Преди време един приятел ме попита дали съм навита да стана неговата бяла азиатка? Имах нужда от малко обяснения, за да разбера каква душевна потребност се крие зад този въпрос. След поредното си посещение на азиатски страни – предимно Тайланд, Китай, Хонконг, Виетнам, Филипини, островите Бали, Ява, Сулавеси…, човекът беше категоричен, че предпочита източния тип взаимоотношения пред западния модел. От жени е видял и две, и двеста. Пътува достатъчно много и на Запад, а в България общува с интересни жени с кариера, които имат възможност твърде добре да се грижат за себе си. Знаех, че на практика няма никакъв проблем да си намери жена, с която да му е добре. Но се оказа, че
искал „бяла азиатка”, каквото и да означава това.
„Това са най-сладките жени – каза ми. – От една страна, са изключително всеотдайни и отговорни. А в емоциите си са като деца – спонтанни, откровени, напълно естествени.”
Разказа ми, че дори работещите жени от азиатски произход дълбоко ценели ангажимента, поет към даден мъж. И ако той ги поведе нанякъде, зарязват своята кариера и го следват. Каза си и какво му допада в по-интимен план. Азиатките приемали за съвсем нормална потребността на мъжа от много жени. Дори нямали нищо против сами да подбират любовниците му. Не смятали, че това е нещо, което ги обижда, напротив, приемали го като върховен акт на доверие между партньорите. „Западното” ми мислене не издържа на напрежението и му казах: „Аха, значи искаш жена, която хем да ти е напълно отдадена,
хем да ти осигурява и курвите, да не се мъчиш да ги сваляш.”
Не, бе, не било това. Така мъжът си освобождавал време да си мисли за бизнеса и за всичките му там мъжки дела. Да осигурява семейството си, а не да прекарва половината от това време в чудене как да свърне встрани, без да се превърне в гадното и неблагодарно копеле. Пък и така жените се забавлявали чудесно, докато мъжът е ангажиран с осигуряване на благоденствието. Зачудих се това пък как го свърза с мен.
Била съм моногамна, но не и ревнива (донякъде е вярно – наистина не съм ревнива и наистина предпочитам да си имам работа с мъже, които разпускат напрежението, като ходят по курви, вместо да си го изкарват на мен). Това мога да го разбера – в някаква степен е мой начин на живот.
За да избегна теми, по които лесно мога да бъда оборена, бързо влязох в ролята на „западна жена”:
не съм всеотдайна и не бих си зарязала кариерата, за да последвам някой мъж.
Под „всеотдайна” имал предвид, че съм оставяла мъжа с усещането, че за мен останалият свят не съществува. Превод: „“не флиртуваш с приятелите ми, не ме злепоставяш, не се самоизтъкваш”. Честно казано, не подозирах, че така изглеждам. Но този човек ми е само приятел повече от десет години. Много сме яли, пили, бая неща сме преживели заедно и е нормално да ме вижда от гледна точка, от която аз не съм в състояние сама да се погледна. Затова когато ми каза, че щом се появи нов мъж в живота ми,
променям интересите си по неговите,
а това на езика на мъжкото „разбиране от жени” означава, че си готова да го следваш, се отказах да споря. Според мен така си разширявам мирогледа, което определено обслужва кариерата ми на журналист в lifestyle издания, но хайде, от мен да мине.
Както и да е. Изиграх последния си коз, че ми е важно да съм влюбена, а в него не съм. Но все пак го попитах: „А защо направо не се ожениш за азиатка, а искаш европейка с подобна нагласа към света?” „Защото съм православен християнин. Не мога да се обвържа с друга културна нагласа, нужна ми е жена, която има европейски корени.” Няма да му е лесно, но това е друга тема.
Мина време и забравих за този разговор, но и други мъже периодично ми разказваха за
особеностите на азиатките. Дори веднъж си говорих с психотерапевтката Ани Владимирова (познавате я от Big Brother) за обърканите взаимоотношения между мъжете и жените днес. Eдна от основните ни грешки в общуването според нея е изчезването на спонтанността помежду ни.
Спомням си, че я попитах дали изходът от тази ситуация е да се доверим на природата. И тя ми отговори, че за щастие имаме центрове в мозъка, които взeмат решения,
без да влагаме какъвто и да било мисловен процес –
на база на миризма (феромони), език на жестовете. Природата е била принудена да се научи да избягва кръвосмешението и е започнала да го прави толкова деликатно, че на практика наистина не се налага ти да търсиш. Завърши точно с тези думи:
„Замисли се, във всяка велика цивилизация, когато стигне до пика в развитието си и повече няма накъде, са започвали всевъзможни оргии и разврат. И слава богу, винаги отнякъде са се намирали някакви диви диваци и са оправяли положението, за да се ашладисат гените ни. Това е спасението. Не си ли забелязала, че най-успелите мъже в цял свят масово се женят за азиатки…”
Всичко това щеше да си остане заровено и забравено в подсъзнанието ми, ако не бях отишла на масаж при единствените азиатки в България във Victoria Spa. Още след първата си среща с тайландките Нат и Нои, които ми направиха масаж „патая”, знаех, че ще се връщам в този СПА център редовно. Първоначално можех да кажа само, че се чувствам много добре. Но различно „добре” от това, с което съм свикнала след масаж. След като приключиха синхронния масаж на четири ръце, момичетата седнаха и впериха очи в мен като любопитни деца. Тогава бях с чорапогащник, който имитира, че е скъсан. Когато го обух, Нат се приближи,
пипна чорапогащника и с цялата си невинност ме попита: fashion?
Да, масажът им беше много добър, но онова, което ми напълни душата и ме накара да преливам от радост все едно общувам с малкия си син, беше нейната естествена и неподправена спонтанност. После се оставих на грижите на Трисучи, която е от остров Бали (във Victoria Spa има 12 азиатки – от Тайланд, Филипините и о. Бали), и вече бях сигурна, че няма как да разбереш какво е аюрведа само от книжките и текстовете в списанията.
Докато не почувстваш
горещото олио върху третото си око,
докато не усетиш, че май имаш много повече сетива, отколкото си подозирал, нищо не знаеш. Разбира се, опитах и процедурата „интернационална Азия”, в която терапевтки от трите националности първо ме изкъпаха в билкова вана – и, бога ми, това наистина ме остави с усещането, че някой ме подготвя за сакрална среща с върховния Шива, а после сякаш буквално вкараха душата ми в тялото, редувайки различни техники на шест ръце (по принцип при масажа на шест ръце винаги се отпускаш максимално, защото мозъкът ни е устроен така, че тотално се отказва от контрола). Тези неща не се описват – това са моменти, в които общуваш с онова, което в дебелите книги се нарича „върховната ти същност”. Ти си Тук и Сега и никъде другаде. Нямаш минало, нямаш бъдеще, нямаш ангажименти, отговорности, не принадлежиш на никаква културна среда – съществуваш и това ти стига.
Когато поех към ангажиментите и отговорностите, звъннах на онзи мой приятел, който ме искаше за бяла азиатка, и му казах, че вече знам защо не иска западноевропейка. Разбрах го още след първата ми среща с тайландките и масажа „патая”, но след „интернационална Азия” бях сигурна. Докато си в ръцете им, азиатките ти създават абсолютно реално усещане, че ти служат (нищо, че са на работа). С всяка клетка на кожата си имаш чувството, че
техният свят се изчерпва с това, което в момента правят за теб.
Сякаш са ти се посветили. А след това те връщат на земята с неподправена спонтанност и започваш да се радваш на неща, които сериозният и угрижен човек въобще не би забелязал.
Имах възможност да ги видя в различни ситуации – как се сърдят, когато нещо не им харесва, как се нахвърлят върху фотографа като палави деца, за да си видят снимките, как се шегуват помежду си. И си казах: след като за мен е наслада да наблюдавам всичко това, какво ли е за мъжете?
Точно толкова малко им трябва, за да са щастливи с нас – когато си заедно с него, да има усещането, че е единственият човек за теб. И бас държа, няма да има нищо против да се цупиш и сърдиш, стига то да е точно толкова спонтанно и от сърце, както когато се смееш с него, радваш му се и от време на време проявяваш искрено любопитство към мъжките му играчки.
А в крайна сметка за нас това не би трябвало да е толкова трудно.
Нашите корени така или иначе принадлежат на земя,
на която винаги се е осъществявала алхимията между Изтока и Запада.
Добрата новина е, че можем да постигнем това състояние на спонтанност и удоволствие, без да се вманиачаваме в спазване на диети и на книги, които са далеч от културната ни нагласа. Чрез източните масажни техники цялото това знание, дремещо в подсъзнанието, може да се събуди и да ни върне спонтанността и любопитството. Мъжете до нас също ще станат по-щастливи – отнема време, нужно е търпение, но работи. Знам го от първа ръка.
0 Коментара