Нищо не може да се създаде без общуване. Взаимодействието е ключът към обмена на емоции, идеи, размисли, преживявания. Взаимоотношенията са невидимата нишка, която свързва вътрешния ни с външния свят чрез нашите сетива. Отношенията с партньора ни са огледало на отношенията с нас самия, т.е. с модела ни за възприемане на света.
Партньорските отношения са като лего,
в което и двамата партньори трябва да дадат своя принос, за да се получи красива конструкция.
От какво зависят щастливите взаимоотношения?
- Реалистична самооценка за себе си – симетрично развитие на личността във всички сфери на Колелото на баланса – да знаем силните си страни, да имаме собствени финансови средства, приятелски кръг, достатъчно пълноценен и разнообразен личен живот – изпълнен с интереси, хоби и занимания, в които да влагаме личната си енергия;
- Самостоятелност и самоорганизация на личното време;
- Добре поставени лични граници и лични стандарти;
- Обща цел, въз основа на която се изгражда връзката създаване на деца или отглеждане на деца от предишен брак, общ бизнес, свързващо занимание – музика, спорт, рисуване и т.н., обществена кауза;
- Ефективна комуникация с партньора – физическо докосване, стимули, мотивация, подкрепа, време, прекарано заедно, награди, подаръци, изненади;
- Отговорност, откритост и постоянство;
- План за развитие на връзката – искрено партниране;
- Взаимност и споделеност – на ценностите, идеите за бъдещето и интересите за развитие.
Когато един от тези елементи отсъства, балансът в отношенията намалява или се разрушава. Тук бих искала да отбележа, че партньорите трябва да осъзнаят, че както личността преминава през определени кризи, така и връзката преминава през различни етапи:
- привличане и флирт;
- заживяване под един покрив;
- раждане и отглеждане на деца;
- здравословни и хормонални нарушения;
- емоционални сривове – при загуба на близък, изтощение в работен план, смяна на мястото на живеене, смърт на роднина и т.н.;
- смяна на работа, излизане в пенсия;
- промяна на социалната среда.
Партньорите имат нужда да осъзнаят, че във всеки от тези етапи се появяват специфични психологически моменти, които се преодоляват трудно без подкрепата на другия и без помощта на психолог, терапевт или ментор. Също така влиянието на социалната среда и физиологичните промени, които настъпват във времето, могат значително да разбалансират емоционалната стабилност на личността. Много е важно още в самото начало на построяване на партньорските отношения двамата партньори да споделят
какво разбиране имат за обичта и взаимността.
В книгата „Петте езика на любовта“ на Гари Чапман са описани начините, по които всеки пресъздава модела на обичта лично за себе си. Единият партньор признава обичта на другия партньор, когато получава физическо докосване, стимули, мотивация, подкрепа. А другият – време, прекарано заедно, награди, подаръци и изненади. Ако искате да станете добър партньор в отношенията с Вашия партньор, трябва да проучите как той реагира при радост или болка и да му партнирате в този процес, без да прескачате личните му граници, като стоите като страничен наблюдател, за да отчитате процесите на вълнение, които преминават през него.
Живеем в динамично време, интензитетът в обществените отношения и развитието на технологиите поставят партньорите пред редица предизвикателства и доказване един пред друг. Често това се превръща в невероятна надпревара,
борба за надмощие или разпад на взаимоотношенията.
Ето защо навиците, принципите и възприятията на партньорите се променят в хода на времето. Под натиска на тази динамика често партньорът, когото сме си избрали, драстично се променя и много често новите ценности започват да не кореспондират с ценностите на другия. …Разминали сме се – в развитието, в представите и очакванията, сексуално вече не се привличаме.
Ето защо е важно да стане ясно, че когато различията са непреодолими, партньорите няма нужда да вгорчават живота помежду си, а да се разделят с добро. Всеки има право на лично щастие и удовлетворение. Затова, когато пътищата на двамата се разделят, трябва да си стиснат ръцете и всеки да продължи по своя.
В терапевтичната ми практика до момента наблюдавам доста незрели отношения, партньорите, оцелели след развод, са сякаш като преживели „корабокрушение“, не си говорят, воюват, избиват всички сенки на характера им…
След романтичния период започва период на непреодолима омраза.
Ето защо смятам, че тук е важно да се отбележи следното: лесно е, когато хората се разделят и нямат общо имущество и деца. Ако имат деца и имущество, нещата се усложняват. Най-потърпевши от всичко това са децата. Много важно е ако партньорите се намират на необходимото ниво на осъзнатост, да разберат, че след развода животът продължава и отглеждането и образованието на децата са приоритет. В процеса на тяхното израстване те ще наблюдават комуникацията между двамата си родители и колкото по-малко са свидетели на нелепи изказвания и сцени помежду им, толкова по-добре.
Много е трудно, когато човек е емоционално разтърсен, да прояви хладен и мъдър ум, но това е от огромно значение, защото нашият личен пример, дава реална обратна връзка за това какъв сме, като същност и ценности.
0 Коментара