца, които имат три урока по свирене на седмица. Залага се на по-бавен такт на развитие, но за сметка на това броя на уроците е повече. Изучаването на инструменти и оркестровото свирене е внедрено в училищата, които избират да интегрират този модел и той с времето става профил на даденото училище. Моята роля в „Ел Система Стокхолм“ е да работя по метода на Далкроз с 6-годишни деца в продължение на една година, която е тяхната интродукция в света на музиката и главно оркестровата класическа музика.

След дълго отсъствие, оркестър „Леле Леле“ пристига от Стокхолм за две изключителни вечери под наслов „Балкански джем сешън“. Очаква ни празник, в който границата между сцена и публика изчезва.

Защо този холистичен подход, който практикувате, все още липсва в България и как би променил той начина, по който нашите деца учат музика?

Може би липсват подготвени кадри, които да го развият в нашите условия. Убеден съм, че методът на Далкроз би революционизирал образованието ни, защото той свързва музиката с математиката, физиката и дори литературата чрез едно ново измерение – физическото преживяване. Нужна е само отвореност към обмена на кадри между европейските и нашите музикални академии. В света има и доста комбинации на метода на Далкроз с науки като математика, физика дори и литература. Движението и в тези случай допринася с едно измерение, което традиционно не съществува в класовете по споменатите науки.

Имате собствен лейбъл и наскоро издадохте автентичен фолклор от с. Равногор. Какво намерихте в Родопите, което Стокхолм не може да ви даде?

Родопите са хипнотично място. Там въздухът, красотата и духът са неповторими. Албумът с група „Равногорски бисери“ разказва историята на селото чрез песни и природни звуци. Скандинавия има своята пленяваща красота, но Родопите притежават заряд, който ме връща там всяка година. Те са моето място за презареждане.

Живели сте във Финландия и Швеция, говорите 5 езика. На какъв език „мисли“ Вашата тамбура, когато импровизирате с чуждестранни колеги?

Основният език който говори моята тамбура в срещата с когото и да е, е универсалния език на музиката. Това е в центъра на моето музициране. Разбира се, българският „диалект“ е дълбоко вкоренен в изказа ми, но той е напълно разбирам за колегите ми по света. С времето моят език поема влияния и от други култури, променяйки се бавно и незабелязано.

Разкажете за „културния мост“ Стокхолм – Балканите. Трудно ли е да обясниш неравноделния ритъм 7/8 или 9/8 на музикант, закърмен с класически западни размери?

Не вярвам в чисто теоретичните обяснения. Неравноделните размери са част от една органична селска култура, съществувала дълго преди теорията. Най-прекият път към 7/8 или 9/8 е хорото. За да може един музикант да се ориентира в тази материя той трябва да и даде време и да я слуша често и опознава. Когато научиш стъпките на ръченицата, тялото ти само подсказва ритъма. Далеч не съм привърженик на чисто теоретичното обяснение на размерите. В някакъв момент можеш да обясниш нещо, и да представиш начина по който се нотира определен размер, но това, което можеш да усетиш, когато научиш основните стъпки на една ръченица или дайчово хоро, ти дава едно много по-задълбочено физическо преживяване, където обясненията са ненужни. Така че за мен не е въпрос на обяснение, колкото на преживяване и телесно усещане на тази материя.

Коя е най-ценната педагогическа поука, която пренасяте от шведските зали в българските семинари по народни танци?

Едно от централните, най важни умения, които трябва да притежава един педагог е това да може да разчете групата която има пред себе си и да идентифицира нивото на което е тя. Нужно е да създадеш упражнения, които въвеждат групата в определена материя, където можеш да разбереш те на какво ниво са и от какво имат нужда.

Моят метод на преподаване на българската традиционна музика както и традиционните хора̀ е силно повлиян от идеите на метода на Далкроз. Чрез тези идеи аз съм създал мой собствен метод на преподаване, чрез който смея да заявя, че мога да науча всеки един човек да танцува български хора̀, без значение той от къде е и дали въобще е чувал българска музика някога. Накратко метода ми следва последователност, където телесното преживяване е на първо място, материята се изследва стъпка по стъпка като винаги се стремя да задържа интереса на цялата група. Всичко е един непрестанен поток от музика и движение, където преживяването винаги изпреварва сухата теория.

Не пропускайте концертите на „Леле Леле“:

• 17 март – Бургас: Драматичен театър „Адриана Будевска“. Специални гости: Соня Бакоева (вокал) и Христина Белева (гъдулка).
• 19 март – София: София Лайв Клуб (Sofia Live Club). Специални гости: Нина Николина (вокал) и Марио Методиев (тромпет).

Входът за събитията е свободен (с подкрепата на Национален фонд „Култура“).