Още от детството ни възпитават в страх и подчинение към бъдещия съпруг. Родителите често повтарят назидателно: „Каквато си мързелива и мърлява, мъжът ти ще те изхвърли на третия ден.“ Постепенно мъжът в очите на момиченцата се превръща в някакъв строг господар, на когото с всички сили трябва да се опитат да се харесат. Те сънуват кошмари – на третия ден след марша на Менделсон ся явява строгият съпруг и ги погва с точилката или метлата.
Приятелите или любовниците през годините се сменят, менят се образите, професиите, качествата и недостатъците им. Едно обаче остава – винаги ценим в тях това, че ни обожават. Склонни са да си затворят очите пред нашата немарливост, мързел или нежелание да запретнем ръкави и да превърнем запръжките в център на живота си. Често еманципираната жена, когато срещне мъжа на своя живот, предупреждава:
няма да готви, да пере гащи и чорапи,
няма да затваря буркани. На първо четене бъдещият съпруг е съгласен да глътне всеки горчив хап, даже сам да си го пъхне в устата. Но минават месец-два и той започа да протестира. Защо например не получава закуска, кафе в леглото, къде са чистите му гащи и чорапи. Вие сте в шок. До този момент сте смятали, че нещата са като по ноти. Поставили сте условията си и той ги е приел. Уж всичко е било точно, семейният ви живот е цъкал като швейцарски часовник. Започвате да мислите дали наистина това е същият човек, с когото сте сключили изгодния договор за мирно съвместно съжителство. Дали пък да се разделите, докато нещата не са взели още по-драстични измерения?
Вечерта обаче виновникът за всичките ви терзания и любител на сутрешни закуски се появява с цветя, бонбони и шампанско и устна молба за извинение. Обещава, че никога повече няма да прави така. В следващите месеци той като че завинаги е забравил този епизод.
Проявява чудеса от търпение.
Готви, мие чинии. Доброволно чисти, лъска. Даже си затваря очите, когато по време на ужасен ремонт вие притичвате до родителите си. Накрая ви става неудобно и се захващате да миете пода, да поправяте контакта. Всеки път за такова геройство получавате награда – шоколад, цветя или нещо мило. Лека-полека търпението на вашата половинка е възнаградено. Естествено не запасвате престилката и не се превръщате в прислужница, но внезапно откривате, че сте кулинарен гений. Съпругът ви не пропуска да го разказва, където седне и стане. При такъв подход еманципираните жени започват да мъкнат от командировка в чужбина специални тигани, форми за печене. Стараят се с всички сили да сготвят на своя мъж нещо no-така.
Стихийно събират екзотични рецепти.
Едно е ясно — любимият мъж може да накара една жена да преобърне планини. С повече търпение, такт и без силови упражнения.
Става така, че любовникът като единствен изход от неразбирането, разминаването и досадата в семейното огнище отпада. Остава ви съпругът, при това не се чувствате разочарована, насилена и принудена да поемете омразната роля на жената с престилката и запръжките.
По сп. „Космополитен“
0 Коментара