Ако еволюцията на индивидуалната емоционалност минава през същите етапи като тази на човешкия род като цяло, перспективите пред любовта са добри.

Снимки: Дилян Марков

dilian_markovЦелият свят се е заел да ми доказва, че единственият начин да съм щастлива е да не се влюбвам. Влюбването било мъка, било изтощително, накърнявало ти интересите. Влюбването било най-краткият път към състоянието на абсолютна демодираност. Днес не е никак куул да си влюбен, а да си

емоционално независим, т.е. невлюбен и хладнокръвен.

Днес е куул, ако си жена, да използваш някой балък, който ти осигурява добро материално състояние, а ти царствено да се разхождаш по света, пръскайки чар и неустоим сексапил за поне 1000 лева на месец. Да си набелязваш през това време нови шарани за евентуална употреба, ако актуалният реши да се предислоцира.

Куул е също така да не ти пука, че мъжът ти изневерява, защото ти не си такава селянка, че да ревнуваш.

Освен това по никакъв, ама никакъв начин не бива да засвидетелстваш топли чувства към никого, да не правиш никакви жертви в името на някой мъж, а да принуждаваш този, който иска да те има, да инвестира непрекъснато в теб – пари, чувства, време – за да му ставаш все по-скъпа.

dilian3

Ако си мъж, е куул да обхождаш скъпите заведения, да бройкаш манекеноподобни същества, да ги чукаш известно време, докато са ти тръпка, но в никакъв случай да не ги водиш на кино и

да не си говориш за важни работи с тях.

След това да ги изхвърляш без особени обяснения, щом на хоризонта се появи по-нов модел. Куул е също така изхвърлените да те преследват и да искат да ти раждат деца и да се женят за теб, а ти да казваш, че нищо такова не си им обещавал и тези 3 месеца секс нищо не значат. Много е куул да поддържаш чисто сексуални връзки, а след това – никакви ангажименти. Не може да си звъните, когато ви е тежко, не можете да си споделяте, не бива да очаквате никакво развитие на този вид връзка. След края й трябва да си останете някакъв вид добри познати, като никой не се сърди на никого.

Краят идва, когато се намери нещо по-добро за чукане, не за обичане.

Около мен има само жени, които ги преследват дузина мъже, за да им осигурят луксозен живот, ама те не щат, и само мъже, които чукат и хвърлят жените като носни кърпички.

И да се чудиш как тези множества се пресичат и си осигуряват това, което твърдят, че имат. Кой ги преследва тези жени, като всички мъже поддържат само сексуални връзки без ангажименти? И кой ги преследва тези мъже да се обвързва с тях, като всички жени са с минимум десет обожатели?

Както става ясно – всичко това са легенди за страстта, опит да изглеждаме щастливи в безлюбовно време. Когато да си влюбен е доста аграрна проява.

Дойде ли краят на любовта? Няма ли никога повече да е куул да си влюбен до видиотяване като поет? Или да зарежеш живота си и да последваш любимия си накрай света, като Фани Хорн?

В едно съм напълно сигурна – живеем в ерата на сингъл поколението.

Хората вече не се нуждаят един от друг, за да оцелеят в чисто утилитарен план. Жените изкарват достатъчно, за да нямат нужда от съпрузи. Не им трябва и да са омъжени, за да си раждат деца. Мъжете също така не се нуждаят от постоянна партньорка. Те могат да си наемат домашна помощница, а сексът е леснодостъпен. Не е нужно да се подписват никъде, за да чукат редовно и да са изпрани, изгладени и нахранени. Излиза, че бракът е само за бедните, които нямат друг избор. А ако, както твърдят моите изключително куул приятели, единствената функция на любовта е да крепи размножителната машина на хетеросексуалното семейство, то излиза, че вече няма абсолютно никаква нужда от нея. И съответно никой не я поощрява като преди. Сега се поощрява личният успех, който ще ти донесе в пълна независимост това, което преди ти носеше бракът –

топла манджа на печката и топъл задник в леглото.

Така на ринга излизат консуматорството срещу глупавата, демодирана и разбиваща нервите ни любов. И след като цялото съвременно общество е построено по законите на консуматорството, из-ходът на битката е предрешен.

Ей така ме убеждават непрекъснато хората край мен. Обаче аз не съм съгласна.

Защото виждам, че не са щастливи.

dilian4Нито жените, които карат мъжете да инвестират в тях. Нито мъжете, които дигат класа на манекеноподобните същества, употребявани от тях за секс, с всяка нова нула в края на банковата си сметка. Те никога няма да си го признаят, но аз знам, че всички те искат да ги обичат ексклузивно и безпаметно цял живот. И също така знам, че не смеят да направят първата крачка от страх да не се изложат. Да се обозначат като зависими и емоционално нестабилни, като бедняци, които нямат друг избор, освен да се кълнат с половинките си в любов, за да могат да оцелеят материално.

Тясната зависимост между консуматорството и връзките между мъжете и жените крещи от цялата лайфстайл индустрия: списания, сериали, филми и реклами ни съветват как да бъдем неустоима стока на пазара на сексуалните отношения (сякаш ако си гърбава, грозна, с пъпки и недобре облечена, не заслужаваш да те обичат).

Тоест щастието ти зависи от това колко добър прототип на новата лайфстайл индустрия си. Ако има по-добри от теб – спукана ти е работата, вечна самота и пълно безебие. А любовта, както знаем от дебелите книги, е безусловна, неразумна, сляпа, а не хладен анализатор на опаковката, не работодател, който подбира най-висококвалифицирания кандидат. Само че за да се продават скъпите козметични продукти, дизайнерските дрехи и бижута, хапчетата за отслабване, СПА процедурите на стойност минимална работна заплата, трябва да ни убедят в обратното. Да ни ударят в най-меката и уязвима същност. И това започва да ни става втора природа. В името на това някакви хора да си продават продуктите, изглежда, се отказваме от възпяваната хилядолетия наред любов, главната виновница за всички велики произведения на изкуството, за всички големи човешки подвизи.

Толкова ли лесно ще се предадем?

Един от най-известните закони в биологията е, че филогенезата повтаря онтогенезата: развитието на индивида, както и еволюцията на организмите като цяло минават през едни и същи етапи. За да докажа оптимизма си относно бъдещето на любовта, ще се възползвам от този закон, но в емоционален план. Моята лична любовна онтогенеза ми дава основание да твърдя категорично, че докато не претърпим биоеволюция (каквато не ни се е случвала от кроманьонеца насам), бъдещето и на любовната филогенеза е безоблачно. Защото сме същите онези биологични машини като прабабите си, които са прали ризите на осъдените си на смърт мъже. И се занимаваме с правнуците на същите онези дядовци, които са крали моми и са хващали балкана заради нещастна любов.

Моята лична любовна онтогенеза започна с началото на пубертета, с бурния прилив на хормони във вените ми, които ме въртяха като стихия. Достатъчно беше да видя някой набол пубертетски мустак, за да се влюбя до смърт. И да реша, че животът ми е свършил, ако обектът на чувствата ми не ми обръща внимание. Чист житейски първобитно- общинен строй. Либидото над всичко. Никакъв разум, 100% нагон. Около 20-те си години обичах мъже, които ми погагаха да се самоопределя. Влязох в кастовото общество.

С кого движиш определя колко си куул.

Гаджето и тайфата бяха еднакво важни фактори за самочувствието ми. Боже опази да ме видят в неподходяща компания. Нещо средно между робовладелчество и феодализъм. Към 30 години прекрачих в капитализма – когато най-важното за мъжа, в когото се влюбвах, беше до каква степен двамата сме печеливш екип, имаме възможност за създаване на семейство и можем да се размножим. Днес, когато наближавам 40-ата си година, мъж ми трябва само по една-единствена причина – да го обичам. За хормоните, самочувствието, обществената си приемливост, размножаването и финансите си вече мога да се погрижа сама. Колкото по-независима ставам от житейските стихии, толкова повече се приближавам към чистата

 любов заради самата любов.

Всяко друго обвързване по една от водещите през различните етапи на живота ми причини би било компромис с любовта.

Днешното сингъл поколение е преходно и революционно. То е постигнало най-голямата независимост, която някога човечеството е имало. Няма нужди, има само желания. Новите самотници на пръв поглед изглеждат жертва на липсата си на избор, на модерната градска алиенация. Но е точно обратното.

Те са жертва на прекалено големия си избор, заради който и любовта им е станала скучна.

Днес за любов не се воюва, няма никакви обществени пречки да се влюбваш и обичаш с когото си искаш. Средата е толерантна и към възрастови, и към кастови разлики, към всякакви сексуални предпочитания, към полигамия и религиозни смесвания. Всичко е позволено и оттам – неинтересно. Затова съвсем закономерно настъпват безлюбовието и самотата, хладнокръвието и чисто сексуалните отношения.

Нужно ни е да изгладнеем пак за топлина и да предефинираме изцяло връзките.

Да си спомним какво е заложено в нас от онзи шегаджия – Създателя. Да спрем да се събираме мъже с жени само за единия топъл задник в леглото и топлата манджа на печката. И последвалото от това размножаване. А да започнем да се събираме по Голямата причина, немаскирана от никакви икономически, хормонални и обществено приемливи причини – по любов заради самата любов. Тя е напълно безсмислена, уверявам ви. На мен ми е скъсала много нерви и ми е изсмукала много сълзи. Но пък всичките години, през които я е нямало в живота ми, ги броя за откраднати и несъществуващи.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара