Любовта е… онова нещо, за което хората мечтаят; трудно постигат и често пъти са разочаровани – главно, защото влагат различно значение в думата.

Човешките същества са създадени така, че търсят общуването и преживяват отхвълянето от другия тежко, защото се събужда древният инстинкт за самосъхранение и страха за оцеляване. И макар хората да мечтаят за любов, неподвластна на времето, за постигането й се иска готовност да се посветиш на другия, безпределно доверие и много усилия.

Ето някои от психологическите факти за любовта, които станаха ясни през последните десетилетия.

Любовта е различна от страстта.

Древните гърци са имали 6 думи за любов. Днес сме наясно, че страстта възбужда частите в мозъка, свързани с мотивацията и наградата, докато при любовта се наблюдава активност на районите в мозъка, свързани с емпатията и грижата.

Пеперудите в стомаха действително съществуват

Дължат се на адреналина, който влиза в кръвта, когато срещнете човек, който събужда у вас реакцията „бий се или бягай“. Една от основните роли на вегетативната нервна система е да ви подготви за онова, което следва да се случи (включително и появата на саблезъб тигър) и това автоматично води до отделяне на адреналин, който качва сърдечния ритъм, отделя се глюкоза от черния дроб и се разтреперват краката и ръцете, готови за бягство или схватка, като цялото има усещането за „пеперуди в стомаха“.

Но защо стомаха? В стомаха има мускули, които са свръхчувствителни при „бий се или бягай“ и това отчасти обяснява усещането, защото невроните във връзката мозък-стомах работят активно, когато сме притеснени, като произхода на усещането е чисто еволюционен и ни помага да разберем, че случващото се е е важно за нас.

Любовта може да е жестока

Хелън Фишър е изковала термина „привличане от безсилие“, който накратко описва онова състояние, при което човекът, който е изоставен обича и изпитва дори по-голяма страст след раздялата. „Които се карат, те се обичат“ важи за хора, които функционират на високо напрежение, но има много за които чувствата, които носят разправиите, водят до желание за раздяла, а не са съчки в огъня на любовта.

Обяснението за тези, които раздялата ги кара да желаят човека, когото се загубили, а не въздъхват с облекчение, че това се е случило, е следното: споровете предизвикват бурен приток на адреналин, докато раздялата активира допамина и норепинефрина (норадреналина). Когато постигането на добри отношения се забави, тези мозъчни еквилибристики са активни и държат човека в усещане за

силна неудовлетвореност

и желание за ново производство на щастливи моменти – което се постига от сдобряване „и пак наново“. Но ако това е неврологичното и поведенческо обяснение, което може да не ви достига – защото нали едни хора остават, а други никога не започват тази совалка от избухвания, коренът на тези връзки може да е далеч в детството и – тогава отивате на психотерапевт или психоаналитик, който може да ви преведе през „цялата тази драма“.

Любовта е наркотик

Влюбването води до стимулирането на 12 зони в мозъка и създава усещане за еуфория, което е било сравнено от невролози с прием на кокаин (Journal of Sexual Medicine – „The Neuroimaging of Love“).

Но не само – намалява и интелектуалния капацитет.

В същото изследване стигат до извода, че хората се влюбват за части от секундата. Освен любопитното сравнение с кокаина, те откриват, че се влюбваме с различни части на мозъка… спрямо намеренията ни. Безусловната любов е в една негова част, страстната – в друга; а тази, която се активира от вида на другия – в трета.

Прегръдките и гушкането имат значение

Когато двама човека се прегръщат, те произвеждат натурални болкоуспокояващи и до 4 часа болката може да си отиде, така че умората, стреса или болката са напълно лечими с тази „алтернативна“ терапия (по изследванията на Robert Froemke). От няколко години изледванията върху основния му предмет – окситоцина – са предмет на сериозна критика, ще отбележа.

Две сърца в едно

Когато обичащи се се гледат в очите за около три минути, сърдечния им ритъм се синхронизира, като по-често жената влиза в ритъма на гласа. Не само – това се случва не само в тялото, но и споделят усещанията си на психологическо ниво.

Любовта не е сляпа

При дълготрайни връзки изборът на мъжете пада главно върху лицето, докато при краткотрайните водещото се оказва единствено тялото.

Нооо, в дълготрайни връзки макар да гледат лицето на първо място, мъжете избират най-често жени, чиято фигура прилича на тази на майките им, което се нарича „сексуално отпечатване“ и има огромна връзка с анализа на човешкото развитие такова, каквото преди 120 години е направил Фройд – също лекар и невролог, но го е обяснил отвъд събирането на фактите.

Любовта не е само приказки на поети и писатели

Голямо изследване е показало, че връзка, основана на любов и разбиране води до увеличаване на продължителността на живота, докато липсата на социални връзки води до скъсяването му, сравнимо с пушенето.

Любовта е възможна – при определени условия.

Личните характеристики до голяма степен определят съществуването на дълготрайна връзка. По-точно? Учтивостта и добрите маниери; гъвкавостта в различни ситуации; способността да се доверяваш; способността да прощаваш лесно; кооперативността, толератността и отзивчивостта.

Авторът, след изследването на много двойки пише: „сексуалното удовлетворение няма корелация с по-щастлива връзка и няма значима връзка също така между

физическото привличане между партньорите

и връзките“, т.е. силата на първоначалното привличане изобщо не говори, че това е Той/Тя. Той-дори е по-точен – харесването средно спада с 3% годишно (ако човек не се старае), а страстта – с 8% (при същите условия). Но дори знаейки всичко това, любовта между хората си остава мистерия.

При изследване се доказва, че има хора, при които зоните в мозъка, които се активират при влюбване, съществуват и при хора, които са във връзка от дълго време.

Според една друга теория трите компонента на любовта са интимността, страстта и посвещаването в нея. Интимността включва привързаността, близостта, свързаността; интимността съдържа в себе си както влюбването, така и сексуалното привличане. Посвещаването от една страна е решението да станеш партньор с другия, а в дългосрочен план – да мислите в една посока.

При изследвания се отчитат следните общи качества между хората – мислят позитивно един за друг, когато не са заедно; подкрепят се взаимно в развитието си и споделят с другия своите преживявания и опит, така че и другия да стигне до своите поуки.

За да се случи любов е необходимо съществуването на усещане за сигурност и доверие, а за да се случи това свързване кортекса изпраща сигнал на амигдалата, за да изключи бутона „бий се или бягай“ към другия човек. На хората, които са преживяли детска травма, били са жертва на насилие или са отхвърляни от родителите си, им е по-трудно да „достигнат“ до този бутон, който би ги „оставил да обичат“. Стигането до точка може да стане или чрез терапия или чрез партньор, който да показва последователно грижа, разбиране и любов.

От сайта на Детелина Стаменова

Facebook Twitter Google+

0 Коментара