Магьосникът от Оз всъщност не е магьосник

Или как да нарисуваме съкровените си мечти

(Десето умение на необикновената жена)

Откакто се помня все усещам в душата си вкуса на неудовлетворението. Винаги съм знаела, че съществува един по-извисен свят, който е предопределен за мен. Израснах с мечти. И когато мечтите и реалностите ми бяха на хиляди километри едни от други, цялата се тресях от празнота.

Един ден реших, че единственият начин да живея в света, който желая, е да създам собствен свят, да го изрисувам живо в детайли и да си позволя да живея в него. Знаех, че той няма да е идеален, нито толкова приказен, колкото ми се е искало като дете, но това също влизаше в уговорката ми – да сътворя живота, който мога да живея, да стана жената, която е по силите ми да стана, и да работя усилено за създаването на моя различен, неповторим свят. В момента, в който взех това решение, усетих как цялата Вселена ме подкрепя, защото така щях да ù подаря единствения подарък, който тя някога е желала да получи от мен – собствената си светлина.

В съзнанието ми винаги е съществувал един идеален свят. Сега разбирам, че той е невъзможен за постигане. Единственият достижим идеален свят е този, който живея в момента. Мечтите ми могат постепенно да се вплитат в настоящето ми, но то ще си остане съвършено със или без тях. И все пак избирам да посея слънчогледи в себе си. Точно това са мечтите – те не са условията, които евентуално биха ни направили щастливи. Те са красиви нюанси, които можем да добавим към собствената си картина.

Смятам, че човек може да живее мечтите си дори преди да ги е осъществил. Никой не може да те спре да изживееш нещо, освен самият ти. А след като сте разигравали осъществяването на една истинска мечта толкова много пъти всеки ден, понякога съвсем естествено може да сте пропуснали момента, в който тя се е осъществила наистина.

Синята птица, за която пее Джуди Гарланд в „Отвъд дъгата“, е птицата, която всички ние сънуваме. Докато носим вярата си в нея някъде в порите на кожата си, ние имаме шанса да я срещнем. Синята птица е отвъд дъгата, синята птица се вижда след много сънища, след много обикаляне из вълшебната страна на Оз. Синята птица е видима само за най-търпеливите и смелите. Но един ден се събуждаме на чудно красива звезда.

Спрели сме да вярваме в приказки, а не осъзнаваме, че собственият ни живот е далеч по-фантастичен и от най-измислената приказка. Нима в него няма опостушителни бури и силни циклони, нима не сте отлитали много надалеч от усещането за „у дома“ само за да осъзнаете, че си нямате и идея къде се намирате? После приказките били изява на авторско въображение. Животът ни е израз на авторско въображение и то е не по-малко вълшебно и чудато.

Светът на душата ми е свят на вълшебница, която е винаги готова да ми подаде чаша еликсир от розови листенца, пантофки, които вибрират от искрящи светлинки и сами ме насочват, винаги е готова да ми посочи пътя до Смарагдовия град, пътя до вкъщи, пътя до щастливия завършек на приказката, която измислям всеки ден. Понякога докосва косите ми с пръчицата си от слонова кост и всеки косъм по главата ми става проводник на любовта. Друг път идва при мен преоблечена като злата вещица, която ме предизвиква да се боря с чудовищата си, да спасявам невинността си, да дърпам упорито това, което съм посяла, докато не излезе (като животните от „Дядо и ряпа“). Светът на мечтите ми е такъв – изпълнен с феи, вълшебници, дракони, зверове и танцуващи пантофки. Но аз си го обичам такъв. Защото отвъд дъгата съм срещала много пъти своята синя птица. Отвъд дъгата съм се превръщала в осъществена мечта много пъти. Откакто за първи път се докоснах до сините ù криле, дъгата изгрява всеки един ден в очакване на нови срещи със синята птица.

Магьосникът от Оз се оказва един обикновен човек, озовал се случайно в приказната страна. Ние с вас много приличаме на него. Единственото, което ни отличава, е, че ни е страх да поставим пред името си званието „Вълшебница“, да сложим слънце от вяра в краката си, да си подарим вълшебното наметало на смелостта.

Имам дневник „Светът на моите мечти“. В него си лепя картинки, които ми носят усещане за възможности и красиви цитати. В него пиша това, което понякога в малките часове на денонощието ми диктува един дрезгав, почти непознат глас, понякога записвам това, което съм дочула от някое цвете или купест облак в ясен ден. Имайте и вие своя дневник на мечтите – съвсем не е задължително той да е в тетрадка. Може да го носите красиво оформен в сърцето си, но важното е да имате своите карти на съкровищата.

Идеалният свят, който носим в себе си, рядко се осъществява в реалността, но той ни дава безценни насоки и чистота, която има силата да пречисти всичко омърсено във и около нас. Истинското съвършенство е точно сега – точно такова, каквото е, ако имате душа на мечтател.

Знайте, че за осъществяването на една мечта се изискват много време, желание, вяра и труд. Затова е добре първо да сте сигурни, че мечтата ви е наистина значима, че е лично ваша, че идва от сърцето, а не от амбициите ви. Бъдете готови за спънки, периоди на пустота и обезверяване, бъдете готови за съмнения, които ще барабанят по кората на мозъка ви и ще се удрят право в нервната ви система. Бъдете готови да посрещнете мечтата си в нейната цялостност – сияеща, но и носеща след себе си своите предизвикателства и изисквания. Да бъдеш готов за успех е не по-малко трудно, отколкото да бъдеш подготвен за провала.

Легендата на американското кино Джон Баримор е казал нещо от изключително значение за всеки един пораснал човек: „Човек не е остарял, докато съжалението не замени мечтите му“. Истинско определение за това кога душата остарява! Не съжалявайте, че не сте станали това, което сте искали като деца, че никога няма да станете президент или че не можете да пазарувате свободно из бутиците на Милано. Мечтайте красиво! Осъществявайте осъществимото. Летете над възможностите си. Имайте идеалите си! Бъдете щастливи!

Романтикът Новалис е стигнал до самото ядро на ценителя на мечтите: „Мечтата става свят, светът – мечта“. Това е мотото на всеки извисен мечтател. Едно пространство на съществуване, където светът и мечтите са се слели в своя водовъртеж. Тогава целият свят е една осъществена мечта, една красива приказност, един реален сън. Пространство, в което душата открива своя дом.

Необикновената жена е мечтателка, която знае как да осъществява желанията си с отворени очи. Тя познава най-съкровените си и непреходни мечти и всеки ден се грижи за това те да израстват. Ценителката на живота живее живота на мечтите си сега.

Откъс от Дневник на необикновената жена от Моника Василева. Сега в ново, допълнено издание.