За мнозина от нас децата ни са най-скъпото нещо в този живот, понякога дори по-скъпо и от живота. Как ще реагираш, ако усещаш, че детето ти е в беда, а то не иска да си признае?
„Подозирам, че приятелят на дъщеря ми я бие, а тя не иска да ми се признае това. Какво да правя?” – въпрос от една майка, която, като майка на две дъщери, възприемам много емоционално.
Но ще отговоря от гледна точка на рационалното поведение в подобна ситуация :
Първо, бих посъветвала да не упражнявате пряка намеса в техните взаимоотношения: този живот, който сте създали, отдавна не принадлежи на вас. Както и всеки друг живущ на този свят, дъщеря ви има право на своя опит, та дори и горчив…
Второто, ситуацията, която описвате, е индикатор на качеството на взаимоотношенията ви с детето по-принцип. Ако доверителността във вашите взаимоотношения не е толкова висока, че да сподели с вас този сериозен проблем, значи вие трябва да се замислите, къде и как постоянно нарушавате чувството й за самоуважение. Вероятно сте много критична и взискателна по отношение на нейното поведение и затова тя вече изгражда предпазна бариера на премълчаване.
Наблюдавайте, какво и как й говорите.
Децата ни винаги, независимо от своята възраст, имат нужда от нашата безусловна обич и подкрепа. Дайте й да разбере, че я обичате и подкрепяте не затова, че прави хубави неща, а просто за това, че е дошла на този свят.
Трето, помогнете на дъщеря си да повиши своята самооценка – поговорете с нея за нейната значимост в този живот. Всеки човек е уникален и притежава своята ценност, но не всеки млад човек осъзнава и вярва в своята уникалност:
намирайте в детето си уникални положителни качества
и й напомняйте за тях по-често! Поговорете и за възможностите й за личностно и професионално развитие, опитайте да разширите хоризонтите, които за момента за нея се свеждат към връзката, която , вероятно, не я прави щастлива.
Четвъртият ми съвет е да измислите ситуация, подобна на тази, за която подозирате, и да я разкажете на дъщеря си – уж се е случило с някой познат. В разказа си вложете своето отношение към негативното събитие, но в никакъв случай не се присмивайте или съжалявайте пострадалия персонаж!
Заемете твърдата позиция за подкрепа, кажете, че човек не винаги успява да осъзнае, че нещата стоят по очевидно негативен начин, но винаги има сила да промени дори и най-безнадеждната ситуация.
И бъдете много търпелива. Всяко семе, което засяваме, има нужда от време за да порасне. А ние, майките, сме благословени с това, че децата ни ни правят силни и търпеливи чрез силата на нашата обич към тях…
Още от Ирина Недялкова на www.effecenter.com
0 Коментара