Някой си човек не можел да има дете от жена си. Понеже сурогатното майчинство не е легализирано, а и обичайният път с ин витро оплождане на майката инкубатор е сложна процедура, включваща много бумащина и изчакване, той подходил по-пряко. Преспал с една жена в точния момент, тя забременяла, девет месеца по-късно той припознал детето и го взел да го гледат с жена му. Всичко това само срещу четирицифрена сума. Толкова лесно и дори, може да се каже, почти законно. Далеч не всяка двойка с репродуктивни проблеми обаче би се решила на такава стъпка.
Споделям с приятелката си, че мисля да пиша за сурогатното майчинство – тема, нашумяла напоследък и съответно обсъждана нашироко в медийното пространство. Е, пита ме тя, ти „за” или „против” сурогатното майчинството си? Хм… подкрепям идеята като такава… не, всъщност не я подкрепям, има много неясноти… не, по-скоро съм съгласна с някои аспекти и условия на сурогатното майчинство, но… Всичко изглеждаше толкова лесно и дори весело, когато гледахме „Приятели”, където
Фийби износваше тризнаците на брат си
В реалния живот обаче не е така. Много хора са против; част от тях обосновават негативното си мнение с аргументи. Други са против просто така – идеята не им се струва добра и толкова, или доводите им са баналната фраза: „Има толкова изоставени деца в домовете!” Трети са „за” по принцип, без много да вникват в темата, но реално не биха се наели да износят чуждо дете. (Чудесна идея! Само че мен не ме бройте.) Четвърти биха износили дете за много-много близък човек. А пети са убедени, че идеята е добра, и търсят и предлагат начини това реално да се случи.
Най-напред искам да кажа, че за момента поне изглежда, че аз съм от четвъртите – може би, евентуално и с уговорки
бих се съгласила да износя детето на сестра си,
ако тя не можеше да го направи по някаква причина и поискаше това от мен.
За щастие това не ни се налага; аз съм майка на две дъщери, сестра ми очаква второто си момче. И дори така чувствата, които изпитвам към сурогатното майчинство, са много противоречиви и смесени.
Хайде да погледнем зад стандартните първосигнални мисли, които неминуемо обземат човек (особено ако вече е станал родител), като се заговори за сурогатно майчинство, като: „Как ще го нося девет месеца под сърцето си и ще родя, за да го дам после!”
Един голям проблем, който неминуемо ще се появи и бързо ще се разрасне, ако сурогатното майчинство се легализира, е за
търговията с плът
– плътта на сурогатните майки, които ще износват чужди деца срещу заплащане, принудени от нищета или от алчност. Това ще влоши допълнително положението на жените, тъй като все още само те могат да износват и дават живот и така ще застраши правата им. Няма да закъснеят случаите на принудително износване – физически или психологически натиск, оказван над потенциалната сурогатна майка: „Хайде, какво толкова, девет месеца ще си бременна, после го даваме и не се грижиш за нищо, чудо голямо, все едно не си била бременна и преди (защото се спекулира, че сурогатни майки трябва да стават само вече раждали жени), ще си инкубатор за известно време и после вземаме парите!”
А за пари, както всички знаем, много хора са готови на какво ли не.
Дори да продадат собствената си или тази на жена си утроба. Наричат го „майка под наем”, но де факто не става дума само за това. То не е като да се погрижиш за чуждото дете за няколко месеца вместо майка му, а от няколко малки клетки тялото ти да вложи ресурси, време и сериозни усилия, за да изгради цял нов човек, когото после даваш някому.
Няма какво да се лъжем, че
хората ще износват чужди деца от добро сърце,
за да помогнат на бездетни семейства. И да има такива, те ще са единици и вероятно за да помогнат на близък роднина. Всички останали ще го правят срещу пари – с или без натиск.
Преди няколко месеца по медиите гърмяха случите за бебетата, изнасяни и продавани зад граница. Така де, какво толкова? Износваш го, раждаш го и го даваш на едни добри хора срещу едни добри пари (момичетата вървят по… хиляди евро, момчетата се харчат за малко повече). Каква е разликата? Дали ще износиш човека с твоя генетичен материал или чужд, резултатът е един и същ – търговия с плът. Както за ражданите и продавани зад граница новородени се търсеха жени, готови да износят бебе за продан, така и за сурогатното майчинство бързо ще се развие пазарната ниша – още един
изобретателен начин да се експлоатират жените
Аз, казва приятелката ми, евентуално бих износила дете за близки хора, ако се легализира процедурата, ако знам, че са добри хора, ще го обичат и ще се грижат за него. Но как може да стане това, питам я аз? Как точно ще знаеш, че ще се грижат добре за детето? А и с какво право – ти си просто матка под наем, нямаш права над това дете, откъде накъде ще искаш да го гледат по твоите стандарти? За разлика от осиновяването, където социалните служби [би трябвало да] проверяват родителите и да се грижат те да гледат детето добре, в случая със сурогатното майчинство това няма как да се случи. За да станеш шофьор, се кара курс и се полага изпит; за да учиш специалност, се полагат приемни и изходни изпити – за да докажеш на другите хора, че притежаваш нужните умения, но
всеки, добил контрол над половите си органи, може да стане родител
Умен или глупав, възпитан или простак, мил или психар – никой не пита какъв родител ще стане от теб, нито трябва да се доказваш по някакъв начин, преди да решиш да създадеш дете. По същия начин ще стои въпросът със сурогатното майчинство – независимо как е постигнато, това дете ще си е твое и можеш да го гледаш както пожелаеш.
Неизбежно се повдигат и други въпроси – въпроси, които според мен трудно могат да бъдат обхванати от нормативи и закони и които много биха пречили сурогатното майчинство да бъде легализирано по нормален начин, който да не ощетява никого.
Какво,
ако биологичните родители решат, че повече не искат детето,
което се износва? За майката сурогат ли ще остане и тогава тя майка ли ще му е, или трябва да го осинови след раждането? Ако тя също не го иска и ако законово то се вмени на генетичните си родители, а те решат да го оставят в дом, кой носи отговорност?
Ами ако единият или двамата биологични родители умрат? Трябва ли сурогатната майка да задържи детето и какво, ако не го иска? Кой подписва отказа от дете, за да се даде за осиновяване?
Ако детето се окаже със заболявания, също както се случва и когато човек износва своите си деца? Могат ли биологичните родители да кажат: а, не,
не сме се пазарили за недъгаво дете
Кой ще носи отговорност тогава: биологичните родители – заради генетичния материал, или майката сурогат – заради износването? Има ли сурогатната майка някакви права, както моята приятелка смята? И ако да, може ли детето след време, както при осиновените деца, да иска да се запознае с жената, която го е износила и родила? Тя всъщност майка ли му е, когато нейното тяло буквално го е създало, износило и му е дало живот, или не се явява никаква?
Такива и още куп други въпроси изникват при обсъждане на сурогатното майчинство и не изглежда да имат лесен отговор. Мислим за желанията и правата на хората, които не могат да имат деца, а искат (и по някаква причина не желаят да осиновят – в крайна сметка хората са различни и не може да се налага универсално решение за всички). Мислим и за желанията и правата на потенциалните сурогатни майки, които биха преотстъпили телата си възмездно, за да могат първите да имат свои деца.
Но има и още една страна
в този договор за наемане на матка.
Никой не взема предвид гледната точка на бебето. Какво за бебето, ще каже някой – ражда се и го гледат, чудо голямо. Всъщност да, голямо чудо е. Многобройни изследвания показват, че бебето изгражда връзка с майка си още преди появата си на бял свят;
познава ритъма на дишането й
и биенето на сърцето й; успокоява се, щом след излизането от утробата й бъде поставено на голата й кожа. Проучвания показват, че бебета, отделени след раждането от майките си дори за няколко минути, страдат от стрес и депресия, нивата на кортизола им се покачват и могат да имат проблеми с адаптацията, поведението и храненето в резултат на това. А извън всяко съмнение в един договор, където една жена износва и ражда бебе, на което му отнемат единствената майка от негова гледна точка и го дават на други хора, колкото и обичливи и грижовни да са те, ще става дума точно за такава раздяла и дори по-зле, защото то няма после да бъде върнато обратно близо до майката, която за него ще е родна. Не на последно място
всяко бебе има право да бъде кърмено
За възрастните това може да звучи като въпрос на избор, да кърмя или не е моя работа и ако искам, ще го правя, ако не искам – не; но всъщност това е рождено право на бебето и не следва никой да го лишава от него. Макар и безпомощно и зависимо изцяло от възрастните около него, бебето е Човек със своите права, които трябва да бъдат вземани предвид и зачитани. Бебето се ражда на този свят, без дори да обмисля други алтернативи – за него майчиното мляко е единствената приемлива възможност и то е родено, за да бъде хранено с него.
Коластрата на майката съдържа многобройни и разнообразни антитела,
които защитават новия човек след появата му на бял свят и помагат на незрялата му имунна система да започне да функционира по-бързо и по-добре. Тялото на майката прави специално мляко, подходящо за нуждите на точно това бебе, което е родила – жива субстанция, която мени състава и свойствата си според потребностите на новороденото дете. За новия човек е от голямо значение в здравословен, физически, психически и емоционален план да получава майчино мляко поне известно време, в идеалния случай – докато надрасне нуждата от него. А всичко това с не-разделяне на новороденото от майката и правото му да бъде кърмено, очевидно трудно може да се случи при сурогатното майчинство и е нещо, което носи преки негативи за предполагаемо най-важния човек в цялата сделка – самото бебе.
В края на всички тези размисли продължавам да не знам дали съм
за или против сурогатното майчинство.
Изхождайки от личния си опит, знам само едно – всеки, който иска, трябва да има възможността да стане [добър] родител, а всяко дете – да има възможността правата и личността му да бъдат зачитани, уважавани и да се вземат предвид още дори преди появата му на бял свят.
0 Коментара