Първият епизод на сериала „Сексът и градът“ е излъчен на 6 юни 1998 г. Последният сезон в България е излъчен през 2005 г. Както и да го смятате, за първи път сте чули за Кари Брадшоу преди между 19 г. 6 м. и 13 години. Това е много време. Това е време, за което можете да отгледате тийнейджър, да живеете няколко пъти за по няколко години в чужбина, да се ожените и да се разведете – също няколко пъти. Може и нищо да не правите, но пак ще е също толкова много време.
„Сексът и градът“ беше революция в начина, по който говорим за секс. Когато сериалът се появи, всички сексуално активни жени в България се почувстваха по-уверени в активността си, по-малко засрамени от нея, с повече интерес както към чуждия сексуален живот, така към по-девиантния. Сериалът ни вдъхна повече кураж за еднократни изживявания и за повече чадърчета в питиетата. Научи как безстрашно да ходим по срещи, постави на масата въпроса за самодостатъчността на жената и ни даде кураж да харчим много пари за чанти и обувки. Започнахме да изискваме от мъжете – да ни водят по срещи, да ползват кондомите, които носим в чантите си, и да ни купуват скъпи апартаменти в центъра на Манхатън; в краен случай и в Бруклин, но това ще ни направи тъжни, защото с обувки на ток е много неудобно да се пътува дълго с метрото.
Двайсет години надолу по улицата и ето ни тук – някои с тийнейджъри, други без, в един съвсем друг свят, в който
„Сексът и градът“ става „Тиндър и светът“
и Кари Брадшоу с ланшните си компютърни умения няма шанс да оцелее.
Нека сега оставим това, на което „Сексът и градът“ ни научи и отправим поглед към това, което реално се случи през последните десетилетия, изразено в цифри:
- Около 2,1 милиона брака и 943 000 развода са подписани в ЕС през 2013 г. Това прави 1 брака и 1.9 развода за всеки 1000 души. От 1965 г. броят на браковете в ЕС е намалял с почти наполовина (от 7.8 на 1000 души през 1965 г. на 4.1 през 2013 г.). Същевременно разводите са се увеличили от 0,8 на 1000 души през 1965 г. на 1,9 през 2013 г.
- Държавата (в това число и църквата) недвусмислено губи своето място в личния живот на двойката.
- Все по-малкото хора, които сключват брак, го правят на все по-зряла възраст. За сметка на това пък, през последните 20-25 години, висока популярност у нас (а и по света, но по-отдавна) набира живеенето на „семейни начала“. Между последните две преброявания у нас броят на тези семейства се увеличава близо два пъти и към януари 2011 г. в съжителство без брак са 13.7% от всички семейства в страната. И това е преди 7 години. Представете си колко са сега!
- Освен че романтичната приказка за коленичилия мъж с пръстен в ръка и последвалата бяла рокля (символи на непорочността на булката?!) губи своята популярност, все по-малко ни се и ражда, а когато го правим, е в по-напреднала възраст. През 2014 г. жените стават майки средно за страната на 26,7 години (и 29,7 за столицата!), което е с 2,2 години по-късно, отколкото това се е случвало през 2004 година – на 24,5 години.
- Други интересни цифри включват това, че в световен мащаб Първият път се случва на все по-ранна възраст и ние, по подразбиране, сме в Топ 10 и тези класации. Според проучване на Durex, България, е на 7-мо място със средна възраст на загубилите девствеността си 16,9 към 2016 г. Друго, не толкова политически коректно проучване, предполага, че това поголовно се случва преди 15-годишна възраст. От друга страна пък, пазарът на контрацептиви в световен мащаб бележи главоломен ръст, с интересен възход на презервативите за жени (още – диафрагми). Go girls! *
След тази справка можем да заключим на око, че човекът се активизира сексуално все по-рано, влиза във връзка все по-късно и документално неуредено, ражда по-късно и по-малко, но за сметка на това ползва контрацептиви и има много време да се опитва да си избере партньор и да се разочарова от опитите си.
Какво се случва с динамиката на флирта?
Според проф. Дан Ариели, преподавател по поведенческа икономика към университета Дюк, един от големите бичове на съвремието ни е неограниченият избор. Това се отразява, разбира се, и на личния ни живот. Той дава следното изследване за пример:
На студенти по фотография им е казано, че трябва да изберат любимата си снимка, която са направили по време на обучението си, да я изпратят на адрес „Х” в следващия месец и в деня на дипломирането си ще я получат скъпо принтирана и в рамка. На една група от тях е казано, че нямат право да сменят решението си веднъж, щом снимката е изпратена. На друга група позволяват да променят решението си във всеки един момент и неограничен брой пъти. Накрая на експеримента питат всеки от студентите дали все още това е любимата му снимка.
Как предполагате, че са отговорили студентите от различните групи?
Тези, които не са имали шанса да сменят решението си, са били все така силно убедени, че това е най-любимата им снимка. Тези, на които им е била дадена възможност да променят избора си, не само че не са били щастливи с избора, който са направили, но и са поставяли под съмнение цялостно качеството на работата си.
Нашите не чак толкова еволюирали мозъци не са способни да се справят с лукса на избора, който имаме днес и това ни прави дълбоко неудовлетворени и постоянно търсещи. Това е небезизвестното FOMO (the fear of missing out или страх да не изпуснеш) – непрестанното усещане, че някъде нещо по-добро се случва и ти се изплъзва под носа.
Така, докато лежите още в леглото с Тиндър-срещата си от снощи, вече местите снимки на ляво и дясно на други потенциални любовници, пишете си с още двама и чакате трети най-сетне да ви отговори.
„Уредените бракове – казва проф. Ариели – колкото и да не ги препоръчвам, те поставят пред перспективата да си с един човек за много дълъг период. В общ интерес е и за двама ви да се харесвате и да си направите живота приятен. Тогава инвестицията и от двете страни е много по-голяма и дългосрочна.“
Колко инвестирате в срещата от „Тиндър“?
Новите партньорства
Както едно време хората се развеждаха, защото са нещастни, така сега се развеждат, защото мислят, че могат да бъдат по-щастливи. Това много умно заключение не е мое, а на Естер Парел, която през последните години обикаля света и говори за новите партньорства. И макар брачната институция да е в своя заник, ние продължаваме да говорим за моногамия. Естер казва:
„Едно време моногамията беше да си с един човек до края на живота си. Сега моногамията е да си с един човек до края на връзката ви.“
Естер не говори просто така. Тя е брачен консултант с над 30-годишен опит. Автор е на поне две все още неиздадени у нас книги, които обаче по света се харчат като топъл безглутенов нисковъглехидратен хляб с чия. Някои от вас може да са сред милионите, гледали някоя от Ted лекциите й.
„Днес много от нас ще имат една, две и дори три сериозни връзки през живота си. Някои от нас ще изберат тези връзки да са с един и същи човек“, казва Естер. Според нея изневярата е най-пагубното нещо за интимния свят на човек, тук-там се наказва със смърт и освен това съществува, откакто съществува бракът. Въпреки всичко обаче продължаваме да изневеряваме, дори там, където това може да ни коства живота. И обяснението, което всички даваме по целия свят, е, че това ни кара да се чувстваме живи. Или поне така казва Естер. И допълва, че изневярата често не е за да избягаш от човека, с когото си, а от човека, в който си се превърнал.
Обратно към 1998 г.
Ако „Сексът и градът“ ни даде някакво дълготрайно и устойчиво оръжие, с което да оцелеем в света на секса, то е да задаваме въпроси. На глас, гледайки в камерата… I can’t help myself but wonder: Какво знаем за човешката природа? Моногамни ли сме? Или всички сме полигамни? Реалистичен ли е брачният обет, когато има Тиндър и безгранично порно 24/7, секс туризъм и масажи с щастлив край? Какво да очакваме от партньорите си и какво да очакваме от себе си? В крайна сметка можем ли и сами и има ли смисъл да опитваме? Как да накараме връзката си да оцелее във времето и ние във връзката през времето? Кари?
*Презервативите за жени със сигурност дават много власт в ръцете на жените, но имат своите минуси – не вършат работа, ако не са поставени правилно и имат ефект само при вагинален секс, но не и при анален или орален.
0 Коментара