След „Само не музикант“ и „Мама“ младата българска певица, живееща в Англия, се завръща с трети сингъл – „Хипноза“.

Ангелина разказва за смелостта да експериментира в музиката – от писането на текста до продуцирането и микса, за копнежа като сладко-горчиво чувство и за предизвикателството да бъдеш млад независим артист между две държави и два свята – корпоративния и музикалния.

„Хипноза“ е песен за силата на връзката между мъжкото и женското начало, за моментите „Ами ако…?“ в живота и за красотата на копнежа, който предхожда всяка любовна история. Заснета в София с актьора Дани Кукушев в главната роля, тя е доказателство, че българската сцена ражда проекти с международен потенциал и дълбока емоция.

Ангелина, „Хипноза“ е третият ти професионален сингъл. Какво е различното в този проект спрямо предишните ти песни?

В „Само не музикант“ и „Мама“ говори детето у мен, а в “Хипноза” прожекторът е вече върху жената, като създавам място както за светлите, така и за тъмните кътчета от душата й, за нейните нежни и привлекателни черти, както и слабости, без да я осъждам, а напротив, с всичките й недостатъци тя е жадувана и обожавана. Песента разгръща концепцията за могъщото и красиво взаимодействие между женското и мъжкото начало и натуралното жадуване на две души, които по очите се познават, но заради страх и его може и да се разминат.

Също „Хипноза“ за мен е по-експериментално парче, чисто от музикална перспектива, от кантото (мелодията на текста) до изпяването, записването и продуцирането, микс и мастър на вокалите. Имах специфична идея как искам да звучи и реших, макар и с минималните си знания в продуцирането, което си е цяла друга наука и изкуство, да опитам сама, за да се доближа максимално до звученето, което търсех.

В текста говориш за „Ами ако…?“ моментите в живота. Имаш ли лична история или спомен, които те вдъхновиха да напишеш „Хипноза“?

Не, аз не живея в миналото и не вярвам в „ами ако“. С песента не се опитвам да вдъхна съжаление и копнеж по миналото, в никакъв случай, напротив – искам да вдъхновя смелост и жажда за живот в настоящето, за да може бъдещето да е изпълнено с взаимен копнеж и хармония.

Споделяш, че в песента има и пласт за копнежа – to yearn for someone and to be yearned for. Какво означава за теб този копнеж?

Да изпитваш копнеж към някого е толкова сладко-горчиво чувство, започваш да мислиш прекалено за него, да си обсебен дори, да искаш да узнаеш всичко, изпитваш страх и вълнение само при мисълта да го докоснеш, да го прегърнеш, да го наричаш „твой“. Копнежът е да създадеш място и време на ума си да фантазира и да жадува преди да консумира, преди да има сигурен отговор. Да консумираш без въображение е такава емоционална кражба. Обаче ние живеем във времената на голямото и крехко его, което често ни струва истинско свързване с друга човешка душа. Обрекли сме се на моментална консумация, бързи връзки, идентичност, определяна от повърхностни награди, и така често дори началната фаза на копнежа се изпуска, камо ли да се поддържа.

Видеото към „Хипноза“ е заснето в София, въпреки че живееш в Англия. Защо беше важно за теб да реализираш проекта именно в България?

Песента е на български и реших, че чуждестранен режисьор не би вникнал как да я предаде. Все едно да преведа български стихотворения на английски и после пак на български. Пък и смятам, че имаме страшно много талантливи хора, които заслужават сцена и признание. Също съм много благодарна, че се свързах точно с Орлин Менкаджиев, Веселин Менкаджиев и Калина Спасова, вече под работна продуцентска къща “pumpal”, които са супер креативни и отдадени на изкуството. С тях работих и по песента ми „Само не музикант“, с видеото на което страшно много се гордеем.

Музиката ти е твой личен проект – от текста до микса. Колко трудно е за един млад артист да бъде едновременно автор и изпълнител?

Автор и изпълнител – не толкова, но автор, изпълнител, артист, маркетинг експерт, социална медия бранд / инфлуенсър, танцьор, хореограф, мениджър, лейбъл, дистрибутор, адвокат, секретар, продуцент, спонсор и всичко останало – доста трудно.

Балансираш между кариерата на ACA Chartered Accountant в Англия и страстта си към музиката. Как успяваш да съчетаваш тези два толкова различни свята?

Ами, просто добавете към отговора на предишния въпрос: докато си на пълно работно време в корпоративна компания. Хората нямат идея (но пък и не е техен проблем!) колко много работа стои зад един музикален проект. Често може да е доста обезкуражаващо и бързо човек да се откаже, ако абсолютно не обича това, което прави. Статистиките на Billboard сочат, че 90% от независимите артисти не могат да се само издържат с песните си и само 0.05% успяват да достигнат дори някакъв среден успех на по-глобално ниво. Ако не ти е комфортен рискът да останеш в масовката „неоткрит артист“, не прави музика, а ако не ти е комфортен рискът да останеш в категория „неоткрит артист“ и беден, правиш като мен, хаха – работиш здраво и си спонсорираш проектите сам. На мен ми харесва, защото ми дава заряд и независимост, знам коя съм и каква музика искам да правя, и ми харесва да контролирам това. Когато доходите ти започнат да зависят напълно от изкуството ти, често то спира да бъде такова.

Кое е най-голямото предизвикателство пред един млад български артист, който иска да се развива на международната сцена?

Основно физическа дистанция с хората, които определят глобалната сцена, но също манталитет и страх да се мечтае нашироко. Докато гледаме на Запада като на „оригинала“ за музика, винаги ще бъдем бледо копие, както и цялата ни индустрия, и ще плюем мотивите на нашата музика, докато не реши някой продуцент да ги включи в новото парче на голяма световна звезда. А иначе, чисто практически, трябва да се пее и на английски, за да се достигне по-голяма аудитория.

Работила си с имена като Боро Първи, Криско, Тита, Диона. Какво взе като опит от тези колаборации?

Щастлива съм, когато мога да създам нещо, в което друг артист да се открие и от което иска да бъде част, обичам да експериментирам с музиката и стиловете, и добих повече опит как да пиша песни, които да грабват слушателя веднага – и с текст, и с мелодия.

В социалните мрежи „копнежът“ е модерна тема. Смяташ ли, че TikTok и Instagram диктуват посоката на музиката днес?

Имат огромно въздействие, създават достъп за глобален успех, но като цяло насърчават бързата музика и лесно за консумиране визуално изкуство, така че дори и в музикалните видеа вече не се влага мисъл и оригиналност, както преди. Бариерата за навлизане в музиката и пускането на песни е паднала сравнително, както и очакваното качество. Много артисти се чувстват принудени да създават песни, които да гръмнат в TikТok за 15 секунди, като останалата част от песента се неглижира. Не искам да приема, че са отминали дните на запис на живи инструменти, звук на автентичност и човешки недостатъци, които всъщност красят музиката. За AI песни не искам и да говоря. Много малко оригинали има в момента според мен и човешкото ухо е отвикнало да ги улавя. Музиката не е единствената засегната индустрия, но със сигурност една от най-уязвимите, в която артистите така или иначе отдавна творят срещу течението. Също, за съжаление смятам, че бързата консумация е и причината да нямаме истински музикални идоли в днешно време, защото лейбълите инвестират повече в песни „еднодневки“, отколкото в развитието на артистите си.

Казваш: Тази година е моята година“. Какви нови проекти и стъпки планираш след „Хипноза“?

Имам доста песни, които криех много дълго време и вече имам смелостта да ги споделя, но още повече – смелостта да изляза аз самата на открито, където мога да бъда приета или отхвърлена, но вече няма значение, защото знам коя съм и вярвам силно в това, което създавам, без да имам нужда друг да вярва. Би било хубаво, но нямам нужда и може би това е моментът, в който се ражда супернова Стефанова – ха.

Кое е най-смелото решение, което си взимала досега? 

Точно това, да спра да чакам идеалния момент, а да се поставя в ситуация, в която мога да бъда наранена, че и разрушена, в името на пренебрежимо малкия шанс да видя света във всички цветове, в които е създаден, отколкото да живея тихо, в сиво.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара