Сексът е една от най-обсъжданите и същевременно митологизирани теми. И въпреки че днес има достатъчно информация, в обществото продължават да битуват погрешни схващания за интимността, които могат да повлияят на самочувствието, взаимоотношенията и дори на здравето.

Сексът е свързан само с проникване

Един от най-разпространените митове е, че сексът е изключително вагинално сношение. Интимността обаче е много по-многостранна от това. Сексът включва не само проникване, но и орални, анални практики, мастурбация, прелюдия и дори романтични взаимодействия, които могат да предизвикат сексуална възбуда. За някои сексът е целувка, а за други – интимен разговор или прекарване на време заедно.

Този мит засяга особено силно представата на ЛГБТ общността за сексуалността. Например, широко разпространено е убеждението, че всички гейове практикуват анален секс, въпреки че в действителност голям брой хомосексуални двойки избират други форми на интимност – взаимна мастурбация, орален секс и др. Оказва се, че само 10-15% от партньорите винаги включват проникване в сексуалните си отношения.

Женска възбуда

Друг разпространен мит се отнася до естественото овлажняване при жените. Съществува мнение, че ако партньорката е достатъчно възбудена, лубрикантът задължително трябва да се отделя по естествен път, а ако това не се случи – значи нещо не е наред: или не иска партньор, или има здравословни проблеми. Това не отговаря на действителността.

Количеството на вагиналното течение зависи от много фактори – хормонален фон, нива на стрес, хидратация на организма, възраст и дори лекарства. Използването на лубрикант е нормална практика, която помага сексът да стане по-удобен и приятен. Затова трябва да се отървете от стереотипите и да се отнасяте към лубриканта като към съществена част от здравословния сексуален живот.

Болестите, предавани по полов път, са само за „лекомислените“

Друг опасен мит е схващането, че болестите, предавани по полов път, засягат само сексуалните работници или хората с „хаотичен“ сексуален живот. В действителност полово предаваните болести не правят разлика между социален статус, сексуална ориентация или брой партньори. Инфекцията може да засегне всеки, който е имал незащитен контакт.

Този мит кара хората, които се сблъскват с полово предавани болести, да изпитват срам, страх от публичност или дори да отказват лечение. В действителност редовните здравни прегледи и откровеното общуване с партньора за изследване на полово предавани болести са акт на отговорност и загриженост за собственото здраве.

„Ако попитам за сертификат, ще бъда разбран погрешно“.

Друг стереотип, който пречи на безопасния сексуален живот, е страхът да се попита партньорът за неговия тест за полово предавани болести. Много хора се страхуват, че подобен разговор ще предизвика недоверие или ще доведе до обвинения в лоши намерения. Но всъщност е нормално да попитате за здравето на партньора си. Не става въпрос за подозрение или недоверие, а за уважение и отговорност за собственото ви здраве.

Как да се борим с митовете и да се грижим за сексуалното си здраве

  • Съсредоточете се върху научни източници. Информацията за секса трябва да се получава от надеждни източници – медицински уебсайтове, консултации с лекари и сексолози, а не от слухове или порнографски филми.
  • Общувайте с партньора си. Откритото обсъждане на границите, желанията и рисковете е важна част от здравословния сексуален живот.
  • Упражнявайте безопасен секс. Използването на презервативи и редовното тестване за полово предавани болести са от съществено значение за вашето здраве.
  • Не се колебайте да потърсите медицински съвет. Ако имате някакви въпроси или подозрения относно сексуалното си здраве – по-добре е веднага да се консултирате със специалист.

Развенчаването на митовете за секса и интимното здраве е стъпка към информирано отношение към себе си и своето тяло. Да говорите открито за това, да проверявате фактите и да се грижите за собственото си здраве е това, което наистина има значение.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара