Тангото, такова, каквото го познаваме днес, е музика, танц и… страст. Малцина знаят, че някога то е било само за мъже. Те са го танцували в бордеите на Буенос Айрес в края на XIX в., практикувайки стъпките и движенията на ръцете помежду си. Партньорството между двата пола в неговия ритъм е феномен, който се заражда много по-късно и предизвиква гнева на папата, който го анатемосва. Минава дълго време, докато религията и обществото го приемат. И въпреки това в историята тангото си остава апотеоз на силния, сигурен в себе си и посоката мъж и нежната, отдала се с цялото си доверие на този мъж жена.
Днес този стереотип е разчупен и във вихъра на тангото се впускат четири жени-стихии, събрали се в Destiny Quartet. В месеца на жената те представят едно от най-популярните танга на всички времена – „El Choclo“, създадено от арженитнеца Анжел Вилолдо през далечната 1903 г. Италианският композитор Маурицио Абени направи специална версия за квартета, която дамите записаха със световно известния тонрежисьор Марко Страчони.
За да се подготвят за клипа Гери, Звезди, Ива и Лори от Destiny Quartet репетират танца в продължение на две седмици. На финала, на снимачната площадка са просто неузнаваеми. Снимат в стар аристократичен дом в центъра на столицата. Собствениците му живеят в чужбина и им го предоставили за терен срещу благотворителен наем, който подпомогнал дом за възрастни хора. Пианото, което влиза в кадър, е част от интериора на жилището и е подарък от Цар Фердинанд.
Видеото, демонстриращо силата на жената-творец, е заснето от Васил Стефанов, един от най-награждаваните режисьори на на бъгарска поп музика. Хореографията в него е дело на Коселина Терзиева, стайлингът – на Яна Дилова, гримът – на Зоран Коцев, а косите – на Парашкев Тодоров.
В лентата са се слели инструменталното и танцовото изкуство и по-този начин сюреалистично е уловен духът на тангото, а неговата страст блести в очите на четирите стихии, обособени от характерите на изпълнителките. Русата прелъстителка Звезди, която свири на цигулка и е част от Симфоничния оркестър на БНР, е чувствителна и експанзивна като огъня. Виолончелистката Лори, която с бялата си кожа и черна като абанос коса прилича на Снежанка от приказките, също като водата обича да вниква в най-дълбоката същност на всеки детайл. Не е случайно, че точно на Ива съдбата е отредила благородническата титла „виолист“ в състава на престижната Софийска филхармония, защото топлото й земно излъчване въплъщава всички най-женски неща на света. Гери – другият майстор на цигулката, неизчерпаем източник на идеи и мечти, нежна и ефирна, олицетворява стихията въздух.
Заедно, четирите дами създават ураган, който със своята мощ, талант и сексапил е способен да „помете“ всичко по пътя си, да покори всяко ухо и прелъсти всеки поглед!
0 Коментара