30 години по-рано

Тя обичаше игрите, топките, улиците. Усмихваше се, когато тичаше по ливадите, по асфалта, по плажа. С кокошки, кучета или комари. Ловеше вятъра с пазарска мрежа. Колекционираше слънчеви зайци.

Обожаваше морето. Всяка капка в него.

И неустоимо искаше да си построи замък от балони. Но, ах, как мразеше, когато тази цветна топка въздух изчезваше за секунда.

Почти не знаеше какво е телевизор. И съвсем не знаеше какво е компютър.

Играеше билярд с мандарини и портокали. Играеше и на карти. Опитваше да прави магии. Искаше да има зелени очи и сини коси.

Разказваше чудати истории. Измисляше си думи. Сънуваше паралелни сладоледи в паралелни светове.

Искаше да лети. И сутрин, и в понеделник, и през пролетта, и с компания.

А по същото време куклите наоколо скучаеха – всяка в своя ъгъл.

Днес

Тя е почти на 40. Обича забавленията, мъжете, колите. Пак тича по ливадите, по асфалта, по плажа. Но обикновено чрез Google Earth.

Гони вятъра, но този, който прави течение в главата й. Слънчевите зайци са се превърнали в слънчеви коктейли.

Обожава морето. Всяка капка в него. Но все по-често скача във водата от палубата на яхтата.

Вече не обича балоните, а живее в тях.

Постоянно попада в информационни и финансови балони. Които се пукат “с трясък”. Ах, как мрази това.

Почти не си спомня за какво служи телевизора. А често съвсем забравя, че не трябва да спи с компютъра.

Докато яде мандарини и портокали, зяпа снукър. Играе си с кредитни карти. Опитва да прави магии. Сега има зелени очи и сини коси. Но мечтае за ходещи зелени къщи и сини градини.

Около нея всички разказват измислени истории с измислени думи. Тя ги нарича лъжи. Сънува паралелни войни в паралелни светове.

Пак иска да лети – и на обед, и в сряда, и през лятото, и с любимия.

А по същото време хората наоколо вилнеят – всеки за сметка на другия.

30 години по-късно

Тя ще обича книгите, леглата, земята. Отново ще иска да тича. Но няма да помни как. Ще се събира с приятели, за да обсъждат „Нови 138 начина да върнем Google Earth в нашето домакинство”.

Толкова ще е лека, че вятърът ще си играе с нея и ще я вдига във въздуха. Слънчевите коктейли ще се превърнат в слънчева болест.

Ще обожава морето. Всяка капка в него. Но то ще я иска по-силно, отколкото тя него.

Ще живее в технологичен балон. Ах, как ще мрази това.

Ще може да види телевизор и компютър само на снимка. Какво беше снимка?

Докато обяснява на децата как се играе снукър, те ще я зяпат с очи като портокали и мандарини. Ще гледа на карти. Ще опитва да прави магии. Ще има зелени очи, сини коси, ходеща зелена къща в синя градина. Ще мечтае обаче за черно наметало и остра Коса.

Ще сънува паралелна тишина в паралелни светове.

И тогава ще полети – през нощта, в неделя, през есента, сама.

А по същото време птиците наоколо ще я подминават – всяка тръгнала по своите вечни южни въпроси.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара