Както обикновено продължение на 10 години и тази вечер те прекарваха у дома си. Двамата. Изядоха вкусно приготвената вечеря и сега седяха един срещу друг. Във вазата благоухаеха рози. Двамата пиеха вино, пушеха, всмуквайки дълбоко, и наблюдаваха извиващия се над главите им дим.

Той мислеше:

„Интересно за какво мисли тя сега? Сигурно за мен. Изглежда щастлива. Горната й устна леко потрепва. Смешно! Някога ми изглеждаше, че си струва да живея само за да гледам устните й! Преди няколко години не можех да си представя как ще ми мине денят без нея. А сега… Поне да беше показала някакво недоволство, недоверие! Поне мъничко да заслужаваше да я напусна, бих могъл да бъда щастлив с друга. Но тя не би понесла това. Обича ме безумно, може би повече от… Нищо чудно, по-добър от мен не познава.“

Настойчивият му поглед срещна нейния. Усмихнаха се зегадъчно и вдигнаха чашите.

–  За твое здраве!

– За твое!

Пиха. Тя мислеше:

„Това е тази любов, за която някога се молех. Твърде добре са ме чули! Обича ме и никога няма да престане да ме обича. Безнадеждно! Като си помисля, че преди няколко години загубата на неговата любов би била за мен катастрофа! А днес катастрофа е, че не мога да го загубя. Да бъдеш всичко за някого е ужасно! Приготвих тази вечеря, за да не го разочаровам. Както винаги, е донесъл рози. Каква радост ми доставяха някога, въпреки че ни беше трудно и вместо тях можеше да ми купи нещо практично. Днес донесе десет рози, нали вече са десет години. Довечера ще дойде при мен старателно избръснат, ухаещ на лавандула, чиято миризма отдавна не понасям, и ще започне единадесетата година на неговата любов. За съжаление аз съм жена. която обичат за цял живот! Мога ли да го оставя и да отида с друг!“

След това се притиснаха един до друг силно, мислейки:

„Ах, ако той не ме обичаше толкова много!

„Ако тя не ме обичаше толкова…“

Facebook Twitter Google+

0 Коментара